събота, 16 септември 2006 г.
Ракът не е присъда
Аз доскоро мислех, че чуеш ли диагнозата рак - независимо твоя или твой близък, трябва да се готвиш за смъртта. Наложи да се срещна с това. Оперираха жената на баща ми от рак на гърдата. Родителите ми са разведени от 30 и малко години. По-късно той срещна жена, с която направиха прекрасно семейство. От този, втория му брак имам брат и сестра. Жена му е прекрасен човек и много я харесвам. Когато се разболя, на мен ми стана - меко казано - гадно. Нищо друго не можех да направя освен да потърся информация в нета.
Първо разбрах, че зад диагнозата "рак на гърдата" не се крие едно заболяване. При един тип раковите глетки произвеждат по-голямо количество естроген (женски полов хормон), а при друг - по-голямо количество на белтъка HER2. Той е свързан с фактора на човешкия епидермален растеж и се контролира от гена HER2, който е свързан с растежа на клетките и тяхното развитие. Не е ясно още каква роля играе в здравите гръдни клетки, но е ясно при болните. За този тип рак е характерно по-агресивното течение - по-бързо се развива, дава по-често метастази и рецидив (повторна поява на рака - не метастази в други органи). Това ми разсея заблудата, че най-важното е ракът да бъде диагностициран в ранен стадий и бъде "изчистен" радикално. Оказа се - логично - че лекарите може да са свършили перфектно работата (операция, радиоактивна терапия, химиотерапия), но ракът да се появи наново, защото организмът, т.е. условията, пораждащи рака, са същите. В случая говоря за белтъка, респ. гена HER2.
Добрата новина за болните е, че наскоро, няма и десетина години, е открито лекарство, специфично именно за този тип рак, което дава повече от 70% излекуване, вкл. и при вече появили се метастази. Затова при всички жени с рак на гърдата се прави задължително тест за HER2 и ако той е положителен, се назначава съответният медикамент. Около 1/4 от заболелите жени имат този вид рак и е както нехуманно, така и икономически неефективно да не бъдат адекватно лекувани. Особено като се има предвид, че това е най-често срещаният сред жените рак.
Да, ама не и у нас. Установих, че в България тестът не се прави на всяка оперирана жена. Абе изобщо не се прави като рутинен тест, я само при метастази. И то невинаги. Отгоре на всичко, здравната каза покрива стойността на лекарството само при жени, при които диагнозата е "рак с метастази". Обаче световната практика сочи, че най-добър ефект има преди те да се появили. И тук се сетих за стария си "приятел" доц.Атанас Щерев, който по повод на скъпоструващите лекарства обясняваше, че не е морално да се лекуват раково болните, а трябва парите да се дават за профилактика. Пак порових по нета и разбрах, че едно от лекарствата, които той е имал предвид, е точно лекарството за HER2 положителен рак на гърдата - херцептин. Разбрах и защо - една ампула струва 1800 лв. Не знам колко са необходими за целия курс на лечение, но очевидно е доста повече. Здравният министър Гайдарски - без да афишира мракобесието си както Щерев - споменава в отговор на парламентарно питане за липсата на скъпоструващи медикаменти - също херцептина. И си представих как 1/4 от заболелите жени у нас не получават адекватно лечение, поради което повечето са обречени. Това особено важи за болните с метастази (а те могат успешно дъдат лекувани). Мисля, че това е и причината за за тези тестове да не се говори. Дотам не се говори, че лекуващата лекарка на жената на баща ми не знаеше. А тя е лекар в онкологията.
Ето какво казва здравният министър:
"Министерството осигурява на 230 хил. човека – искам да ви обърна внимание, уважаеми депутати – ние лекуваме 230 хил. човека в страната, раково болни, които са в тежко положение. Денонощно ние се грижим за тези хора. Търсим пари и непрекъснато воюваме с Министерство на финансите, търсим фондове. А госпожата ходи намира един-двама или трима човека, ползва като знаме тази госпожа Теодора Захариева, за която съм направил справка, госпожо Банкова, тази сутрин. Тази госпожа получава най-скъпите лекарства. Тя получава най-скъпото лекарство “Херцептин”, от което една ампула струва 1500 лева. И знаете ли, че точно тя никога не е имала прекъсване на лечението за този период до днес. Тя е осигурена до 20 февруари т.г. и има лекарствата.
