Слави Трифонов и българската душевност

По повод острите дискусии за Слави Трифонов и 70 000-ния му концерт. Аз не харесвам Слави и неговата музика. Което практически значи, че не харесвам почти 3/4 от българския народ - чиито митове, фантазии, исторически спомени, мечти, страхове, влюбвания, омрази олицетворява Слави. Да, аз наистина не харесвам 3/4, да не кажа повече от българския народ, неговата душа не харесвам.

А Слави наистина е еманация на българската душевност. Да, изразява я грубовато, примитивно, понякога просташки. Но я изразява така, защото и самата е такава, българската душа - грубовата, примитивна, понякога просташка. А на мен може да не ми харесва тя, но не мога някак си съвършено да не я харесвам, защото усещам присъствието й в мен - независимо от много силните образователни и културни наслоения, които съм натрупала. Именно поради това понякога ми се е случвало като гледам Слави и оркестърът как пеят, да усещам, че ми докосват нещо много силно и някъде много дълбоко у мен. Много дълбоко у мен дреме оня, първичният българин, когото на съзнателно ниво не приемам. 

Затова са толкова обширни и остри дискусиите за Слави - защото в същината си това са дискусии между най-дълбоко вкоренените основи на националната ни душевност ни и натрупаните върху нея и модифицирали я образователни и културни наслоения. Човек, който не усеща тия най-глъбинни основания, не би могъл да бъде крайно остър противник на Слави. Защото той е в действителност противник на нещо много силно и дълбоко закопано в неговото подсъзнание. А острите противници на Слави са именно тези, които на някакво подсъзнателно ниво го разбират и приемат това дълбокото, дивото, примитивното и просташкото.

През 19 век черкезите разклащат мултикултурализма в българското общество

Много малко хора знаят или осъзнават, че ние няколко стотин години сме живели в типично мултикултурно общество. По принцип всяка империя, вкл. и Османската, е мултикултурно общество - вижте за пример Австрийската и Руската, или по-старата Испанска империя. На имперската територия живеят различни етноси и една основна грижа на имперската власт е да осигурява мирното им съжителство. По османско време по нашите земи са живели основно българи, но и турци, помаци, татари, арменци, евреи, цигани. И като цяло между тези общности е имало прилично, мирно съжителство.

Големият проблем за българите идва през втората половина 50-те години на 19 век, когато след края на Кримската война (1853-1856 г.) Турция приема задължението да приеме в Турция изселваните от Русия мюсюлманските етноси и народности от Кавказ. Първоначално е имало такива изселници още от първите руски завоевателни войни на Кавказ, но това изселване не е било толкова масово (Софроний Врачански пише за техни изстъпления през 20-те - 30-те години). Самото това голямо преселение след Кримската война (кавказците и турските историци го наричат "махаджирство) е неимоверно жестоко, загиват десетки хиляди изселници, изчезват цели малки етноси като убъхите например - но това е друга и дълга тема. Значима част от изселниците се установяват в териториите, населени от българи - нашето тогавашно общество ги нарича всички "черкези". В днешна Турция черкезите са около 6,5 млн, т.е. 8 % от цялото население.

Но с голямото преселение започват и големите проблеми между българите и изселниците, защото вторите идват от полудържавни раннофеодални, да не кажа родово-общинни образувания, в които са живели кавказците, с всичките им примитивни обичаи. С установеното кръвно отмъщение, с установената практика на грабежа (на добитък, имоти, момичета за булки) като икономически механизъм. Мало и голямо у нас пропищява от черкезите. Което е видно от литературата и вестниците от онова време. И този български гняв се трансформира лесно в гняв срещу турците, тъй като и те са мюсюлмани и те заселват черкезите по нашите земи. Даже големият наш историк Христо Гандев пише, че причина за освободителните движения през втората половина 19-ти век и на Априлското въстание са именно изстъпленията на черкезките изселници.Приятелят ми от ФБ Юлиян Караджов правилно отбеляза в коментар, че Захари Стоянов също е посочил черкезите като причина за Априлското въстание.

И е тъпо и досега да няма сериозни научни изследвания за кавказките изселници у нас и влиянието им върху българското общество. Според мен, защото е неизгодно за националистите (каквито са и повечето историци) да се прави разликата между турци и черкези и да се приеме мултукултурния характер на обществото в тогавашните български земи.

Българските турци са мюсюлмани, ама недотам

Мине се, не мине, и срещам нечие изказване или някоя дописка колко много джамии били построени у нас. Със съответните изводи за настъплението на исляма и дъра-бъра подобна пропаганда. Само че колко хора ходят в тези джамии? Ами много, много малък брой от българските мюсюлмани. Като цяло те са си същите безбожници като българските християни. 

 

И не е само отиването в джамията е критерий - има ясни битови критерии дали даден човек е правоверен или не. Ако пие алкохол и яде свинско месо, никакъв правоверен не е. Аз познавам доста мюсюлмани, но ни един, който да спазва тези забрани. Затова би ми било много интересно в някое социологическо изследване между другите въпроси да пуснат и два въпроса - за употребата на алкохол и свинско. И като се направят съответните крос таблици (т.е. да се сравни как се разпределят отговорите по етнос), съм съвършено убедена, че мнозинството мюсюлмани хапват свинско и пийват ракийка. Та се сещам за два факта, като се заговорих, че са мюсюлмани, ама недотам:

 

Единият е масовият шок на българските турци изселници от 1989 г. - че в Турция не ги възприемат като истински турци. А ги третират като някакъв вид мешано, полугяурско население. И всичките им обичаи и табиети силно противоречали на приетите в турското общество.

 

А другият е много любопитен исторически феномен: През 14-ти век на Балканите се установява владичеството на Османската империя, но основен мюсюлмански социален институт като многоженството, така и не се разпространява. Българските мюсюлмани възприемат/възпроизвеждат християнския семеен модел - един мъж с една жена.

 

Да оставим настрана пък съвсем очевидно неислямската практика, разпространена в етнически смесените региони, мюсюлмани и християни съвместно да  имат общи светци и свещени места за почитане.  

Традиционното бг животно - камилата

Коментар на Любомир Кольовски в някаква тема за бежанската криза:

"Бежанците ще дойдат с камили! Камилата е традиционна твар по нашите земи."

Хем прихнах да се смея, хем се сетих, че като малко дете - на 4-5-6 години бях виждала много повече камили, отколкото магарета или прасета например.  Защото съм трето поколение градско дете и си нямам село, тъй че откъде да ги зная животните отблизо? Само на картинка ги гледах. Тогава нямаше прекрасни тв канали като National Geographic и Animal Planet, че да ги гледам по телевизията. А камилите ги срещах редовно всяко лято на морето, където нашите ме водеха да летуваме. На всеки плаж задължително се появяваше поне един камиларо-фотограф - собственик на камила, който печели от това, че прави снимки на летовниците с нея. Камилата клякаше по заповед и се качваш върху нея, чувствайки се като истински господар на това огромно животно. А чичко фотограф те снимаше. Тъй че камилите ми бяха съвсем познати - за разлика от обичайните български домашни животни. Даже познавах и проклетия им камилски нрав като се разсърдят, да плюят. А който не е виждал или не е бил наплют от камила, нищо не знае за тази им проклетия. Все едно, че те обливат с концентриран разтвор на шампоан - толкова мехуресто-плюнчесто и огромно е, само че без хубавата миризма

България на три морета

Този национално-сакрален образ винаги ме е вълнувал. Като неизбежно ми предизвиква битово-типичната асоциация "българин на три ракии".