От днес имам вече

Намерих я, намерих я :) От доста време опитвам да си спомня тази стара и хубава детска песничка и не успявах. Баба ми ми я пееше. Носи онова светло детско чувство, че всичко можеш, не сега и веднага, но всичко е пред теб и всичко е възможно.*

От днес имам вече
нови панталонки,
В джобчето ми дрънкат
семки и бонбонки.

Ще запратя всички
рокли на тавана
да не би да хрумне
някога на мама

пак да ме направи
галено момиче-
че де ще се дяна
кат ме види чичо?

Аз голям съм вече,
Нося панталонки,
В джобчето ми дрънкат
Семки и бонбонки.

Черньо и Писана
Гледат от кьошето-
Колко е порасло
Тая нощ момчето!

Пуякът на двора
веч не ме закача…
ах тез панталонки
колко много значат…

* Смешно е човек на моите години да изпитва това чувство, но от половин година го изпитвам. Eдна от бедите на западната рационалност е, че убива възможностите. Кое е възможно и кое не - казват точните науки, неточните се произнасят относно вероятностите. А любимите ми от детството индианци добре са знаели, че възможността е категория на духа.