петък, 26 април 2013 г.

Псето си захапа опашката. 2. Подмандатната територия на злото.



Подмандатна територия на злото

"Неотдавнашните изследвания показаха, че в света съществуват две противоположни етически системи. Първата (във водещите хуманитарни страни) се придържа към принципа "компромисът между добро и зло е зло" (добрият резултат не оправдава лошите средства). Втората (в изостаналите територии и страните-врагове на ценностите) се основава на принципа "компромисът между добро и зло е добро" (добрият резултат оправдава лошите средства). Днес светът е разделен на две според принадлежността на културите към едната или другата система.
Да се изясни коя етическа система доминира в дадена страна може много просто: ако моралното възпитание е основано върху забрана на злото (не убивай, не лъжи), страната принадлежи към първата система, а ако за основа служи апологията на доброто (бъди честен, бъди храбър), си имаме работа с втората.
Смятаме, че трябва да се формулира ясен принцип за различаване на етическите системи. Това ще позволи на международната общност да стане по- ефективна и морално балансирана, тъй като ще се опира на унифицирани стандарти, независещи от многобройните оттенъци във външната и вътрешната политика на страните, както и от формалните названия на политическите режими."
Владимир Владимирович Льофевр
"Алгебра, геометрия, топология и комбинаторика на съвестта"
издателство "Лукач прес", Армадильо сити

"Тази страна номинално принадлежи към християнската цивилизация, но културният й тип всъщност е непоправимо еретически. Достатъчни са били само няколко години след покръстването, за да се роди там една от най-опасните европейски ереси. Става дума за учението на теофилите (наречени по името на основателя - поп Теофил). В същината си то твърди, че "доброто и злото се борят за званието добро" [апокр. Теоф. 11:3]. Или в по-популярно тълкуване: доброто не побеждава, защото е добро, а е добро, защото е победило. От теофилите се отцепва екстремистко крило, настояващо, че добро и зло въобще няма, а има само борба за званието. Отцепва се и ултраманихейска секта, според чиято доктрина доброто било зло от втори порядък - в смисъл че било зло за злото и по закона за отрицание на отрицанието ставало добро. Ултраманихейците виждат нещо като хранителна пирамида: отдолу е простият народ, злото се "храни" с него (плячкосва го), а пък доброто на свой ред плячкосва злото. Срещу тази ерес са снаряжавани четири кръстоносни похода, макар че междувременно страната е била завладяна от съседната империя и ереста е била обявена официално за несъществуваща."
Джон Р.Р. Никлот
"Илюстрована история на християнската борба"
издателство "Лукач прес", Армадильо сити

"Централният булевард в столицата носи името "Граф освободител". Това е в памет на събития отпреди няколко века, когато империята, владееща страната, се е разпадала, а територията е била заета от влашкия войвода Влад III Цепеш, международно известен с прозвището си Дракула. Той владее страната само за кратко, след което тя е завзета от следващата империя.
Международната общност днес е доста разтревожена от почитта, на която се радва сред местния народ този символ на злото. Хвърлени бяха много сили да се внуши на туземците, че всъщност граф Дракула не ги е освободил, а ги е завоювал. Но туземците казват, че това е горе-долу едно и също, така че не виждат причина за притеснение. Разликата била само в гледната точка. На искането на международната общност - да си сменят все пак гледната точка и да наричат графа завоевател - туземците отговарят, че щяло да бъде много сложно. Трябвало да се преправя целият фолклор, книги, учебници, филми и какво ли още не. Казват и цената на тази операция: девет милиарда долара. Тъй като международната общност отказва дори да обсъжда тая сума, графът си остава освободител. Макар че наскоро, с цел затопляне на отношенията с международната общност, централният булевард беше преименуван на булевард "Влашки".
Срещу сградата на парламента туристите могат да се полюбуват на конна статуя на графа-вампир. С нея е свързана любопитна история. Поради демоничната слава на героя римският папа забранява - под заплаха с отлъчване от църквата - на християнските скулптори да се наемат да ваят статуята. На конкурса се отзовава единствен Карло Чекарели - анархист и безбожник, считан за предтеча на сюрреализма. Столичните власти, знаейки скандалните вкусове на Чекарели, вкарват специални клаузи в договора, задължаващи го да работи в класически канон и забраняващи всякакви авангардни експерименти. Но Чекарели все пак успява да излъже управата. В лявата си ръка бронзовият Влад държи... изкуствена челюст със зъби от известния на всички размер. Днес местните хулигани редовно боядисват вампирските "накладки" с фосфоресцираща боя."
Щефан Кьониг
"Пътеводител в зоната на здрача"
издателство "Лукач прес", Армадильо сити

"Това е единственото в Европа място, където е приета обратна сигнална система на жестовете: въртенето на глава значи "да", а кимането - "не". Заради това в конфузни ситуации често попадат не само поведенските софтове, но и хората от цивилизования свят.
Още едно характерно отклонение, и пак единствено в Европа: в тамошния език думата "дявол" има отчетливо положително значение, макар и не без оттенъци. Дявол (там се произнася като "гявол") - значи човек хитър, лукав, но знаещ и умеещ, човек, с когото може да се върши работа, макар че трябва да внимаваш да не те "изпързаля".
Езикът там има една уникална граматична форма - двойно положително отрицание. В английския двойното отрицание е потвърждение. В туземския, обратно, двойното потвърждение е отрицание: "да-да" значи най-твърдо "не". Има още ред подобни конструкции, обръщащи смисъла на потвърждението наопаки. Несвикналият чужденец лесно може да се обърка в такъв разговор."
Виржиния Спатир
"Локална калибровка на психопрофили. Особени случаи"
издателство "Лукач прес", Армадильо сити

