вторник, 27 септември 2005 г.

"Европейската мечта"


Днес определено е ден на изненадите - излязла е "Европейската мечта" на Джеръми Рифкин, а я очакваха на 29-ти. Сутринта дадох на Томето интервюто на Рифкин в "Капитал" и статията за книгата в "Капитал Light", а два часа по-късно вече я държах в ръце. Йеее! Четох подробно резюме преди около година в сайта на Би Би Си и я чаках с нетърпение. Следобяд я прегледах по диагонал и оправда очакванията ми, така че явно ще се ръся 10 кинта. Хич не е много за такава книга, но в сегашната ми финансова ситуация си е направо жертва.

Тезата на Рифкин е, че прословутата американска мечта остава в миналото и изгрява европейската мечта, сиреч бъдещето на света е в европейския социокултурен модел. В американската мечта водещо е притежаването и работенето, за да притежаваш, а за европейците най-важното е качеството на живота. (Което предполага ценността на свободното време, културата, чувството за принадлежност към общност. Последното е обратно на американския индивидуализъм.) Американците живеят, за да работят, а европейците работят, за да живеят - знаех го и преди да ми го каже Рифкин.

Оказа се, че в книгата има отговор на един въпрос, който ме тормози от някое време - въпроса за смисъла на показателя БВП (брутен вътрешен продукт) и на икономическия растеж, който традиционно се измерва с него. Нещата се оказаха такива, каквито подозирах - БВП и растежът са идеология, в която толкова сме повярвали, че я приемаме за нещо като научна даденост. Който има по-висок БВП на глава от населението, живее по-добре. Който има по-висок растеж, ще живее по-добре. Да, ама не. БВП отчита произведените стоки и услуги, но не и тяхната социална стойност. Ако се увеличат затворниците и затворите, разходите за тях повишават БВП. Обаче това измерител за по-добър живот ли е? Ако се увеличи потреблението, съответно и производството на junk foods, се увеличава БВП. Обаче паралелно се увеличават хипертонията, диабетът, мозъчносъдовите заболявания, затлъстяването. Ако нацвъкаме цялото Черноморие с бетонни гиганти, които се пълнят на 3/4 с пенсионери и социалнослаби от ЕС, се увеличава БВП. Ако нарежем една гора за дървен материал, се увеличава БВП. И така нататък. Сетих се за едни либералнофундаменталистки анализи, които ме разсмяха преди време - ураганите имали благоприятно отражение върху икономиката на САЩ, защото повишавали търсенето на строителни стоки и услуги. Идеята на либералните фундаменталисти беше, че свободната пазарна икономика е нещо, което прави добро дори от злото. В който смисъл войната е полезно нещо, както добре знаем.

Оказа се, че всичко това са го измислили далеч преди мен (хаха, така обикновено се случва) и европейските икономисти търсят други показатели, които да измерват качеството на живота. И се сетих за Фром - "To Have Or To Be".

Уффф, хайде да идва 15-ти, че да имам тия 10 лева.

1 коментар:

Martin каза...

БВП не е нито повече, нито по-малко измерител за това дали потребяваме повече сега отколкото в миналото.
Всичко, което започва с "евро" отпред ме изпълва с желание да се смея с глас. На американските долари пише, че различието ГИ обединява. Едва ли същото може да се каже за "евро" глупостите.