четвъртък, 17 май 2007 г.

Клетвите и проклятията


Аз вярвам в тях. Вярвам, че когато прокълнеш някого, рано или късно клетвата/проклятието го застига. Знам, че звучи смешновато, но имам рационално основание да мисля така.

Когато прокълнеш някого от цялата си душа, ти излъчваш огромна негативна енергия, насочена към обекта на клетвата. А както знаем, енергията не се губи, простичко казано. И тази енергия се движи във време-пространството подобно на механизма на движението на информацията в Интернет. Тя е разделена на пакети, които ако не могат да минат през даден маршрут, минават през друг, защото ги води крайният адрес. И в края на краищата всички пакети се събират в крайния адрес и се обединяват в цялостното изпратено съобщение. (Извинявам се на профитата, че така лаически го обяснявам, но общо взето за незапознатите е е така.)

С клетвата е същото, само че Оня, Интернет на на съдбата, работи с много по-ниски скорости и понякога са нужни години, за да се съберат пакетите. Но те рано или късно се събират. И обектът на проклятието получава възмездие за стореното зло.

Лошото на този механизъм е, че третира обекта не като индивид, а като част от група индивиди. Както една мравка е нищо без мравуняка или една пчела нищо без кошера, така и човек е нищо без най-близките си. Мисля, че причината за тази интерпретация на понятието "обект на клетвата", е основана на силната емоционална връзка между обекта и хората, с които има такава връзка. Как точно става това - нямам все още рационална хипотеза.

Така може на прокълнат човек дъщеря му да заболее от рак или гаджето му му да го сгази камион. Въпросът, целта е той да изпита болка, силна болка. Може и самият обект, разбира са, да стане инвалид или да заболее от неизлечима болест. Но мисля, че в болката - дали от неговото страдание, или от страданието на много близък до него човек - е ключът за алгоритъма, който центрира негативната енергия не само в обекта, а и в истински близките му.

Затова народната традиция е категорична, че не бива да се кълне, освен в изключителни случаи. А ние - въпреки компютрите си и Интернета си - има какво да научим и от нея.

2 коментара:

Анонимен каза...

а аз не вярвам, че всички са уязвими ... или по-скоро вярвам с неуязвимостта си, въпреки, че преди години ми разваляха магия :)

Анонимен каза...

Брей, Гюрова, браво бе! Да внимаваме с клетвите, аз например си позволих наскоро подобна:
Дано тия пари, дето ги изкарахте по тоя начин, да ги дадете за лекарства за отслабване и липосукции, още имплантации и подобни процедури.
Понякога клетвите могат да се върнат върху кълнящия... Та това е едно все пак внимание към себеподобните, сиреч ближните ни, а казано е, обичай ближния...
"Ега пукне дано", ужасно много разпространена клетва из шопско, откъдето съм...
Грозни работи...
Хайде да пожелаем на противните ни мутри и враговете ни здраве, че ега ни се върне.
SY, Victor