Докато ми оправяха компютъра, е имало интересни коментари в темата за измислената банка Първа инвестиционна. Струва ми се, че отговорът ми (заедно с предизвикалия го коментар) ще е интересен на повече хора, затова ги публикувам в отделен постинг
NMMM.NU пише:
"Сори не следя много добре новините, това дето го пишеш за какво е? Според мене Бойко е наблегнал, че превода ще стане бързо, а не че е наредил нещо. Тези пари на кого са и за какво са?"Съвършено правилни въпроси.
В първия си постинг употребих думата "нареждане" в смисъла, с който се употребява в банкирането - когато става дума за банка, означава "разпореждане да се извърши дадено плащане."
Разбирам, че министър-председателят би могъл неформално да помоли ръководството на банката да нареди плащането по-рано. И в европейски страни се твърди, че се е случвало. Но заради авторитета на банката не би трябвало това да става публично достояние. Причината? Когато една банка извърши нещо не по правилата, а по молба на властта, няма никаква гаранция колко пъти и при какви случаи е правила и ще прави това.Съответно това праща много лошо послание към акционерите, инвеститорите и клиентите.
Ако Бойко беше нормален министър-председател и Първа инвестиционна беше нормална банка, тази информация - за молба/натиск от властта, и двете страни щяха да я крият като най-срамна тайна. Но те не я крият. Изводите? Всеки сам си ги прави...
Въпросът "чии са парите" е твърде интересен. От косвени данни би могло да се предположи, че сметките на дружеството са в ПИБ. Въпросът е в какво състояние са тези сметки. Най-грубо казано - да не би в тях да няма нищо и предприятието да "виси" в балансите с лоши кредити. Не знам отговора, но развитието на събитията - неплащане месеци, частични плащания, ме склонява към горния отговор.
Което задава следващия въпрос: Как счетоводно е оформено плащането? Ако ПИБ "виси" с лоши кредити, има възможност тези пари да се вземат чрез преоформяне на кредитите - разсрочване с възможности за продължавано използване на части от кредита. Но това е процедура, която не става за един ден - не по молба на Бойко, а и по нареждане на златната рибка не става.
Остава възможността за изтънчено счетоводно фокусничество, свеждащо се най-грубо казано до преоформянето на липсващите пари като "вземания за бъдещи периоди". Това е принципната схема, но в чистия си вид предполагам тя не се използва вече дори у нас (1) Предполагам .по-изтънчено финансово фокусничество чрез участие в дружества (подобни др,жества в САЩ те се наричат Special (или Structured) Investment Vehical - SIV), но идеята е една - да се изведат разходите/загубите зад баланса (под черта). Така че директният отговор на въпроса "чии са парите" е - от капитала на банката, т.е. на акционерите, вложителите и клиентите.
При акционерната структура на капитала на ПИБ подобни счетоводни магии са напълно възможни: 85% от него е пряко или опосредствено (чрез офшорни компании) контролиран от собствениците-босове Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Останалите 15% официално са търгувани на Българската фондова борса, но не е ясно дали и преобладаващата част от тях не са също подконтролни на Минев-Мутафчиев. Характерът на измислената ни борса прави тази хипотеза доста правдоподобна. Предполагам, че практически целият капитал се контролира от тия двамата,. които нямат право официално да участват в управлението на собствената си банка, защото са били в ръководството на фалиралата Агробизнесбанк, поради което управляват чрез съпругите си. Дори да допуснем, че има независими от Минев-Мутафчиев дребни акционери, у нас тотално отсъства "акционерска" култура, при която държател на единична акция би предявил правото си да получи изчерпателна информация за операции, която е недостъпна за общата публика.
Междудругото, именно тази стратегия - на дрeбния акционер, упражняващ правото си да получи недостъпна за широката публика информация - е в основата на популярността на днес известния по цял свят руски опозиционер Алексей Навални. Преди няколко години (следя го оттогава) той бе закупил единични акции от големи руски компании, търгувани на борсата. След което като акционер започна да изисква от тях информация. В някои случаи минаваше и през съд, но по закон бяха длъжни да му я дадат и в крайна сметка му я даваха. След което Навални публикуваше информацията в в Интернет, заедно с подробен анализ в какво точно се състои и как е реализирана кражбата на огромни държавни пари. На тази документална база той стартира и известния си сайт "Роспил", откъде тръгна и политическия му възход.
Но у нас няма хора като Навални. Поне засега...
Съвет за пиарите на ПИБ и впрегнатите за писане по форуми служители на обслужващата банката рекламна агенция "KIWI" на близкия му Илия Ел Фелеки: Няма смисъл да пишете плюещи коментари в блога ми. В първоначалната публикация допуснах два такива - за да се види пиарската активност и нивото й. Но следващи от тоя род - без какъвто и да аргумент, ще ги трия. Ако някой с факти ме обори, ще го публикувам в отделен пост.
Edit, 01 април 2012:
Два дена по-късно разбрах от "Капитал" как е оформено плащането- даден е кредит на Николай Вълканов, собственикът на "Минстрой", който ще купи Мадан-Горубсо, за изплащане на заплатите, като кредитът е обезпечен със запис на заповед. Т.е., станало е това, което предположих - преоформяне на лош кредит в нов кредит, не очаквах, че ще е на трето лице. Но въпросите остават:
1) Как за ден-два се отпуска такъв кредит?
2) Кой нормален бизнесмен ще извади 1.2 млн. лв. за стари заплати в чуждо предприятие, преди да е получил акциите му?
Очевидно Вълканов има гаранции от възможно най-високо място, че ще получи компанията.Което затвърждава мнението ми, че нито министър-председателят, нито банките, нито бизнесмените ни са нормални.
-------------------------
(1) А се използваше, и то как... В края на 1995 г. държавата успя да подгони ефективно дотогавашния управител на държавната Балканбанк Иван Миронов и смени ръководството на банката - което по тогавашното законодателство, правещо банките недосегаеми, бе изключително трудно. Първата задача на новото ръководство бе да "инвентаризира" загубите. Те се оказаха колосални. С новото ръководство започнах работа като ръководител на сектор "Информация и анализ" на Дирекция "Сигурност" в Балканбанк. Мисля, че си свърших работата добре, защото сумата, заграбена от мултаците - 100 млн долара, и начинът, по който бяха заграбени, станаха христоматиен пример за изсмукване на банка. Факт, който не зная досега да е опроверган. И няма как, защото е базиран на документи. За съжаление, правораздавателната система остана безучастна към грабителството от страна на корпорацията - пряко и чрез свързани лица. И в този случаи, както в множество други, търсене на оатговорност, респ. справедливост не само че не бе постигнато - то не бе изобщо търсено. Упрекът ми е към всички правителства от 1997 г. насам.
Без фалшива скромност ще кажа, че основната заслуга за известния на всеки запознат с мътната банкова история факт как мултаците откраднаха 100 млн. долара от Балканбанк, е моя. Прекарах много, много часове ровене в кредитни досиета и техния анализ. След което следваше ровене в регистри - за да установя свързаните лица, тъй като голямата част кражби бяха чрез дружества, уж несвързани с групировката. Изчетох много специализирана финансова, банкова и по-обща юридическа литература, за да се ориентирам в по-сложните финансови схеми и счетоводни трикове, а когато не бях сигурна - също и при окончателните си становища, задължително се консултирах с добри професионалисти. По понятни причини спестявам имената им. Както спестявам имената на прекрасните ми колеги, оперативни работници от Дирекция "Сигурност", които по моята информация успяваха да осъществяват контакт с длъжниците - защото имаше немалко случаи, в които юридически тях вече ги нямаше или имаше някаква юридическа хватка (най-често умишлено оставена от банката), за да не са отговорни. Класически пример са дружествата, управлявани от Румен Сербезов - бивш министър при комунизма, от които нищо не можа да бъде събрано. Затова ми стана странно, когато по-късно го видях в управата на Токуда банк.
Понякога колегите ми успяваха даже да докарат лошия длъжник на преговори. Не че имаше резултат. Спомням си преговорите с Радослав Ненов, тогава вицепрезидент на "Мултигруп", за лошите кредити на няколко дружества, в които мултаците имаха директно участие. Аз не бях участник в тях, тъй като нямах отношение към банкирането, но присъствах и знаех, че Радо Ненов е в губеща позиция, защото бях сигурна в информацията на отдела ни. Без тези момчета - бивши служители на контраразузнаването и военното разузнаване, не би могла да се свърши тази огромна работа. Радо Ненов бе жалка гледка - жонглираше с излишни термини и чуждици като "дедлайн" (deadline) и "тайминг" (timing), говореше откровени глупости като "трендът на Доу Джонс" или "стратегическата визия за секторното развитие на българската икономика". Жалка гледка... Обаче законодателството ни бе такова, че отговорните за гигантската кражба на 100 млн. долара останаха ненаказани. Е, с изключение на един.
Съзнавайки, че мнението ми е уязвимо от гледна точка на основни принципи на правото и морала, все пак смятам, че Илия Павлов правилно го убиха. Не оправдавам убийците му. Но мисля, че в това да бъде убит един от големите ограбвачи след 1990 г. - очевидно от ортаци, с които не са се спазарили, има висша справедливост. По същата причина смятам убийството на Андрей Луканов за израз на същата висша справедливост.
Какво друго писах за Първа инвестиционна:
Няма коментари:
Публикуване на коментар