петък, 24 май 2013 г.

Иван Костов - Стопанският упадък и реформаторските идеи


Иван Костов - Стопанският упадък и реформаторските идеи
 С.1993 | DOC 1,81 MB | PDF 1,47 MВ
Като преподавател и учен отдавна трябваше да съм издал поне една книга. Това се изискваше от нас, научните работници, за да покажем, че притежаваме необходимите качества. Според нормативите книгата следваше да е монографична, т. е. върху една тема. Формално още не съм изпълнил норматива, тъй като това, което читателят държи в ръцете си, е сборник. Той съдържа почти всички мои статии, предлагани за печат между март 1989 и февруари 1992 година. При това те са публицистични, предназначени за широк кръг читатели, а не научни. Признателен съм на издателя, че успяхме да ги съберем.

Книгата все пак е изградена върху една основна тема и тя е назована в заглавието. Всички статии са посветени на прехода към пазарна икономика в условията на демокрация. Темата е неразработена. Икономиката и политологията познават модели на преход от доиндустриалния "Трети свят" към модерна пазарна икономика, но чрез диктатура. Преходът в Източна Европа е твърде различен. Две са съществените разлики. Бившите европейски социалистически страни в мнозинството си са индустриално развити, но с централно планиране, изключващо частната собственост, пазара и неговите регулатори. В тях тоталитарният режим е напълно изчерпан политически. Не можем да се съгласим с връща¬нето му под каквато и да било форма. Пред нас е двоен преход: от централно планирана (социалистическа) към пазарна икономика и едновременно с това от диктатура към демокрация. Много политици, икономисти и администратори от Изток и от Запад дават най-доброто от себе си в търсене на решения. В резултат на усилията им стана ясно, че преходът е възможен. Новото политическо общество и пазарната икономика разочароваха мнозина, но централноевропейските бивши социалистически страни успяха да ги изградят в удивително кратък срок, колкото по-бърз и решителен бе стартът, толкова по-кратки бяха тези срокове. Тези, които поеха по "трети" път, са в бедствено положение.

Демокрацията даде уникален шанс на хора като мен да участват във вземането на жизненоважни решения за страната. Благодарен съм на съдбата, че ми изпрати тези изпитания. Не преставам да се удивлявам откъде се появи кадровата и управленската алтернатива на господствалата 45 години компартия. Анализите и идеите ни бяха продукт на общи търсения и дискусии, започнали много преди 1989 година. Бяхме със сходно политическо и икономическо мислене. Вълнуваха ни едни и същи проблеми. Казвайки това, не се стремя да отклоня своята отговорност, а само да благодаря на всички, с които съм извървял част от пътя. Без тези хора България сега щеше да бъде в жалкото състояние на бившите социалистически страни на север от нас.

Както всички тези хора съм едновременно продукт и инструмент на времето и средата. Нямах административен опит, но имах голямо желание за работа и затова сигурно съм грешил. На тази основа много от критиките към мен са били основателни. Разбирам и правилата на политическата борба, според които всички незабранени средства могат да  бъдат използвани срещу противника. Приемам, но никога не съм ползвал тези "кеч"-правила, което читателят може да установи сам. Обяснявам си и омразата, макар да е калпаво чувство и лош съветник. Намирам за понятно след толкова години лъжливо равенство и фалшива вяра в "партията" хората да бъдат мнителни един към друг и най-вече към политиците. Написаното тук свидетелства, че не споделям тези чувства. Търсех изход в принципния сблъсък на идеите. Естествено е политиците и икономистите по различен начин да осмислят и да оценяват фактите. Не правя изключение и книгата навярно го доказва. Предпочитам грубите различия пред блудкавото единомислие. Демокрацията и пазарът са естествения политически и икономически начин за съжителство на различни лица. Като предпоставят и регламентират това различие, те дават възможност на субектите и институциите да се състезават и да се борят за по-добри позиции. А в съперничеството и в борбата е източникът на общото им движение. Затова, заедно с доброто, приемам  и лошото на промяната. Примирих се, че трябва да загубя приятелите си, за да спечеля политически съмишленици и врагове. Но не мога да приема бездната от пустота, която зейна в душите на политици, журналисти и т. нар. интелектуалци, давещи се взаимно в клевети и обиди.

Независимо че семейството ми не направи изключение като мишена, не отговарях на този род "предизвикателства". По страниците на книгата няма и следа от междуличностни отношения. Като писмовен човек не можех да не споделям мислите с белия лист и се радвам, че успявах да го сторя. Статиите ми са свидетелство за собствена позиция по обективни съдбоносни проблеми, заета без колебание в трудни за страната времена. Тези, за които споменавам по-горе, никога няма да разберат моето удовлетворение.

Но то не е пълно.

Лошите начални условия не ни позволиха да излезем на най-предния фронт на промяната. Не бяхме сред първите. Трябваше да търсим и да доказваме, че е възможен старт от позиция, от която не бе стартирал никой друг преди нас. Най-трудното бе да скъсим дистанцията до унгарската, чешката и полската реформа. През цялото време догонвахме. Политическите фактори около и най-вече в България заличиха възможностите да се присъединим към авангарда, въпреки че това може би щеше да стане в късната есен на 1992 година. Можехме да станем пример и стандарт за останалите. Затова направеното от нас ще има слабо значение за другите страни в преход. Сега сме в една "компания" с Румъния и Албания, независимо че българската икономика и финанси не могат да се сравняват с техните. Това е голямо разочарование.

Ще завърша с предизвикателството, което тази книга ми остави. Натискът върху нас от всички страни става все по-силен, а претенциите - по-сурови, отколкото към централноевропейските страни. За нас чертаят друга политическа и икономическа траектория. За да продължим, са нужни нови идеи, не тези, с които започнахме, и не от "менюто" на международните финансови институции. Нуждаем се от свой, нестандартен подход, за да извоюваме своето място под слънцето. Необходими са ни регионална външнополитическа и национална икономическа стратегия. За да ги имаме, трябва да се върнем към собствения си опит и да възстановим най-добрите български стопански традиции от края на XIX век, началото и 30-те години на XX век.

Да си спомним, че тогава в Европа се е говорело за българско икономическо чудо!


24.08.1993 г.                                                                                            Авторът



Съдържание на книгата и даунлоуд --> тук


Други публикации по темата Иван Костов

Иван Костов - България не се нуждае от милост

Писна ми от "сестрите", писна ми от "дясното", писна ми от "Костов" - 1

Непознатият Костов

Костов и наследникът му от първо лице

И зад глобалното затопляне се крие злодейската ръка на Костов

бихте ли изнесли някои факти ,за това хубаво,което е направил ВЕЛИКИЯТ костов (цитирам коментар със запазен правопис)

 

 

 

 




2 коментара:

Анонимен каза...

Костол "бил" научен работник, а няма издадена една монография? Писал статии в Работническо дело за ширпотреба, а после го "направихте" главен икономист!

Апостол Апостолов каза...

ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА

МУХИ- ГОВНЯРКИ

Кацнали четири мухи на едно лайно. Една от тях попитала останалите:
- Искате ли да ви разкажа един виц?
Те отвърнали в един глас:
- Само да не е мръсен, защото в момента се храним!