Софийското Ларго или как си измисляме гордост в миналото

Със скърцане на зъби приемам бойковата налудност за строене на зали и магистрали. Да, харчат се огромни пари по изобщо не най-ефективен начин. Но все пак в края на краищата, с приспаднатото на скапанато и откраднатото, остава нещо като краен резултат. Ние, българите, сме такива - готови сме да се примирим и с малкия резултат

Но това, с което не мога да се примиря, е божидардимитровската оргия, която се вихри из Ларгото на София - под формата на реставрация, там се руши културното ни наследство и се извършва бутафорната му фалшификация. Изграждат се наново крепостни стени и други строителни елементи, за да се създаде представата като че ли те са били такива и ние само сме ги изровили изпод земята. Изключително порочен подход, отдавна отречен от ЮНЕСКО и от международните организации на археолозите и на  реставраторите. Отречен е, защото така се унищожават истинските останки от културното наследство. Като строиш зали и магистрали, все пак създаваш нещо. А като строиш бутафорни замъци и базилики върху старини, ти унищожаваш старините.

Но това е методът на ичиргу професора II степен Божидар Кубратович Димитров - е шаманът на правителствената мания по историческите бутафории: "Като нямаме  достатъчно поводи за гордост в настоящето, трябва да си ги измислим в миналото!" И логично се появява несебърският вампир. После избликва свещената вода! С която помазваме премиера! Тук стана малък гаф - ХЕИ отстоя независимостта си и не отстъпи от експертизите си, че водата е малко лайняна. Сега е ключов момент - дали малкото останали професионални общности - на историци, археолози, културолози, реставратори - ще съумеят да озаптят неутолимия апетит на ордите на ичиргу професора Божидар Димитров? Засега първият човек до него - министър Вежди Рашидов, дава знак, че е готов за диалог. Но проблемът на Веждичката е, че нищо не разбира. Което го разбират и двете спорещи страни. Тъй че схватката тепърва предстои. И е много вероятно в крайна сметка да бъде изнесена на най-високо ниво, сиреч - "Бате Бойко да каже".

Как изгоря истината за фалита на България

Този текст бе писан през 1999 г. и публикуван със съкращения само в „Труд“, който все още бе частично свободен вестник. Поводът - изгоряло вследствие на пожар складово помещение на Булбанк близо до София, което бе обявено, че е съдържало "незначителни" архивни документи.

Изгоря истината за фалита на България

Изпепеляването на част от архива на най-голямата ни банка бе предизвестено. Тя трябваше да пречисти миналото си, за да влезе в светлото си бъдеще. То е предстоящата й продажба. А миналото й крие истината за банкрута на България.

 В нелепото на пръв поглед престъпление има желязна логика - въпросът е "какво изгоря" и "какво беше Булбанк?" очертават опорните й пунктове. Изгоряха папки, съдържащи оригинали на акредитиви, преводи и инкасо (т.нар. документи за първичните операции) от 1986-90 г. През този период, особено през втората му част (1988-89) е натрупана основната част от външния ни дълг. Българска външнотърговска банка (БВтБ), както тогава се нарича Булбанк, е титуляр на 9/10 от него. Държавата поема този дълг като свой със споразумението с Лондонския клуб през юни 1994 г. Според пресата тогава е изтекъл срокът на 5-годишните депозити в чужди банки, по чиито сметки по времето на мораториума отлежават 5 млрд долара. Така приключва втора част от операция "замитане на следите". Първата е самият мораториум. "При Булбанк бяха освободени от задължения крайните получатели на парите, борчовете отпаднаха от балансите й", казва Румен Георгиев, бивш зам.-председател на БНБ, "държавата не искаше да ги легализира. Това е основната причина за мораториума по външния дълг.

През април 1997 г. служебният премиер Софиянски заявява, че седма година не можем да се оправим с парите, внесени у нас като заеми през 80-те години, които не знаем къде са. Вицепремиерът Хараламби Анчев казва, че тайните се крият в архива на БНБ. Ексуправителят на БНБ Тодор Вълчев парира, че който иска да намери нещо, трябва да търси в Булбанк, защото до 1990 г. всички валутни операции са извършвани през БВтБ. Тя е създадена през 1964 г. на базата на валутното управление на БНБ, именно за да обслужва външнотърговските операции на националната икономика. БВтБ всъщност е валутната част на централната банка. Това има пряк политически смисъл - предпазване и хвърляне на прах в очите на западния враг. Чак през 1991 в БНБ се сформира управление "Валутни операции". Тясното срастване на функции на БВтБ като втора централна банка в страната не позволява докъм 1991 г. да бъдат разграничени тези функции.

