събота, 8 октомври 2005 г.

Американска депресия


Братовчедка ми ми писа, боях се, че сме загубили контакт и се тревожех за нея. Тя е зле. Причината е една - Америка. Почти 10 години живее там и вече е ясно, че не можа да се справи. Лошото е, че обвинява за това себе си. Това е също една от тъмните страни на американската мечта - тя създава у слабите, уязвимите, ранимите, "неамериканските" души чувство за вина и малоценност.

Както ми описва състоянието си, е в типична депресия, симптомите са като по учебник - много често лежи в леглото, особено последния месец изобщо няма енергия. Нужна й е психиатрична помощ, но това няма как да стане в Америка. Отдавна виждах, че тази държава не е за нея, но тя продължаваше да се бори. Стискаше зъби и продължаваше по техните правила. А те не са за нея. Тя не е човек, ориентиран към постижения. Материалните придобивки, статуса, чуждите оценки не я интересуват. Сред ценностите й са приятелството, любовта, природата, самотата. Типичен интроверт е. Не е рационален и логичен тип, явно доминиращо у нея е дясното полукълбо - образното мислене, емоциите, интуицията. Отгоре на всичко е тежко неконформна, без да стига до бунтарство, но и така е достатъчно, за да й е трудна социалната адаптация. Човек като нея е обречен на срив в Америка. Безкрайно й се възхищавам, че толкова години не се предаде, но мисля, че е крайно време да помисли за себе си. Трябва да тегли майна и да се върне, но проблемът е, че за толкова години там успя да попие една американска ценност - че е срамно да не си успял в Америка.

Чудя се как да й помогна, защото досегашните ми опити не се увенчават с особен успех. Мисля да й дам линк към блога ми. Не знам какъв ще е резултатът, ако не помогне, се надявам поне да не вреди.

Няма коментари: