Микеланджело гениалният

АКО ЧУКЪТ МИ ГРУБ, ЛОМЯЩ ГРАНИТА,
човешки образ бавно му придава,
то Бог го води и го направлява
и с неговата сила той полита.

Че някой дивен горе до насита
и нас, и себе си разхубавява,
а всеки чук от чук се изковава,
у който вечна светлина е скрита.

В ковачницата устремен, замаха
изпълнен с мощ и очертал широка
дъга над нея, в небесата литва.

И неизлени образите щяха
да чакат, ала към оназ висока
ковачница отправям аз молитва.