петък, 24 октомври 2008 г.

За ситуацията на световните финансови пазари и други актуални проблеми. Доклад на Леонид Илич.


Родените след 1960-65 да не пускат клипа - нито ще им стане смешно, нито ще разберат защо на родените преди тях може да е смешно. И съвсем няма да разберат как смешното може да е страшно. Нормално е - маразмът на комунистическата система (чието висше и фарсово иронично въплъщение бе чудото на реанимационната медицина Брежнев) може да бъде описан, но не и почувстван от неживелите го. Неслучайно един от малкото - едновременно и смислени, и добили публичност, опити за осмисляне на онзи наш живот бе наречен "Аз живях комунизма".

Ти, който не си го живял, не съди безпощадно всеки "дъртак", който при липса на аргументи в даден спор се позовава на "комунизма", респ."антикомунизма". Онова време бе неизчерпаем извор на житейски опитности, морални изкушения и човешки избори - какъвто, мисля, днешната капиталистическа прозаика не може дори да въобрази.

Мисля, че се разбира, че последното изречение не е апология на ония 45 години. Също както не мисля обаче, че и априорното им отрицание е лечение за душевните травми на нацията.

Може би проблемът е, че нацията не разбира, че душевно осакатена и се нуждае от лечение?

[видео]

[край на видеото]

Автор на видеото: 33x3sketch (Андрей Бочаров и Евгений Шестаков)

Edit: Проектът се казва "Аз живях социализма" - не "комунизма", което е още един плюс по моята скала за качество, защото комунизъм всъщност не е имало (ама това това е съвсем друга и тегава тема)... - и си струва да погледнете резултатите на проекта, дори да сте на 15 или 20 години ;-)

1 коментар:

Ангел Грънчаров каза...

Да имаш много здраве, ама комунизъм все пак имаше; не е възможно 100 милиона човешки същества да са убити от... фантом, от нещо несъществуващо!