И ако Вие кажете да дойде тук, аз съм готов да я изслушам. И ще намерим хапче по хапче, ампула по ампула, които е получила, за да видите, че Вие се предоверявате на някои хора. Двеста и трийсет хиляди души лекуваме, а Вие ни носите тук информация за 10 човека! За 230 хил. се грижим ние! А Вие търсите скандала!
И вижте тази госпожа, за която се грижи българското здравеопазване, която струва 6 хил. лв. на месец, а никой българин не получава толкова пари! Ние й даваме 6 хиляди. Не аз, а всички вие тук. Вижте тя какво казва за лекарите – “тези лекари са живи убийци, от Здравното министерство. Не искам да умра на 40 години”. Тази жена досега би умряла. Никога досега откакто аз съм министър тя не е имала прекъсване на лечението си, а Вие използвате такива случаи като нея."
Преди да се запенявя на тема Гайдарски, Щерев и мизерното ни здравеопазване, направих единственото смислено нещо - казах на баща ми за това, което съм научила, и че задължително трябва да й направят такъв тест. Доброто стечение на обстоятелствата бе, че сестра ми (от втория брак на баща ми) е лекар и след като й дадох цялото събрано от мен инфо на диск, тя каза, че това е съществено и се задейства да осигури тестуването. У нас всичко става така - някой трябва да "се задейства", нормалният път за решаване на човешките проблеми не върши работа на хората. За щастие, жената на баща ми нямаше този вид рак. Не ми се мисли какво щеше да е, ако имаше. Не че не съм се бояла от това, но си мислех, че брат ми и сестра ми ще направят каквото могат, за да не я оставят без херцептин, защото с пенсията на баща ми и средната за страната заплата на жена му не биха могли. Сестра ми работи в българското поделение на мултинационална фармацевтична компания, а брат ми е във Франция, в една от най-реномираните адвокатски фирми и знам, че щяха да направят всичко за майка си, макар че ще им е тежко финансово. Слава Богу, не бе така. Но се и запитах - колко жени у нас знаят за този тест, че да си го поискат? А колко от тях имат деца с много добри доходи, че да си позволят херцептин? Риторични въпроси...
Така че противно на заглавието ми, у нас ракът много често е смъртна присъда. Която би могла да бъде отменена, но е необходимо благоволението на политиците. Които предпочитат да осигурят луксозните си мерцедеси, отколкото скопоструващите медикаменти. Какво да говоря повече...
Преди половин година Григор Гачев изговори това (разчети колко раково болни биха били лекувани адекватно) на парламентарния шеф Пирински. Но то не го накара да трепне, обявайки наскоро нова поръчка за мерцедеси. Татяна Дончева пък гневна обяви на репертерите колко тежко било да се редиш в събота за коли (бамааму и тежестта - да се редиш за мерцедеси). А Гайдарски разви елементарна демагогия, аргументирайки се с общото количество лекувани онкоболни (а дали с допотопни средства не казва) и с извадки от епикризата на жената, каято се осмели да го атакува. Абе, Гайдарски, не беше ли противозаконно да изкарваш лична информация и морално ли е да противопоставяш един болен на друг? И как избра единствената, която цитираш, че не е имала проблем с лекарствата, да е точно тази, която нямаше страх да се протестира пред министерството с оголялата си от радиационната терапия глава?
Аз за тези няма да гласувам. А други няма. Това, че ме губят като гласоподавател, не им пука (въпреки че сега, за президентските избори май им е важно), но ме печелят като участник във всякакъв вид граждански протести, включително директните действия на анархистите. Съжалявам само, че все още няма радикални директни действия (акции на само на анрхисти, а и на други граждански движения и формации, противопоставящи се на конкретни действия на властта и/или настояващи за такива).
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
За да си тръгнат тези, трябва да дойдат други. Така е устроена държавата - някой трябва да управлява.
Кои други - не знам. Бойко Борисов. Волен Сидеров. Кой ще да е.