Спорно е доколко признатите от държавата дългове на БВтБ са държавни. Банкери смятат, че в около 30-40% от външния дълг на Булбанк държавата няма пръст. Публично навремето бе лансирана тезата, че става дума за 100%-во държавни поръчки. Така бе избягната възможността да се търси персонална вина за действия на Булбанк и всичко се приписа на комунистическото управление. През 1993 г. Мариана Тодорова, ключов участник в екипа, преговарящ за сделка по облекчаване на външния ни дълг,  съобщава, че БВтБ е взимала заемите при много по-изгодни условия, отколкото е бил кредитният рейтинг на България. Това, според нея, може да се дължи на две неща - или там са работили много добри специалисти, или е имало "нещо друго". За аргумент тя сочи и структурата на дълга: 90% от него е към частни банки, за разлика от Русия и Полша, които са длъжници главно на официални кредитори (правителства и техните агенции). Намекът с "другото" е прозрачен. Общият интерес на кредитори и кредитополучатели.

Обаче изпаряването на 1,8 млрд. долара от стратегическия резерв през 1990 г. сочи, че има стратегия, но в посока, противоположна на държавния интерес. "Когато нашето правителство дойде на власт, заварихме само 50 млн долара", оплаква се публично експремиерът Димитър Попов. "Допуснато е нарушение, плащанията не съответстват на целите на валутния фонд", пише през 1992 г. в докладна записка шефът на БНБ Тодор Вълчев, "трябва да се извърши ревизия на всички плащания от януари до март 1990 г., когато се стопи валутният резерв." Неслучайно през 1997 г. проф. Вълчев пита дали архивът на БВтБ от 1986 до 1990 г. включително е налице заедно с документите за първичните операции. Няма отговор. Онзи ден горяха точно те. "2 млрд долара, вложени в чуждестранни банки, изчезнаха след моето отстраняване, нека кажат защо ги откраднаха", казва през 1997 г. и Тодор Живков.

Последната мистерия в Булбанк е дългът към партньорите от бившия СИВ, възлизащ на над 1 млрд долара. През 1994 г. бившият премиер Андрей Луканов казва в парламентарната икономическа комисия, че реално той е около 300 млн преводни рубли, другото е формирано от фиктивни сделки през 1990-91 г. Според Луканов това е колосална злоупотреба с т.нар Карлмарксщадски споразумения, книжни спекулации, извършени зад гърба на неговото правителство и това на Димитър Попов.

3 пъти се правят безуспешни опити да се вдигне завесата, забулваща милиардите. Във Великото народно събрание се създава специална комисия, но беззъбият й доклад дори не влиза в пленарна зала. През 1992 г. кабинетът на Филип Димитров се свързва с американската фирма "Крол", специализирана в диренето на нелегално изнесени пари. По-късно бившият вицепремиер Йордан Соколов казва, че се отказали да търсят милиардите заради високите тарифи на "Крол". Същата година финансовият министър Иван Костов и шефът на БНБ Тодор Вълчев разпореждат проверка на БВтБ. Причина е докладна записка на група експерти до премиера Филип Димитров, в която сигнализират, че през 1991 г. от прокуратурата, следствието и финансовото министерство са проверявали секретна информация на БНБ и БВтБ и установили, че от БВтБ са изнесени над 1 млрд долара депозити в чужди банки, които не се знае къде са отишли. Проверката приключва скоро след падането на Филип Димитров със заключение, няма данни.

Отговорите буквално издимяха в онзиденшния пожар. Завърши трета и последна част от операция "замитане на следите". Новият собственик на Булбанк ще влезе в една чиста и почтена институция.

Невена ГЮРОВА

Да не позволим да убият благоевградската питомна лисица!

За всички, обичащи животните - споделете, моля!

ДА НЕ ПОЗВОЛИМ ДА УБИЯТ БЛАГОЕВГРАДСКАТА ПИТОМНА ЛИСИЦА.

ЗА ДНЕС, СЪБОТА Е НАСРОЧЕНА ХАЙКАТА ЗА УБИВАНЕТО Й.


А каква е историята й?

