The Meatrix

Като се включих на вълна animals rights (с всички произтичащи от това аналогии), не мога да не пусна тези култови клипове, чиието заглавия няма начин да се преведа на български:

"The Meatrix"


The Meatrix: Revolting"


Бидейки die-hard фен на "Матрицата", с нетърпение очаквам третата част. Съвсем не възприемам тази интерпретация като пародия, а като поредна проява на факта, че трилогията е нещо много повече от sci-fi action. Бих могла да я определя като популярно (сиреч за масите, понятието за "популярен" произлиза от "народ", разбиран като "маси" на латински) изложение на фундаментални философски проблеми.

Cows With Guns

Когато започвах да блогвам, писах за един великолепен клип - "Cows With Guns", а днес случайно го намерих в YouTube и няма начин да не го пусна, enjoy it:

Често си мисля, че всички ние сме bovines, which need to fight for bovine freedom. Or die.

Приносът ни към отбранителната способност на НАТО

Сега разбрах защо "Труп" преследваше яростно Виктор за сайта му с книги - било е въпрос на национална сигурност. И трябва да сме благодарни, че се ограничи само да вкара в действие ГДБОП, а не използва армията. Както казах по друг повод - бахти медиите :-(

"Прессъобщение на Министерство на отбраната

Уважаеми колеги,

Главният редактор на вестник “Труд” Тошо Тошев получи днес, 6 декември 2006г., най-високото военно отличие, награден знак “За вярна служба под знамената”- първа степен.

"Вашите заслуги към отбраната са съществени, винаги сте проявявали висок професионализъм, чувство за отговорност, родолюбие и всеотдайност при обективното отразяване на дейността на въоръжените сили на България". Това каза министърът на отбраната Веселин Близнаков при награждаването на главния редактор на вестник “Труд”. Голямото отличие се дава и във връзка с рождения ден на Тошо Тошев."

Но не само в медиите е въпросът. Подобни сбъркани медии могат да съществуват и да доминират в сбъркана държава. Държава, в които военното министерство се сгъва в позорна слагаческа поза, в която премиерът не се гнуси да се явява публично с одиозни фигури, държава, в която... "Спри, перо!", би казал класикът. Бидейки некласик, ще кажа просто "Гнус ме е".

"Последният еднорог"

Има книги, които човек трябва да прочете като дете; без които винаги нещо ще му липсва; нещо добро и истинско винаги няма да му достига; книги, които съвсем не са приказни, макар че се наричат така. "Мечо Пух", "Алиса...", "Книга за джунглата", "Малкият принц", "Билбо Бегинс"... Сред тях е и една напълно неизвестна у нас - "Последният еднорог" на Peter S. Beagle, която най-сетне намери своя български преводач. Грешка - тя го намери преди година и малко, а сега вече се появи на книжния пазар. Книгата е уникална за нашия издателски модел, защото не е проект на издателска фирма, а дело на един влюбен в словото и в красотата идеалист - Калин Ненов. Вижте само превода му на "еднорог": на английски думата е от мъжки род, макар че героят на книгата е женски еднорог. Калин намери блестящо решение, изцяло на основа българските езикови свойства - "еднорогата". И още - Калин зарази с идеята си за превода мнозина други хора, които вложиха своите усилия и чувства, за да се появи на български "Последният еднорог". Логично и моделът на разпространение е необичаен - базиран е на личното участие на читателите в малкия им кръг. Не знам, доколко ще е успешен, а ми се иска. Защото "Последният еднорог" е книга, която много ни е нужна - на нас, възрастните, които живеем тук и сега. Още повече на нашите деца.

Светът според бушменска хАмерика

Гуглирайки покрай поста за затворниците като индикатор за общественото здраве, попаднах на нещо, което искрено ме разсмя:



И си казах - тъй и тъй правим (за кой ли път?) образователна реформа, що не вземем да реформираме радикално географията? Да сме в съгласиe с Големия брат, де :-)