И тъй тъпо, и инак тъпо...

Тъпо е да копипействам цитати и картинки, както глупаво си мислех преди десетина дена - блогът ми си е мое детенце, а не някакво франкенщайнче, сглобено от парчета на различни други хора.

Обаче е тъпо и да пиша с една ръка. Мислите ми не текат, изчезват. Така съм свикнала за 16 години с компютъра, а чак сега осъзнавам, че мисленето ми, т.е. не цялото, разбира се, а това, което трябва да придобие формата на писано слово, се е сраснало с писането (на компютър). Няма да обяснявам подробно, защото за тия 5-6 реда дотук, ми отидоха 10 минути.

Тъй че, мило блогче, оставям те безмълвно, докато не ми свалят гипса и не раздвижа след това залинелите мускули на ръката, китката, дланта и пръстите- това се казва "рехабилитация" и също трябвало някакво време.