Лисицата от началото на лятото се появява редовно в парк хотел "Бачиново", в местност на около 5 км от града. Тя напълно се е социализирало и се разхожда спокойно между масите в ресторанта на открито, а клиентите я галят и хранят. "В района има поне 3-4 лисици, които приближават до хотела ни, но само една се престрашава да се доближи и да се разхожда сред хората. Многократно сме сигнализирали на тел. 112, в общината, до различни институции, но досега те не са преприели мерки, за да я заловят. Предлагахме да я хванат и настанят в зоопарка, но ни обясниха, че това няма как да стане", казаха от комплекса. Нито клиентите, нито персоналът се страхуват от животното и вече го приемат като домашен любимец. "Вероятно в планината няма храна, изгладнява и затова идва при нас", допълниха от хотела.

За огромно съжаление, официалната държавна реакция към днешния ден е да организират хайки да убият полупитомната лисица под предлог, че можела да има бяс. Което е връх на тъпотата - едно бясно животно няма да търси близост до хора, а и хората ще бягат от него - защото бясът си личи отдалеч. А и не може да носи бяс от началото на лятото и още да е жива и здрава.

Линк към официалното инфо, където се обяснява за убиването: След хайка за вълчица, почва хайка за лисица в Благоевград

800-те дни на Симеон. Той ли ни излъга или сами себе си излъгахме

Ровейки се из архивите си, бекъпнати от диска, който ми гръмна, попаднах на точните думи на Симеон (цар Симеон, Симеон Сакскобурготски или както ще да се нарича) за прословутите 800 дни. Заради които му вадиха душата години след това, та и до днес - в смисъл, обещал да ни оправи за 800 дни, а не го сторил. А сега като чета архива си, излиза, че не е обещал той да ни оправи, а да направи така, че да се оправим сами, цитирам прословутата фраза:

"Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви."

Тъй че ако търсим вина у някого, че за 800 дни не сме разцъфтели, то поне половината вина е у "прочутото българско трудолюбие и предприемчивост".  Т.е., в тяхната липса.

За протокола: 

Категорично не съм и не съм била фен на Симеон. Смятам, че той изигра много мръсна роля в отстраняването на Иван Костов и десните от властта. Но в случая с 800-те дни го смятам за жертва на типичната наша медийна непочтеност. Каквито жертви бяха всичките ни лидери. Ще напиша утре за медийните злоупотреби с думи на премиерите ни Димитър Попов, Жан Виденов и Иван Костов, както и с думи на президента Петър Стоянов.

Култовият филм"Авантаж" - изцяло! (видео)

[начало на видеото]

[край на видеото]

Руси Чанев навърши 70 години. На снимката той е в образа на Петела от филма "Авантаж"; гледали ли сте го? Ако не, сега е времето! Давам ви линк от ютюбата за целия филм. Който не е гледал и другия негов култов филм "Мера според мера", много е пропуснал! И двата филми звучат и изглеждат днес така, сякаш са слезли току-що от монтажните маси в Киноцентъра.

Защо Русия не отстъпва, а препотвърждава подкрепата си за Асад

Все повече се скланям към мисълта, че препъни-камъкът за международното съгласие как да се приключи конфликтът в Сирия, е Асад. Един отделен, конкретен човек. 

 

САЩ и арабските им съюзници настояват, че Асад няма място и трябва да си ходи, а след него да се урежда новото държавно устройство на Сирия. Иран и Русия смятат, че Асад трябва да е страна в уреждането на това устройство и едва след като то бъде договорено, да се оттегли по предварително договорен начин. 

В случая смятам, че блокът Иран-Русия има сериозни основания да не отстъпва. Саддам и Кадафи се оттеглиха от властта без предварителни споразумения и бяха не само убити, а и позорно поругани. Ако Асад се оттегли без да има международно споразумение, съдбата му ще е същата. 

Отделен, но много важен, е личният опит на Путин с предаването на властта. Една основна причина да стане той президент, бе гаранцията, която даде на президента Елцин, че той и семейството му няма да бъдат преследвани. Въпреки че голямата част от руския народ искаше това. Путин изпълни своята част от договора. В замяна на което получи пълната лоялност на елцинския елит във властта. 

Затова е съвършено разбираемо, че Путин сега предпочита подобен политически изход от сирийската криза - договорено оттегляне на Асад, но в замяна на пълни лични гаранции. Западът в момента не изглежда склонен към това. А според мен в случая позицията на Запада е неразумна.. Защото води до вариант като "Ирак след Саддам" и "Либия след Кадафи". САЩ би следвало да се откажат от принципната си идея Асад да бъде низвергнат. В интерес на мира и на сирийския народ да се откажат. Което ще им даде допълнителна сила да договорят максимално благоприятни условия в следасадовския период.