бихте ли изнесли някои факти ,за това хубаво,което е направил ВЕЛИКИЯТ костов (цитирам коментар със запазен правопис)

По принцип не обръщам внимание на коментарите, които са насочени към личността ми, а не към това, което казвам, но този не е такъв и мисля, че въпросите са важни (макар да усещам лошо отношение към Костов най-паче, също към мен, но това не променя важността на въпросите).

Лили,

Автор: Христо Дата: 20-11-2010 09:32

бихте ли изнесли някои факти ,за това хубаво,което е направил ВЕЛИКИЯТ костов.Госпожо Гюрова,след като знаете толкова много неща за прехода,бихте ли ни обяснили кой и защо уби/или убиха/ Луканов.

Госпожо Гюрова,след като знаете толкова много неща за прехода,бихте ли ни обяснили кой и защо уби/или убиха/ Луканов.

Източник: afera bg

Костов направи от постсоциалистическа България действаща пазарна икономика - което бе съответно международно признато. Как - като приватизира огромна част от държавната собственост. За това именно го обвиняват с абсурдните доказателства, че разпродал активи за 30-40 милиарда за няколко.

Това е откровено невежество или долна лъжа. Въпросните 30-40 милиарда са по балансова стойност, а как се правеха социалистическите баланси и имаха ли отношение към реалната икономическа стойност на обектите - какво да кажа? Например, че оценената по балансова стойност на милиарди авиокомпания "Балкан" трупаше огромни загуби и правителството на Жан Виденов я сложи в списъка за изолация (т.е., забрана за продължаване на кредитирането й), и евентуално ликвидация. С прословутия "Кремиковци" бе същата история - но Костов не посмя да го ликвидира, защото го заплашваха подстрекаваните от синдикатите 15 000 работници - което можеше сериозно да дестабилизира кабинета. Рафинерията "Плама" бе фактически фалирала и завлекла с несъбираеми кредити сума банки. Масата предприятия, които Костов продаде според обвинителите му за "жълти стотинки", бяха включени преди това в списъците за изолация и ликвидация от правителството на Виденов. Освен загуби, т.е. лоши кредити за банките, те друго не правеха.

Реалната стойност на една фирма/предприятие е в крайна сметка тази, която се определя от пазара. А пазарът за български предприятия след кризата в края на 1996 - началото на 1997 никакъв го нямаше. Кой идиот би инвестирал в държава без каквато и да е политическа, икономическа, юридическа стабилност; без ясни правила за бизнес, адекватни ако не на европейските, поне на тези на азиатските тигри?

При тази ситуация изборът беше прост, тоест нямаше избор. Принципно има два модела на приватизация - бързо и доста нечестно; и честно, но доста бавно. Чехите си позволиха втория вариант - но те нямаха политическите, дългови, финансови и икономически проблеми като нас. Поляците приватизираха сравнително по-бързо, защото бяха затиснати от дългови проблеми, поради което и до днес упрекват онези приватизатори в нечестност. Унгарците приватизираха твърде бързо - което от мнозина се смята за съвършено нечестно спрямо унгарските граждани - защото умишлено продадоха големите и ценни предприятия на чужди фирми. Те нямаха друг избор - външният им дълг бе убийствен и чрез приватизацията на чужденци го намалиха значимо. Руснаците приватизираха изключително бързо и съответно изключително нечестно - но при абсурдното безредие и дивашки хаос, царящ буквално навсякъде, това може би бе единственият реален вариант.

Да се върнем на нашия Костов. След горните примери какво смятате, че имаше възможност да направи - с огромен външен дълг, на границата на втори дефолт (у нас е приет не съвсем точният термин мораториум) , с фактически банкрутирала банкова система, с нулево международно доверие - както политическо, така и инвестиционно. Единственият ход бе светкавична приватизация - по всякакъв начин, на всякаква цена. Така се появиха и РМД-тата, и Гад Зееви, и Вальо кой беше с единия лев за "Кремиковци". За държавата, както и за банките бе жизнено важно да се отърват от воденичния камък, наречен "социалистическа собственост", генериращ само лоши кредити.

За банките пък нямаше никаква друга възможност - и то за тези, които със сравнително неголеми щети успяха да се отърват от лошите кредити на соцпредприятията - освен да бъдат продадени на мощни и авторитетни чужди банкови групи. Така нареченият български национален капитал, освен че бе нищожен като размер, се оказа и изключително безотговорен, и освен да допринесе значимо за фалита на държавата, друго не стори.

И като засегнах темата за модела на бърза, но сравнително нечестна приватизация, е важно да отбележа, че законите на икономиката са малко нещо като природните - калпавият собственик ще стигне до банкрут и друг, по-кадърен ще вземе предприятието. Трябват два-три, понякога и повече цикъла докато собствеността си намери истинския собственик. След 50 години общонародна, сиреч ничия собственост това е неизбежно.

Толкоз за икономическите факти за хубавото, сторено от Костов.

За социалната политика и за външната - уважаемата Лили (или Христо) ще чете в следващ постинг. Аз не съм великият Костов и не мога в един постинг да обхвана дори мимоходом всичко, което той стори за 4 години. Все едно в един постинг да разкажа какво е направил Стамболов за България. Съзнавам, че с това сравнение ще предизвикам подигравки, дори обиди - но действително смятам, че ролята на Иван Костов за България е сравнима с тази на Стефан Стамболов.

А за Луканов - също отделно. Ей Богу, ако можех да напиша историята на прехода в един постинг, щях и от КТостов да съм по-велика ;-)