четвъртък, 7 март 2013 г.

Трябва да призная срама си.


Казах, че българите нямаме доблест. Имах аргументи:

Ние можем да се хвърляме по площадите. Без вскякава идея. По-точно с всякякви идеи - анархо-комунистичски, антиглобалистки, пазарно-фундаменталистки и обикновии човешки идеи да плащат по-малко, щото печелят още по-съвсем малко.
Жалък човек е българинът. Ако  има образование и познава поемата "Смъртта на вълка" на Алфред дьо Вини. Но 95% не знаят какво е това..
За останалите, които са обречени в балканското блато, без никакав шанс да се измъкнат от тинята - и си го заслужават като примитивен елит  - ей за тия обречени хора - ще им се осмеля да им рецитирам поемата "Смъртта на вълка". Белким нещо им влизе в мозъка. Дори за това, че ние, българите, не сме склонни да жертваме нашите деца. Ние не сме вълци. И хиени не сме. Ние сме улични помияри.

Няма коментари: