Не знам защо, но знам, че има смисъл

Казах ви, че около месец няма да пиша, защото ми е счупена ставата на левия показалец. Но днес четох подробно вестниците, които имат онлайн издания, а също така Интернет новинарските и аналитични бг сайтове.

Ако не бях принудена да пиша само с един пръст....., о, колко - меко казано - невъзпитани неща щях да напиша. Но не мога. Само за тия редове дотук отидоха към 20 минути.

Но реших да робствам еднопръстово около час, за да обясня защо пускам следното стихотворение. Ами защото макар с автора да ни делят почти три века, стихът му не само е гениален, но и напълно актуален. И в тон с него, за да намаля мрачната метафизичност, която инжектирам къде ли не - аре, вър, читателю, се напуши - иде да нарече "напуши се така, че да не ти пука"

"Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал.