събота, 3 март 2012 г.

Жлъчка. Панкреас. Панкреатит (Това, за което не знаем как да питаме). 1.


Преди 2-3 години писах за мои здравни проблеми, защото:
1. бяха сериозни
2. не срещнах адекватно според мен отношение, което наложи
3. самообучение от учебници за студенти до монографии на специалисти

Резултатът бе, че се оправих. И аз знам, и моите лекари тогавашни знаят, че се оправих, защото аз открих какво е. Тук е много важен смисълът на думата "открих". Нищо научно не съм открила. Но бях силно мотивирана, че съм болна от потенциално инвалидизираща болест и трябва да разбера какви са механизмите й, за да ги спра. Като открих това, го обясних на лекуващите ми лекари - разбира се, без предходната патетика - просто казах, че ми трябва курс имуноглобулини, останалото сама си го знам и мога. Един младок специализант тогава ми каза "що, бе, мацка, не свърши медицина, щеше да дрънкаш"

И сега ми дойде чувството, че трябва да съм "мацка, та дрънка". За тези, на които съм мога да съм полезна. Защото според всякаквите статистики блогът ми като цяло и отделни публикации са най-търсени по жлъчно-чернодробната тематика. Понеже аз имам този проблем, го изследвах, сравнявах с лекари, пак изследвах, пак сравнявах - и като резултат, мисля, че това, което съм писала дотук, покрива и надпокрива познанията на средното джипи.

Но сега разчрах, че това не стига. Защото съвсем не изчерпах всичко, което има отношение към тази група болести. Нито пък - откровено - аз се изцерих. Затова мисля да продължа с темата. Макар че блогът ми го направих политически напоследък, кой и какво ме спира да е само такъв?

Започвам със жлъчно-чернодробните проблеми. Като начало с един от най-рядко споменаваните

Болестите на панкреаса

Панкреатитът е възпаление на панкреаса. Това става, когато ензимите на панкреаса (особено трипсина), които участват в смилането на храната, се активизират в панкреаса, а не в тънките черва, където природата им е отредила.  Причините са много, както и проявите. Но понеже пиша не за доктори, а за хора като мен, които имат проблеми като моите, ще пиша с минимум медицински термини (макар че при запитване от професионалист, ще се аргументирам de lege artis):

Острият панкреатит не може да се сбърка. Болката е толкова силна, до непоносимост, че няма начин човек с остър панкреатит да не се окаже в спешната и неотложна помощ. И въпреки че много съм ги критикувала в този блог, знам, че случай на остър панкреатит не могат да изпуснат и само на тях трябва да са благодарни човекът и близките му. Ако - за съжаление, поради характерната за българите липса на здравна култура - близките не са "изтървали" острия панкреатит до неспасяемост.

Сега ще кажа нещо много важно за всички близки на болни с каквато и да е панкреатитна болест: Панкреасът е много особен орган. Даже е по-особен от черния дроб. Ето, вижте - днес черен дроб се трансплантира, а панкреас - не. Значи тук има нещо по-сложно. Нарочно обяснявам така, защото знам как близките тормозят лекарите. И бога ми, обяснявам го така, именно защото съм била и от едната, и от другата страна. Ракът на панкреаса е четвъртата причина за смърт според световната здравна статистика. Засега не ми се пише за него (ще го направя), защото има ред много по-важни неща за панкреаса, които хората със стомашно-жлъчни проблеми трябва да знаят.

Казах вече, че панкреасът е особен орган. Една от коварните му особености е, че не дава знак, когато има проблем. Грубо казано - "черна кутия". Работи си като калпав мотор, докато окончателно не сдаде багажа. Това "окончателно" на медицински езис преведено значи най-малкото "реанимация". Поради тази способност на панкреаса да "поема" дефекти, огромната част от хората, които имат хроничен панкреатит, не знаят това. Да са живи и здрави, целта ми не е да плаша. Ще разкажа моя случай, а изводът всеки ще си направи сам:

На 20 годишна възраст, по повод подробно изследване за друго заболяване, мие откриха холецистит. На български - възпаление на жлъчката. И установиха причината чрез съответни тестове - Staphylococcus aureus, на български - златист стафилокок. Макар че нямах никакви обективни стомяашно-чревни проблеми, ми назначиха лечение със специфичен за тоя вид антибиотик. Правилно направиха, и сега твърдя както всеки дори специализант, че при идентификация на фокално огнище трябва да се атакува веднага и силно.

За съжаление, при мен това се оказа недостатъчно. Разбрах го след 10 години, през които - както и изобщо когато и да е - не съм имала стомашно-чревни проблеми. Именно затова, умишлено специално повтарям и подчертавам - може да имате болна жлъчка и/или панкреас, без да сте из-питвали никакви знаци/симптоми за това.

През 1994 г. се оказах в урологията на Медицинска академия (бог да благослови доккорите й) с много тежък пиелонефрит, довел до малко-преди-карбункул. Да ме извинят докторите, ако ме четат такива, но на тях ще кажа, че точно с тези думи ми го обясниха тиквите от спешната помощ - когато не можеха да ми смъкнат температурата под 40 градуса. И обясниха, че се е образувал нещо като гноен цирей в бъбрека и ще трябва да го махнат - ама те ме водят там, където ще го махнат. Имаха предвид - бъбрека с цирея. Но когато попаднах в самата клиника в Александровска болница, подобни лекарски безумици нямаше. Докторите бяха - благодарна съм им и до днес - на ниво. 

Сега в момента се питам, доколко е уместно да продължавам в един постинг разглеждането на две сериозни диагностично-свързани групи - защото за мен понятието "Клинична пътека" е признание за професионална непригодност и за подлагане за служене на властимащитне в здравеопазването. Мисля, че ще е по-добре за хората, за които това е важно, да продължа писането в две отделни линии. Ако тия, дето ги избирахме, ни казваха нещата направо, щяха да кажат - нека да разгледаме отделно две различни ДСГ (диагностично-свързани групи).

Моят бъбречен проблем е част от една ДСГ, но дава насоки за друга ДСГ  - жлъчно-чернодробна. Следователно трябва да ги разглеждаме, съответно лекуваме отделно. Отделно, но свързано като цялостно болестно състояние на човека. А не като сега - бъбречноболен го отсвирваме от лечение за диабета му, диабетен го отсвирваме за язвата му; отдeлно пък как масово безскрупулно отсвирвамe хората с деменции, които са проявили какъвто и да е непсихически проблем. Сега ще стана нецензурна - в Австрия, държава с население горе-долу като нашето и не от най-първите в ЕС, 90% от разходите за деменците се покриват от държавата. За Австрия се сетих на прима виста, но проверете и другаде как е. Има ли една държава в ЕС, която да не покрива и евроцент от лечението на деменции и инсулти?
Ако нищо не сте разбрали дотук, нямайте грижа. Те депутатите от здравната комисия в парламента, началниците в здравното министерство и в здравната каса не щат да разберат - или не могат? - та случайният читател на блога ми ли ще успее в тая премудрост....
За разлика от тия по-горе, аз обещавам, че до 10 дена тук ще има два подробни постинга по темите:
1. Хроничен панкреатит
2. Пиелонефрит


Както мисля се разбра, продължението следва като в криминалните сериали - защото трябва да обясня как завръзката с панкреаса се оправя с бъбреците - или обратно. Абе, с две думи: Да продължа да разказвам като човек нелекар, но боледувал, на хора нелекари и също боледували.
Обещах: до 10 дена.

5 коментара:

Анонимен каза...

bravo

Анонимен каза...

Напълно съм съгласна с Вас! Лекарите приеха да се разруши напълно изградената здравна система .Сега безразличието към здравето на пациента започва още от ОПЛ. Трябваше да изпратя цялата хронология на заболяването си в Анадолския медицински център,за да науча за 24ч,че бъбреците ми са болни. Лечението по клинични пътеки е пагубно за пациента, защото се губи причинно -следствената връзка, но за безхаберните и завършили с тройки медици ,мислещи само за портмонето си ,ТОВА НЕ Е ПРОБЛЕМ!

Анонимен каза...

Здравейте!
Напоследък започнах да усещам болка в дасно под ребрата,която стихва поне след 3 дни след консумация на повече ядки,авокадо,плодове и веднъж крем карамел.Смятам,че имам проблем,защото съм на 45 и досега не съм имала дори киселини на стомаха.
Личната лекарка не се ангажира да препоръча специалист/клиника.
Бихте ли ми препоръчали,разбира се изцяло на моя отговорност.Благодаря

Unknown каза...

Идете на платен прием на гастроентеролог - щом вашето дижипи не ви дава направление. Защото може да имате много сериозна диагнозо, не искам сега да ви плаша. Може да имаше заболяванае на жлъчката, заболяване на панкреаса. Даже някои от които да се нуждаят от оперативно лечение. Моля ви, идете не платен прием при гатроентеролог.

Анонимен каза...

..какво стана с историята де...?