събота, 18 октомври 2008 г.

Трудно ми е...


...да си намеря не опорния център на силата - него го имам, и не мисля, че е уязвим. Силата, която прави душата ми да диша, e оки, но тази, която в частност (много дребна) пише този блог, е уязвена, нараненена... Лесният и самоласкателен начин да го опиша е "не искам да ме занимават с гадости, но ТЕ го правят", леко софистицираният е - "колко хубав ми беше блогът, респ. блогването преди да дойдат тези до ни управляват..." На повърхността е точна така... Но трябва ли да отразявам повърхността и ако знам, че не - защо продължавам да го правя?

Защо позволявам тези, които не понасям, да обсебват мисълта ми? Или свободата ми обсебват...

А може би аз позволявам. Не те. Те всичко могат, само ако им позволиш.

1 коментар:

Анонимен каза...

Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти. Слабостта на позицията става слабост на характера. Човек започва да живее тогава, когато може да живее извън себе си.