Обречени в зоната "яваш-яваш"...

Някъде в интернетите, очевидно в антигербавите (то други интернети, характеризиращи се с наличието и на люде, можещи да формулират сложносъставни изречения, не знам да има) срещнах великолепно-песимистична (или песимистично-великолепна?) метафора защо никога няма да се оправим, защо винаги у нас ще никнат Тикви. Спестявам практически целия контекст, за да блесне великолепието на метафората:

Срещнали се испанец и турчин и вторият запитал:

- Абе, баце, у вас често чувам един израз "mañana - mañana"  (бълг. утре, произнася се маняна). Какво значи?

- Значи, че ако нещо е трябвало да се свърши до края на деня, ама не е свършено - ще то свършим утре. Е, ако не го свършим утре - ще е други ден. Или до края на седмицата. Може до края на месеца.  Абе, все до края на годината ще го свършим. А какво значи вашето "яваш-яваш"?

- Абсолютно същото. Само без този елемент на прибързаност - защо пък до края на годината?

А контекстът беше, че заедно с гърците сме в зоната "яваш-яваш". За разлика от кризисните италианци, португалци, испанци - романоезични, сиреч от "mañana " зоната. - които имат (поне теоретичен) шанс да се приобщят къмто добрата стара Европа. Северна Европа. Европа на германските езици.

Базирана на протестантската етика, според която всяко обещание, всяка договоренот, всеки договор трябва да се изпълнява. Както свързаната по опосредстван начин значимост на времето. Опосредстването е чрез планирането. Дали спазваш задълженията си (поети пред себе си или пред другите, не само хора, а изобщо външния свят, вкл. пред абстракции като времето и плана) е въпрос, равен на божествените въпроси. В смисъл, че ако си човек, призван от Бог за вечен живот (т.е. за възкресение и отиване в Рая), то това ще се проявява и в делата ти. Ако делата ти не са съвършени, значи и ти не си. "Мнозина са звани, малцина призвани" - е фундаментален принцип в протестантските конфесии. Тоест, само по това дали изпълняваш земните си задължения добре, можеш да разбереш дали си предопределен от Бога за вечен живот. А по онова време - 17-18 век въпросът за вечния живот е бил изключително важен за обикновения човек, на всекидневно ниво, не като религиозна дъра-бъра в наши дни. В католицизма е лесно. Всички отиват в рая, стига да се изповядват редовно и да ходят на служби. Православието минава и без изповед.

Самонадеяно звучи този опит за обясняване на протестанттската етика, родила капитализма, в няколко изречения. Но все пак не това ми бе целта. А просто един готин виц :-)