петък, 3 май 2013 г.

Какво искаше Жан. Какво не успя. И защо.


Аз бях зам.шеф на пресцентъра на Жан Виденов. Кой го интересува това, ще кажете. И ще бъдете прави - ами никого на пръв поглед. Макар че олигархията се опита да изтрие отвсякъде следите, че ме е имало, все още в българския нет има следи за мен --> http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=927&elementID=314579054&sectionID=5

И изглежда, че все пак някого интересувам, понеже почти всеки пети мой постинг в блога ми или във фейсбука среща отговор от типа "плюеш ГРОБ, а си комунистка, защото работеше за Виденов" или "вие, гадните костовисти, които сте комунисти, защото сте от Виденов". Вярно е, че изглежда малко като словесна салата *Но все пак мисля че е добре да изясня защо работих 11 месеца за кабинета на г-н Виденов, след което си подадох оставката и напуснах . Не за да се оправдавам - няма за какво. А за да е ясно в името на какво. И за да е ясно - против какво.

Г-н Виденов ме покани  в лично качество. Макар че бях десен журналист. Защото му трябваше професионален коректив в конкретна област - медиите. Не бях член на неговата партия БСП. Не съм била член и на предишата му партия БКП.  Бях изявен журналист с десни убеждения. Избран за репортер на годината №1 за 1993 година, №2 за 1992 г., №4 за 1994 г. Тогава класацията бе свръхдемократична - правеше се чрез анонимни анкети сред около 200 професионални журналисти, а не както сега - чрез явно гласуване от определени журналисти, угодни на организаторите. 

Та защо Жан ме покани мен? В средата на 90-те години на миналия век той разбра, че идва движение надясно в световен мащаб и мислеше, че добрият път за България и за българите е да тръгнат по тоя път, но в лентата на социалната пазарна икономика ала Финландия и изобщо на скандинавския модел. А не в лентата на дивашкия неолиберален англосаксонски модел. Абе, и германско-австрийският модел щеше да е по-добър. Питайте сега Иван Костов, гарантирам ви, че той ще каже най-добри думи не за скандинавците, но за германците. 

Обаче не му позволиха на Жан да готви друго освен англосаксонската рецепта. Днес е ясно кои и защо. Основно и преди всичко властните фигури в БСП през 90-те години - Лилов и Луканов. СДС го нямаше никакво на политическата сцена, за да позволява или забранява. Мит и лъжа е, че десните, разбираш ли, умрялото СДС плюс някакви мутри, плюс някакви посолства били го били свалили. Десните бяха аут. БСП си го свалиха. Лукановият клан искаше див капитализъэм, за да циментира позициите си в икономиката. Лиловият клан искаше също див капитализъм, за да циментира позициите си в партията - т.е. на него му трябваха дивашки експлоатирани хора, на които партията да е единствена опора. Не зная и до днес кой от двамата е по-гнусен и по-отвратителен.


И по този начин - чрез съвместните усилия на двата крокодила Лилов и Луканов - визията на Жан за социална масова приватизация и за социален капитализъм, подобен на скандинавския, която бе насочена към максимална полза за обикновените хора, бе блокирана. Е, Жан ме покани да работя за него в името на това да блокираме двата дивашки олигархични клана. Когато малко преди първата година разбрах, че Жан няма сили - или безразсъдна смелост - да се бори докрай, си подадох оставката.

Толкоз. Но момчето Жан поне опита. Както и аз.

*Шизофазия - Крайна и най тежка разновидност на разкъсаното мислене е т.нар. шизофазия, известна още като словесна салата. При нея се нанизват една след друга отделни думи. Произнасят се много слова без връзка и неоформени в определени мисли. При шизофазичната реч, разбира се могат да се срещат отделни добре формулирани изрази. Характерно е обаче преобладаването на набор от думи. Разкъсаното мислене се наблюдава при болните от шизофрения.


7 коментара:

Игнат Игнатов каза...

Макар, че до сега не съм Ви коментирал, с интерес следя Вашия блог. Въпросите, които повдигате и аз си ги задавах. Благодаря за точния и честен отговор. Успехи във Вашите начинания.

Анонимен каза...

Преди сте работила като журналист ... интересно ми е с какво си изкарвате прехраната в момента?

Даниел Иванов каза...

И аз като г-н Игнатов Ви следя редовно, както в блога, така и постовете в Дневник.
Впрочем струва ли си да прочета книгите на Тошо Тошев (гледам че ги има free), имайки предвид че съм набор на промените, или ще ми напълнят главата със захаросаните спомени как агент Бор си общува с хайлайфа?

gligi каза...

Вени, какво си пушила???

Жан щял да прави скандинавски капитализъм... да бе, с Румен Гечев и Чичибаба... Доколкото си спомням, го свалиха хората на площада, а не тайните кръгове в БСП. А и Луканов не беше ли труп по това време?

Анонимен каза...

Б.Павлов:
Благодаря ви за откровеното мнение за ролята на Виденов в най-новата ни история, госпожо Гюрова.
Може би ще е добре в допълнение да напишете и какво искаше Андрей Луканов, какво не успя и защо. Неговият, меко казано, "неуспех" се случи по времето на Виденов, а в политиката когато загуби един печали друг, но печелившият очевидно не беше Жан.
И тъй като сред политиците ни няма щастливци, допуснати до втори мандат (затова Георги Първанов заслужава специално внимание), печелившите явно остават на една ръка разстояние от властта, но извън нея.
Тъкмо за ръката, която мести фигурите в политиката ни става въпрос, когато подреждаме историята на "прехода". Там, където загубиха "добрият Жан" и "лошият Карлович", спечелиха други – и още печелят по същата схема, усъвършенствайки само методите си. Кои са те?
Може би става въпрос за вътрешни пороци в самата тъкан на обществения ни живот; за наличието там на своеобразни, "естествени" монополи, недосегаеми за промените.
Ето примери:
В политиката – монополът върху "лявото"
В икономиката - монополите в енергетиката
В държавността - инертността на правосъдната система...
Може би "Жан" изглежда симпатична, романтична фигура от "прехода" само в светлината на неподвластните на промяна, "естествени" монополи.

Вени Г. каза...

@Анонимен
С дребен бизнес

@ Глиги
Пуша квото и ти ;-)
Не го подценявай Жан. Просто в света на глобалния капитализъм никой локален не върви. Жан изплати за 2-те години управление 2 млрд долара външен дълг. Това му изяде главата, а не Чичибаба и Румен Гечев. Гледай макроикономиката, а не идеологическите мантри.

Вени Г. каза...

@Даниел Иванов

Струва си да Четете Тошо Тошев, но с едно наум. Защото Лъже като за световно - все едно целият свят се е въртял около него.