петък, 7 октомври 2005 г.

Мразя здравната система


След хиляди перипетии най-сетне майка ми отиде да се запише за дилатацията и изненада - лекарят в съответния кабинет в Окръжна болница й казал, че нямало нужда, т.е. още трябвало да се влоши. Този, който я изпрати там, беше казал, че всеки момент може да получи инфаркт и трябва тутакси да бъде направена. И цялата лудница започва наново - обикаляне и висене с часове пред кабинети и изследвания, съпроводено със съответните скъсани нерви. Явно ще трябва да потърся материали по кардиология, за да се ориентирам сама в проблема. Как да вярвам на нашите лекари?

Сещам се как преди 10 години ми правиха биопсия на лимфен възел на шията. Беше в елитната Военна болница, бяха ме приели с яки връзки - и като се събудих (операцията е с пълна упойка), установих, че са ми кръцнали не този възел, който трябва. Какво ли би било, ако бях редови пациент? Или когато заболях от остър пиелонефрит. Бях два дена с над 40 градуса температура, с болки в кръста, не можех да се движа от изтощение, а говедото от поликлиниката каза, че имам дребна шарка и ми изписа антибиотик. Добре, че веднага отидох на частно - приеха ме по спешност в нефрологията и ми казаха, че започвам да правя сепсис. А ако не бях отишла (което щеше да стане, ако бях като нормалните хора, а не хипохондрик, вманиачен на тема четене на медицинска литература)? И още колко подобни случаи се сещам...

Не е нормално да изучаваш медицина, за да си сигурен, че получаваш качествено здравно обслужване. В това отношение аз съм откачалко-хипохондрик и ще го правя, независимо от качеството на здравната система, но останалите хора... Яд ме е, гадно ми е, тревожа се.

И здравната система мразя.

Няма коментари: