петък, 3 май 2013 г.

Да мислим за по-слабите, когато вграждаме видео


Всеки вече го може - не защото всеки е станал печен в HTML кода, а защото купища сървизи, начело с Youtube предлагат готов код за вграждане в блогове, страници и сайтове. Е-е-ех, дивна ретрозавист ме обхваща като си спомня 2004-2005г., когато се гърчех как да си сваля дадено видео от тубата или от друг сайт, как да го конвертирам от един формат в друг, как да намеря видеохостинг, на който да го кача, и как да го ембедна (вградя) след това в блога си. Как да не завидя сега на децата, които имат възможността да правят това с 2-3 клика. Ако трябва да пиша есе на тема "Що е то прогресът" бих развила точно тая тема "Ембедването (вграждането) на видео в блоговете от 2004 до 2013 г.".

Но като възпявам напредъка на технологиите, да не пропусна да сипя и лъжичката катран в кацата с мед. Както е нормално за всяка технология, тя често пропуска различния човек, най-често човека с увреждания. В конкретния случай с вграждане на видеоклипове става дума за незрящите. Очевидно те не могат да ги видят и въпрос на елементарна коректност е да бъдат уведомени, че следва видеоклип, така че поне да знаят, че има съдържание, което им е недостъпно и да не се чудят, ако текстът става нелогичен. Мисля, че има някакви плъгини за незрящи в някои браузъри, които дават знак, че има видеоклип, но аз използвам универсално решение за всички браузъри - два прости обозначителя, които слагам преди и след всяко вградено видеоклипче:
[видео] [край на видеото]

Мисля, че това не би коствало никакъв труд никому, а ще е полезно дори и ако един незрящ попадне на вашата страница.

Също така за улеснение на незрящите се опитвам към всеки видеоклип да пускам текста на песента. или дешифровката на интервюто, поне на ключовите моменти в него. Почти винаги успявам да ги намеря в Интернет. Когато не успявам, опитвам да ги дешифрирам. Защото Интернет е за всички, а не само за нас, които поради случайността на съдбата засега сме здрави и прави.

Няма коментари: