неделя, 13 май 2007 г.

Стихове, бременни с нещо, което всеки намери за себе си


Този стих е метафора. Многосмислова. Аз я интерпретирах в нашия
контекст - България в началото на 2007 година. Който както иска
да я тълкува. Знам само, че на 60% от българите не им пука
за метафори, защото те чувстват, изпитват това, което метафорите
префинено интелектуалнически изказват.


          "ТИГРЕ, ТИГРЕ!.."
Как е ловът ти, ловецо безстрашен?
Братко, аз цяла нощ тичал съм прашен.
Как ти е плячката, прясно убита?
Братко, тя още из джунглата скита
Де са ти силите, старите сили?
Братко, те чезнат от моите жили.
Де ти е стъпката, пълна с тревога?
Братко, умирам аз в свойта бърлога.


Автор: Ръдиард Киплинг

3 коментара:

Анонимен каза...

хайде да ни кажеш как го интерпретираш ;-).Стана ми интересно кой - кой е.

Unknown каза...

За мен това е осъзнатата трагедия на един силен - преди всичко духом - човек. Човек - боец по дух. Тази метафора, която се разгръща в цялото стихотворние - на великия тигър-ловец - не може да не те хване за шията.

За втората, не по-малко важна метафора,ще пиша след малко, като си почине десният ми показалец

go! каза...

Ръдиърд голям имперско британско англосаксонско сюпремастичен го е вадел, ама изритал късогледото си синче на фронта да го застрелят веднагически. въобще тия хора дето пишат за тигри и лъвове малко притеснени ми се виждат от живота. поставям и опуса "тигре тигре" в същата категория. все им им се веят кървави плячки в главата ама една кокошка не може да заколи и баба му го бъзика. Едно яко стихотворение има киплинг но не е това.