понеделник, 6 октомври 2008 г.

Официален донос [до когото трябва]:


Съзнавайки, че ако искам нещо в тази държава да се промени

- не, не се плашете, господа властници от БСП-НДСВ-ДПС, нямам предвид промяна, която да ни лиши от възможността да ни управляват шепа олигарси и глутница бандити

- нямам предвид порочния и престъпен механизъм на вашата власт

Та - ако искам да променя нещо (при условие, че нямам нито пари, нито купуваното с пари влияние) , то трябва да го направя това, което искам достояние на хората. Оки:

Абе, приятел, дето ме четеш сега,

Знам, че ти е гадно и от случката с бездомната старица в кашоните зад президентството, и от трагедията на хлапето, с което са се гаврели в домовете, където би трябвало да има закрила.

Приятелю, който четеш това,

Направи нещо. Не знам какво. Аз нямам фондация, бълагрска коледа и прочие. Партия също нямам. Просто ме е гнус от..., ясно е от кои... Ама нищо не можеш да направиш.


И затова да се върна на жанра донос:

Моля Бойка Башлиева, секретар на президента Първанов за пресата, и Таня Генева, директор на правителствената пресслужба, да помогнат на бездомницата в задния двор на президентството, както и да потърсят отговорност от длъжностните лица, вкл. и социалния министър Масларова, допуснали гаврите с момчето от Биг Брадър.

Също така моля горното да се смята за сигнал до прокуратурата по смисъла на закона.

Пътьом:

Абе, Велчев, и сега ли ще си мекотело и няма да образуваш следствие срещу хората, гаврили се с детето? Знам, знам..., ти нямаш информация..., медиите не са основание да се самосезираш. Знам го това.

Не знам само едно: Защо и докога ще ви търпим?

3 коментара:

Анонимен каза...

Вени, споко, няма да се самосезира. Само че малко се натъжих. Не толкова от показаната старица зад президентството или от изповедта на Данаил, колкото от коментара под предишната ти тема. Защото причината за състоянието на държавата ни коментиращият е потърсил в демокрацията. А причината въобще, ама въобще не е там. Тя е в онази дълбока бездуховност, в която ни вкараха точно тези мили другари, за чието управление очевидно си мечтае момчето. Мечтае си, неразбирайки, че относителното спокойствие по онова време се е дължало не на високия социалистически морал /глупости, всеки краднеше кой откъдето може/, а на страха. При наличието на една диктатура страхът винаги е поддържал фалшивия морал. Е, сега страхът го няма и духът е изхвърчал от бутилката. Див атеизъм, нагла простащина и бездуховност - пет поколения поне трябва да преминат, за да се промени нещо. Това е.
Поздрави,
Добрата. :)

Неконвенциален каза...

Моля като попаднете на носталгици по о н о в а време да не ги коментирате аз имам близък комунист и знам колко пердута е каузата да отвориш окото на болен от вируса на комунизЪма.Още от дете съм чувал от покойния ми баща(който е бил войник с три клетви-на цар Борис, на Сина му и на "народната власт"),че и турците са били по-човечни към българското население от болшевиките.Нашия район се освобождава след 1912 г. ,а баща ми е зоден две г. преди това и спомените на хората са били доста пресни и правдиви-така ,че без внимание...

Анонимен каза...

...и мене ме е яд, не за това че 92-ра се върнах от Австрия мислейки си че "ето всичко се променя", яд ме е че всичките тези години срещам точни и готини хора които имат ясен поглед върху действителността, имаме общи ценности, когато случайно се окаже че някой от тях има шанса да се "порадва" на народния глас, никой не гласува за тях, (защото са за равни права на всички български граждани включително срещу дискриминация по сексуална ориентация, цвят на кожата, форма на очите или защото искат всички да са равни пред закона, както в бизнеса, така и по отношение на наказателния кодекс или пък административното право) Значи си мисля никой от това мнозинство не ме иска, не иска моите приятели, даже забелязвам че не харесват това което правим (то се харесва на нашето малко малцинствено кръгче от приятели) Мнозинството иска пред него да се явяват месии, да ноят със себе си рецептата за чудотворното излечение, спасение, няма никакво значение тези месии на кой господ се кланят и какъв цвяят са, важното е всичко да е чудодейно да стане веднага, или ако не веднага то поне за няколко месеца. Тогава народното доверие облича с власт поредния месия докато не разберат след стотте дена че чудеса няма да се случат. Тогава идва ред на следващия месия който вече ама наистина е последния истински. Това мнозинство което гласува за месиите не иска да чува думите "от тебе зависи" или "ти може да промениш" защото знае че от него нищо не зависи и защото е убедено че въпреки че предходните (лъже)пророци не са оправдали доверието то този който сега идва е истинския. Тези хора никога нищо няма да променят, те са си ок със статуквото, разчитат на чудотворни икони и гоцета, велчовци и сертовци дето клетви кълнат и те им вярват. За да се промени нещо просто тях трябва да ги няма а децата им да са живяли поне 20 години в Австрия, Щатите или Швеция и те да се върнат, а най-добре е и те да не се връщат, просто на тяхно място да дойде един швед или австриец или англичанин. Тогава може би ще имаме това за което сме мечтали страна с богат и изпълнен със самочуствие народ. Днес обаче имаме една хленчеща мърша която само хленци и слуша глупостите на Бездар Димитров "каква велика цивилизация сме" и въздиша в бетонно-панелната кочинка над отминалите дни на величие. Мили родители емигрирайте, изпращайте децата си да живеят в чужбина и ако срещнете човек който иска да управлява собствения си живот - изпращайте го на ваше място. Това най-хубавото което можете да направите за страната си.