"Тази страна винаги е била нечий много верен съюзник - и винаги от конюнктурни съображения. Очевидно просто не могат без "голям брат". В избора си на такъв се спират просто на моментно най-силния. Отстрани изглежда, че си избират голям брат по същите критерии, по които дребните еснафи си избират рекетьор (или както го наричат туземците, застраховател).
Но туземните политолози обичат да напомнят, че всяка велика сила, с която са се съюзявали, непременно е рухвала. И всички империи, които са ги владели - също. (Там дори казват, че не са ги владели, а са "присъствали".) Наистина, три велики съюзника на тази страна са рухнали само през последния век. Местните хора дори се гордеят с тази си геополитическа фаталност. Понякога казват на международната общност: "Вие сте следващите!".
Невъзмутимостта, с която туземното съзнание вещае провал на своите големи братя, е поразителна."
Карл Хаусхолдер
"Геополитика на европейския заден двор"
издателство "Лукач прес", Армадильо сити

"Към хуманитарните ценности в тази страна се отнасят като към каприз на висшите инстанции, който трябва да следват, за да не се набиват на очи. Доброто и злото за туземното мислене са нещо като номенклатурни позиции, на които трябва да бъде назначен някой. Общо взето спокойно приемат факта, че назначенията за добро и зло се правят не от тях, а от международната общност. Но абсолютно не могат да проумеят защо трябва да взимат тези понятия насериозно.
Принадлежността на тази страна към втората етическа система не буди никакво съмнение."
Жан-Пиер Бурдияр
"За един случай на ценностно неуправляемо общество"
Годишник на фондацията "Лукач", бр. 8, т. 2, стр. 433-439
издателство "Лукач прес", Армадильо сити
Единият главен герой на книгата - Джон Дж.Дж. Сидорчук, е лингвист-изчисленец в Комитета "Лукач", отдел "Демократични състояния от четвърти и пети функционален тип". Другият - Балабан, е програмист в същия отдел, но за разлика от колегата си, който никога не е напускал Армадильо сити, е туземец. Роден някъде в територията, по която в отдела работи Сидорчук.

Във втората част на книгата на двамата им се налага да отидат в територията и се сблъскват с неочаквани, понякога стряскащи неща, с които трябва да се справят. Макар по-старши, Сидорчук е по-безпомощен и се налага Балабан да му обяснява:

"...Тук в подмандатната територия на технолъгичното зло всичко е усукано по килифарски. Тук нищо не е като при вас в метрополията... и сега ще ти кажа защо. Помниш ли как ти набивах в главата, че нашият свят се състои от капаци, които хората си поставят едни на други? Че охлосът, вместо да изучава принципната схема на живота, вижда само неговия рекламен клип и копчетата, които му е разрешено да натиска? И че Системата с главна буква функционира само ако охлосът не познава принципната схема, ако не бърника под капака?"
Сидорчук се сеща, но това не му помага особено:

"...помня как ми говореше за някакви обобщени хакери, които бърникат под капаците на всичко. Но ако говориш за категорията "техническа лумпенинтелигенция", разбирателите, които у вас наистина са адски разплодени... бъркате вие навсякъде по девайсите, но какво бърка това Системата с главна буква?"

И Балабан продължава да обяснява:

"... Системата с главна буква също е девайс, създаден от хора-разработчици, само че много голям и сложен. А елементи на девайса са пак хора - охлосът. От Системата охлосът вижда това, което му показват по телевизора. Но гледната точка на вътрешния човек, инсайдера, технолъга, ценностния инженер, е съвсем друга - нали той знае как реално се правят нещата. Не казвам, че инсайдерската гледна точка е секретна. Но в нормални условия охлосът не бива да се сеща за нея. Също както с радиото например: в нормални условия човек не бърника под капака, а само върти копчетата... Само че капаците на Системата... са в главите на хората. Юзери, или усери, както им викат на тукашен жаргон, са онези, които не умеят да надзъртат под капаците. Които не могат да мислят различно от онова, което им показва телевизорът. А хората, които аз наричам обобщени хакери, се учат... се учим да виждаме не картината, която ни транслират, а устройството, което транслира. Не рекламния клип, а принципната схема. На това тук му викаме "борба с организираната реалност".

...Оргреалността - това е гледната точка, която Системните програмисти натрапват на охлоса. Гледната точка на рекламния клип. Но ако човек познава принципната схема, ако е разбрал вътрешната лъгика на Системата, той си сменя гледната точка и престава да вярва на клипа. Освобождава се от оковите на оргреалността. А ако много хора се освободят от нея, оргреалността просто се разпада..."

Който се интересува какво става по-нататък с двамата и дали се разпада организираната реалност в подмандатната територия на технолъгичното зло, да прочете цялата книга в Интернет. Авторът Иван Попов я е лицензирал под Creative Commons, затова не се притеснявайте, че ченгето Явор Колев може да ви привика в ГДБОП като пират и организиран престъпник. Аз мога само да завиждам на тези, които за първи път ще се срещнат с "Хакери на човешките души".

Няма коментари: