понеделник, 6 май 2013 г.

За изборните машинации. Малко история и още нещо.


11% от българите са готови да продадат гласа си, установи неотдавна национално представително проучване на НЦИОМ. Според мен са няколко процента повече, проценти хора, които осъзнават, че това или е срамно, или не е редно. Както и да, в момента ми е интересно да пиша за друго - за това, че купуването и продаването на гласове не е нещо изключително за демокрацията, а е неизбежен етап в развитието ú  и най-вeликите демокрации са минали през него.

Във Великобритания през 18 век местата в Камарата на общините открито се купуват и продават, както и гласовете на избирателите. През 1734 г. Антъни Хенли, член на британския парламент от Саутхемптън, пише писмо в отговор на оплаквания на избиратели относно подкрепата му на акцизите:
"Господа,
Получих писмото ви и съм изненадан от вашата наглост да ме занимавате с актцизите. Вие и аз много добре знам, че съм ви купил. Аз освен това знам нещо, което вие може би не знаете, че знам - сега вие се продавате на друг. Но също така аз знам нещо, което вие също така не знаете - а именно, че купувам друг избирателен район. Проклети да сте! Дано домовете ви бъдат лесно достъпни за всички данъчни служители, каквито бяха вашите съпруги и дъщери за мен, докато защитавах вашата мошеническа община."
Изборите в САЩ през 19 век са зле организирани, опасни и прословути с корупцията си. В книгата си "Епоха на предателство. Триумфът на парите в Америка, 1865-1900" Джак Бийти разказва, че текущите цени на гласовете (между 14 и 27 долара) са отпечатани във вестниците на северната част на щата Ню Йорк; че афроамериканските избиратели от Юга буквално се тълпят във фермите, за да могат да продадат гласовете си на този, който предложи най-висока цена; че 85% от избирателите в окръг Адамс, щата Охайо, и 42% от избирателите в окръг Кейп Мей, щата Ню Джързи, са продали гласовете си през този период. Когато ставало прекалено скъпо да се купуват гласове, политическите шарлатани  пълнели избирателните урни с хиляди фалшиви бюлетини. През 1865 г. организацията на Демократическата партия в щата Ню Йорк и в града Ню Йорк печели с 45 000 фалшиви бюлетини. В един от избирателните окръзи на Филаделфия пък обзет подозрения политически реформатор изпраща писма до всеки регистриран гласоподавател; 63% от писмата се върнали с обратна разписка, че получателят е починал, преместил се е или не може да бъде намерен.

Източник:
Уолтър Ръсел Мийд
"Бог и златото. Вeликобритания, Америка и формирането на модерния свят"
Изд. "Обсидиан, С. 2010, стр.434-436


Подобни картинки, може би не така драстични, (поради наличието на т.нар международна демократична общност) се наблюдат и в наши дни в неразвитите демокрации. Лошото е, че ние от развита демокрация станахме - е, не чак неразвита, но демокрация в криза. ОССЕ и ПАСЕ изпращат наблюдатели за изборите - както през 1990 г., когато не бяхме демокрация. Жалка работа...

Защото не само Бойко и гербаджийската пасмина са виновни. Виновни сме всички ние - т.нар народ.Че преди 4 години избрахме мутромилиционерската шайка и че я търпяхме 4 години да ни управлява. И ако сега допуснем да спечели изборите - независимо дали честно или нечестно, няма на кого да се сърдим освен на себе си.


Още публикации за изборни манипулации и машинации:

Статистиката разкрива фалшифицираните руски избори. Първа част. 
Статистиката доказва фалшифицираните руски избори. Втора част
Статистиката доказва фалшифицираните руски избори. Трета част
Българските избори: манипулации или фалшификации?


 



 

Няма коментари: