Псето си захапа опашката. 3. Система на организираните халюцинации.

И въпреки мързела ми да пиша смислено, не мога да не отбележа идентичността на идеите за реалността като система на организирани халюцинации и за обществото като система на организираните имиджи. Защото става дума за едно и също - за халюцинаторната реалност, в която живеем. В този смисъл всеки разумен човек може да разглеждаме като програмист ("системен хакер" в друга терминология) - човек, който прави дисекция на халюцинаторната реалност и по-такъв начин й отнема основанието за съществуване. Защото не можеш да вярваш в нещо, когато знаеш механизма зад него. Поради всичко това се осъзнавам като системен хакер. Което пък съвсем не е удоволствие, но се отплесвам към друга тема.

Псето си захапа опашката. 3. Система на организираните халюцинации.

Система на организираните халюцинации*

Винаги властта в обществото се е реализирала, създавайки халюцинаторни реалности, но чак сега, с постиженията на дигиталните технологии и комуникациите, можем да направим тяхната прецизна патоанатомия. Подобна на тази, която прави Иван Попов в книгите и статиите си. Затова ще пейстна негов цитат, който прекрасно разказва мислите ми (а и защото ме мързи да ги формулирам, а пък ми напират):

"...масовите знания са абсолютно недостатъчни за каквато и да била истински рационална оценка на реалността. Един пример: 99% от българите не знаят как работи капитализмът! (В който, ако не живеем днес, поне по идея го строим.) Нещата не опират само до икономическа изостаналост на общественото ни съзнание – в САЩ сигурно 90% също не отбират много-много от подобни неща, макар че се смятат за "икономически здравомислещи" и горещо застъпват една или друга гледна точка (така се държат впрочем и нашенците). Икономическото ни съзнание борави с образи и митове, а не с наистина рационални картини; може би затова всяка реформа води до точно обратните резултати на онези, за които са си мислели хората, гласували уж за реформата...

По същия начин огромното мнозинство не знае как работи демокрацията, в която уж живеем, но чиято реалност си описваме горе-долу така "рационално", както преди пропагандистите (а и контрапропагандистите) описваха реалността на социализма. Как тогава масовият човек да гласува рационално? Някои ще възразят – той, човекът, винаги може да оцени как е живял преди и как живее сега и да разбере кой е крив и кой прав. Това възражение обаче е безсмислено. Защото човекът не може да оцени кой, какво и защо е виновен за лошия живот – и отново ще попадне в плен на "образите на рационално мислене", родени от пропагандата. Или пък – ако животът му е добър – може да му се внуши, че е можело да бъде много по-добър, но пречат съответните зли сили. Или пък – ако се вземе предвид шопската максима "Я не сакам на мене да е добре, а на Вуте да е зле" – да се внуши, че рационално е да гласува срещу онези, които живеят добре... И тъй нататък. Вместо рационален вот имаме имиджи на рационален вот; вместо антикризисни програми – имиджи на антикризисни програми (програмите дори да ги има, масовият избирател не може да ги оцени).
И това не е проблем (както някои мислят, че ще обявим) на особена калпавост на демократичната система или особено изявена тъпота персонално на българските избиратели. Подобна е ситуацията в много по-"разумни" области. Да вземем уж най-рационалната дейност – икономическата, и в нея уж най-интелектуалната област – консултантските услуги. Ето какво признава съвсем откровено стратегическият консултант Сергей Дацюк: "Клиентът [на консултантските услуги] не знае и не може да знае какво иска. Ако знаеше, нямаше да му е нужен консултант... [Съвсем като в китайската мъдрост: ако знаеш въпроса – знаеш и половината отговор! (б.м. – И.П.)] Затова позицията на консултанта се заключава в активно формиране на поръчката и влияние върху нейното съдържание, а не само върху цената." И така: понеже клиентът не знае какво иска, му измъкват парите (немалко!), за да разбере какво е искал! Ако това е рационално поведение... Но все пак какво мотивира този клиент, кое го кара да хвърли съответните пари? Ясно какво – ИМИДЖЪТ на консултанта в частност и на консултантския бранш като цяло."

И въпреки мързела ми да пиша смислено, не мога да не отбележа идентичността на идеите за реалността като система на организирани халюцинации и за обществото като система на организираните имиджи. Защото става дума за едно и също - за халюцинаторната реалност, в която живеем. В този смисъл всеки разумен човек може да разглеждаме като програмист ("системен хакер" в друга терминология) - човек, който прави дисекция на халюцинаторната реалност и по-такъв начин й отнема основанието за съществуване. Защото не можеш да вярваш в нещо, когато знаеш механизма зад него. Поради всичко това се осъзнавам като системен хакер. Което пък съвсем не е удоволствие, но се отплесвам към друга тема.

* За по-добро разбиране на изглеждащото като шашавост писание е препоръчително да видите Хакерите, Мирогледът на хакера и Втори живот.