четвъртък, 21 март 2013 г.

Шекспир, 66 сонет: Reloaded


Малко стари блогвания: Месец след като ни прибраха по милост (+ добре калкулирана сгода) в Евросъюза, усетих, че нещата тръгват на недобре и смътното си усещане маркирах като блогнах този велик Шекспиров сонет. Без коментари.Сега  (по Троегъзото време) също не искам да коментирам. Щото искам да вия. И пак блогнах великия сонет.

Оказах се обаче голям оптимист. Защото мислех, че по-лошо нещо от Триглавата ламя не може да има. Оказа се, че може -  управлявалата ни доскоро Празноглава ламя. Сега обаче виенето не ми стига. Фуча зверски и ако ми падне някой, ще хапя и дера без всякакви спирачки. Като този приятел:



Но да се върна на топика на великия бард. Който като че вечно оживява във времена като сегашните.

"Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал."

 П.П. Преводът е на Владимир Свинтила

П.П.П. Заглавието (и метафората "презареждане") на постинга е инспирирано от "The Matrix: Reloaded" ("Матрицата: Презареждане").


При предишното "66 сонет: Reloaded" колега блогър основателно отбеляза, че при преводи е добре да се дава и оригиналът, Дори само като го погледнеш, успяваш по-добре да разбереш и смисъла, и преводача, сега го правя, защото разбрах, че е прав:

Tired with all these, for restful death I cry,
As, to behold desert a beggar born,
And needy nothing trimm'd in jollity,
And purest faith unhappily forsworn,
And guilded honour shamefully misplaced,
And maiden virtue rudely strumpeted,
And right perfection wrongfully disgraced,
And strength by limping sway disabled,
And art made tongue-tied by authority,
And folly doctor-like controlling skill,
And simple truth miscall'd simplicity,
And captive good attending captain ill:
   Tired with all these, from these would I be gone,
   Save that, to die, I leave my love alone.




.  

Няма коментари: