петък, 30 септември 2005 г.

Майка и татко


Тревожа се за тях. Последните десетина дни им се появиха болежки, проблеми, тръгнаха по изследвания (и двамата са небрежни в това отношение, особено майка, чудя се моята хипохондрия отде се е появила?) и се оказа, че са с нелеки заболявания. Майка има силно стесняване на една от артериите, хранещи сърцето и й казват, че трябва да прави разширяване със сонда (безкръвна перация, при която се вкарва сонда в бедрената артерия, тя се прокарва до стеснената артерия и се надува с въздух). И наистина трябва да спре да пуши. Тя се куми (за операцията). Татко пък се оказа с подагра, възпалена и препълнена с камани жлъчка, висока кръвна захар. Трбва да пази яки диети, а жлъчката май трябва да се маха. На него не му се ще (да я маха).

В опит за хумор казах на майка, че явно с баща ми имат кармична връзка. Тя не знаеше какво е това и обясних, че всеки си носи вини от минали животи и че проблемът им е, че с били свързани в някой минал живот. Тя уместно отбеляза, че проблемът е, че са били свързани в този живот. Разсмя ме.

А ми става все по-мързеливо и уморено. Уморявам се от неща, които допреди месец не ми бяха проблем. Почнах повече да спя. Мързелът ме повлича (по-интелигентно е да кажа, че губя мотивация). Върнах се към познатия ми номер - да отлагам да вършва дадено нещо, което трябва да свърша, защото е от полза от мен и го отлагам без всякаква обективна причина, без да ми коства някакви специални усилия да го свърша. Всъщност коства ми - това е проблемът. Че най-дребни неща започват да ми костват огромни усилия. И нищо не ми се прави. Скритата депресийка ясно се очертава. Добре, че не е засегнато настроението. Всъщност е засегнато, защото са намаляли позитивните емоции, но е хубаво, че няма негативни. Все повече се чувствам като растение, вегетирам си. Не е неприятно, но не мисля, че е хубаво така. Нещо трябва да направя, но още не ми се прави нищо. Блогът ми играе доста дисциплинираща и мотивираща роля. Почвам да мисля, че не случайно започнах да блогвам точно сега - на подсъзнателно ниво съм поискала да се боря с настъпващата депресийка. Ще видим. Ако спра да блогвам, ще е ясен знак, че нещата не вървят на добре.

Няма коментари: