събота, 24 март 2012 г.

10-тина дена пауза или защо блогвам


Компютърът започна да ми прави проблеми и мисля, че е от дъното. От близо месец - първо престана да разпознава втория и третия диск, след това реши да изключва, когато той иска. Утре ще го нося на моя човек в сервиза. Той е добър диагностик и "(поп)правяч" и ме "минава" по "тънка" тарифа, но за сметка на повече чакане. Мислех си дали да не направя през задаващата се 10-15 дена пауза за блогването това, което се препоръчва от всеки блог наръчник: да напиша 10-тина постинга на по-обща, не строго конюнктурна тема, задавайки им да излизат всеки  ден един по един. Blogger дава тази възможност.. След известен размисъл се отказах. Въпреки че всички наръчници за успешен блог настояват, че ако искам блогът ми да е успешен, не трябва да правя това. Когато знам, че няма да мога да пиша известно време, трябва да напиша съответен брой постинги и да ги заложа да излизат всеки ден от нямането ми.

Но след кратък размисъл, реших, че няма да го направя. Аз не искам на всяка цена блогът ми да е "успешен" - каквото и да значи това. Отдавна разбрах, че е илюзорен, измамен спрямо теб самия стремежът да  вкараш блога си в класации, да гониш формални измерители на признание като page rank, Alexa. и пр.под. За мен е важен не броят читатели, които имам, безотносително към качеството им. Важно ми е, че ме четат хора, които мислят. Не гоня "вярна", "желязна" аудитория, а мислещи хора, които се връщат чат-пат да видят има ли нещо ново интересно.

Ще направя 10-15 дена пауза. Благодаря за досегашното внимание и се надявам, че тези малко, но  сродни по дух читатели няма да ме забравят.

За тях ще е интересно, мисля, как съм осмисляла във времето причините, по-скоро мотивите за блогването ми. Моля да се има предвид, че започнах блога във втората вълна от навлизането на блоговете у нас, когато блогърите можехме да се изброим; когато масовият човек и образованият човек (БГ имам предвид) още не не бе открил този начин на себеизразяване. Т.е., съдържанието от следващите линкове трябва да се разглежда в съвсем друг контекст - когато блогващите бяхме малко и се знаехме (поради това тогава бях в челните десетки-двайсетки на:разни класации) и затова бяхме по-открити, по-непосредствени и по-автентични. .

16 ноември 2006 - Защо блогвам - 2


2 коментара:

NMMM.NU каза...

Успех с комп-а

Анонимен каза...

Едно време са били двадесетина, сега са по малко и от десетима тези, които пишат - другите се изявяват като кръгли идиоти и пълни социални инвалиди. Поздрави и успех с техниката.