Да, знам, че Бойко Борисов е обикновена мутра с амбиции, а Волен Сидеров - психопат. Или поне това ми е мнението за тях. Но тези двете са несравнимо по-добри от възпитан, културен и с цивилизовани обноски... масов убиец. (Думата за човек, който с решенията си е осъдил стотици невинни хора на смърт, за да могат няколко файтона "народни избраници" да си топлят някои части в луксозни коли, е тази. Съжалявам, ТАЗИ Е. МАСОВ УБИЕЦ.) Жоро Павето с неговите жалки десетина (или колкото бяха) убийства е ангел небесен на фона на нашите масови убийци с депутатски и министерски имунитети. От техния ранг са може би само есесовците.
По-добре мутра с амбиции или психопат, отколкото културен и възпитан масов убиец. Мутрата може да ви пребие и напсува. Психопатът - да прати тълпа подобни да ви изпочупят прозорците. Но масовият убиец кротко и културно ще ви спре лекарствата, които поддържат живота ви (и този на още стотици други хора), и след това ще се изкара пред медиите достоен човек... Синините минават и стъклата за прозорци се купуват наново, но мъртвите не възкръсват.
Затова - по-добре Бойко и Волен, отколкото _тези_. По-добре Жоро Павето, отколкото _тези_. Възпитаните, културните, нормалните, отговорно изглеждащите _тези_. Да, онези двамата са простаци и психопати. Но не са масови убийци - или поне, за разлика от _тези_, още не са го доказали. За тях има някакъв малък шанс да се окаже, че не са - _тези_ са доказали, че са, и че не смятат да се променят.
Да, чувам се. Да, призовавам за избирането на мутри, простаци и откачени боклуци. Защото те поне не са масови убийци. За да си тръгнат масовите убийци, трябва да дойде някой друг - а те трябва да си тръгнат. На всяка цена.
Защото иначе утре, драги ми читателю, няма да има лекарства и живот за ТЕБ. А околните ще си мълчат, поучили се от твоето мълчание днес и сега.
За пореден път ще кажа: не е луд който яде чуждия зелник - луд е който си му го дава!
И аз горе-долу мисля като теб. Пък мисля, че от двата все пак избор :)
Аз смятам да избера ББ, особено ако продължава така. Защото амбициите му досега съвсем не са лоши - изкара далаверите в топлофикацията, току-що спря далаверата с училищните закуски, и други далавери изкара, но не се сещам в момента - и все пак трима от общината са дадени на прокурора; започна основни ремонти и асфалтиране на основни булеварди (което не е правено май от 15-тина години); освети градинките; започна да разкарва гадните сергии - виж колко чисто и приятно е сега пред Ректората например.
И да е от амбициии, те съвпадат с интересите на софиянци. Пък и не тръгна да кандидатства за президент, т.е. не дезертира от София. Знам, че големият му мерак е да стане премиер, но ако така работи и като премиер, защо пък не? Какво значение имат мотивите?
Да не мислиш, че масата политик у нас и по света работи от единия алтруизъм? Но добрите политици имат дългосрочни амбиции, тъй че трябва да работят добре, за да ги преизбират, пък и имат амбиции да ги запомнят, сиреч да останат в историята с добро, а за това също е необходимо да работят добре.
научете всичко за рака на гърдата и се борете днес и сега утре може да бъде късно
Случайно попадам на темата Ви за Херцептина.
Майка ми в момента чака за този така скъп Херцептин. Никаква информация не се дава дали скоро той ще бъде в СБАЛО в София. Лечението продължава до момента, в който не се постигне пълна ремисия на проблемните клетки.
СТрашно е, не може да си представи никой мъката на хората, живеещи с тази диагноза. Те не са малко, те не са никак малко, а няма кой да им помогне.
Чакахме 2 седмици едно листче хартия да отиде от МЗ в Диспансера в Дървеница - 2 седмици за един лист хартия! И се забавихме 2 месеца с химиотерапия, защото просто нямаше кой да пусне заявките за необходимите лекарства, а ги пуснаха 1 месец след подаване на документите.
А ние се борим всеки ден, нашите близки искат да живеят.
Публикуване на коментар