Австрийската икономическа школа срещу родната чалга икономика

Казах преди малко, че ще говоря отделно за австрийската школа в икономиката. Школа, която не само незаслужено, а и глупаво е пренебрегвана от академичната и научната общност, от университетите и логично следващо от това -. от медиите.

А напразно. Финансовата криза, започнала през 2007 г. в САЩ, поразила банки по целия свят, но най-болезнено отекнала в Евросъюза, където - чрез проблемите на банките, нагълтали се с "отровни" американски активи - извади на бял свят проблема със суверенните дългове ("суверенен дълг" е общоприетото название на външния дълг на дадена държава.) Някои анализатори смятат, че кризата със суверенните дъгове не е естествена и неизбежна, а е породена от проблемите на банковия сектор, в крайна сметка е външно внесена от американската финансова криза. Аз мисля другояче. И да не бе американският спусък, рано или късно тази криза щеше да се разрази. По простата причина, че не може един член на ЕС да харчи повече, отколкото произвежда.

Турбулентността и несигурността в глобален мащаб, за които доминиращата икономическа парадигма бе тотално не в час, се оказаха плодотворна почва за ренесанс на идеите на австрийската икономическа школа. Ще се опитам съвсем тезисно, популярно да обясня същината им:

Няма никакъв идеален пазар. Въпреки че го има в учебниците по макроикономикс, в действителността никога не го е имало. Хеле пък да го изчисяваме с с математически методи. Защото основното, което е сърцето и двигателят на пазарната икономика (капитализма), е творчеството на отделния предприемач. Именно разглеждайки го него, а не някакви математически криви, разбираме че неокласическата теория е глупости на търкалета. При идеалния пазар всеки има еднаква информация. Хубаво де, при любимия ви неокласически идеален пазар е така. Но как и защо при еднаквата за всички участници информация, някой измисля и влага ресурс - време, усилия, пари, за нещо ново, за нов продукт, за нова услуга. Това според неокласическите канони е губещо. Няма търсене, няма пазар. Според неокласическата теория за рационалния избор това е съвършено ирационално поведение. А австрийците разглеждат именно този индивидуален акт на откриването на нещо ново като същност на предприемачеството, като сърце и двигател на неумиращия капитализъм.

Но да продължа с отделния човек. Неокласическата теория е съвършено безпомощна да обясни в рамките на собствената си парадигма защо изобретяването на радиото от руснака Попов остава някаква екзотика, а изобретяването му на Запад прави революция в комуникациите, в обществото и в политиката. Изобщо в Руската империя са направени много кардинални открития, независимо и често по-рано от аналогичните западни открития. Но всички те си остават на фазата чудаческа измислица, която е известна само на близките приятели на чудака. Същите неща - радиото, парният двигател, телефонът, самолетът и ред други (за някои, а може би за повечето руснаците имат приоритет) се реализират като изобретения/открития в развитите капиталистически държави, и променят обществата им. Защото изобретение е това, което  има обществен ефект. Иначе си остава любопитна екзотика - китайците измислили хартията, измислили книгопечатането, измислили барута. Да са живи и здрави, но тяхното не са изобретения. Това са някакви екзотики, с които е пълна тяхната цивилизация. Екзотика е, защото няма никакво въздействие върху обществото им. И в този контекст предполагаемите открития на руснаците си остават екзотика като китайския барут. Обществената им значимост поради разпространението им става в западните, развитите държави.В САЩ и в Европа барутът, книгопечатането, парният двигател, телеграфът, самолетът, радиото стават не само обществен факт, а предизвикват истински обществени революции..

Чувствам възражението на чалга икономистите - ама така е станало, защото в Русия не е имало капитализъм. Но аз питам - защо в Русия няма, а на Запад има? Неокласическите теории съвършено не могат да обяснят генезиса на капитализма. Как се породи? Защо тук, а не там? Аджеба как стана, как и откъде се появи тоя идеален пазар, дето му изчисляват всякаквите криви и ги преподават в университетите и ни го сочат за пример.

И тук е интересна критиката на авсгрийците. Обикновено я наричат критика отдясно. Според тях няма съществена разлика между кейнсианците и разните видове икономически либерали, в това число монетаристите в стил Чикагската школа. Критиката на австрийците е срещу общия за двете школи подход, който игнорира човека, предприемача и обяснява/свежда всичко до някакви си абстрактни, вездесъщи закони. По какво тези измислени от кабинетни теоретици закони на пазара се различават от също толкова измислените от марксистите закони на историята? По нищо. Двете концепции (кейнскианската и монетаристката) не се различават, бидейки неокласически теории. И двете вярват в абстрактни закони и игнорират човека като творческа сила, която е над всякакви ограничения. И над измислени в кабинети закони.

Защо Бил Гейтс зарязва следването си, влага време и усилия, и малкото си пари, за да прави някаква никому ненужна джаджа? Как и защо тази джаджа прави революция в областта на компютрите? Страничен и частен ефект от която е изхвърлянето на IBM не само от доминиращото място в бранша, а изобщо от новия бранш за доста време.

Днешен голям проблем на неокласическата теория е, че е тотално неспособна да обясня съвременната икономика на марките, рекламата, имиджа. На симулакрума (за по изкушените в размислите). Маратонка с едни и същи качества се продава за 10 и за 100 долара. В зависимост от това каква марка носят. И маса хора купуват стодоларовите. Защото те им носят - чрез марката - преживяване. Че са различни, че са динамични, че могат да преодолеят всичко. Ей това трудно се обяснява с теорията на рационалния избор, която е базисна за нашенските чалга икономисти.

Нерешим ребус за георгиангеовските чалга икономисти е например I-манията. Говоря за хората с I-под, I-фон,  I-таблет. Извинявам се на евентуани читатели, които са епълски потребители, ама това е вид зомбиране. Във форумите има лаф "I-зомби" - "посветени" хора, които вярват, че Apple са най-добри и по тая причина купуват всички нови епълски измислици. А истината е проста. Mac-овете не се различават от съответните PC компютри освен по цената (изключвам графичните прилложения за хората, работещи професионално с тях) Същито важи за всички I-продукти. Днес са налице голям брой таблети от различни производители, различни мобилни телефони, които не отстъпват на тези на Apple като възможности.  Но има и ще продъжава да има купища хора, които ще купуват продуктите на Ябълката. Затова в специализираните форуми е често срещано наименованието I-зомбита.

Интересно ми е как това може да бъде обяснено от привържениците на неокласическата теория. Потребителите би трябвало да имат пълна и еднаква информация - защо тогава има едно ограничено стадо, което купува всяка изгъзица но Apple. Загадка - от икономическа гледна точка.

А според австрийците няма и не може да има закони, камо ли математически изразени, които да обясняват същността на пазара/капитализма. Не някакви математически равновесия и рационални избори са движили Джеф Безос да стартира Amazon, както не са движили вашия съсед или познат да направи фирма за доставка на храна за близките офиси. Тук е важно да отбележа (за хората с промити от чалга икономиката мозъци), че австрийците разбират творчеството в най-широкия смисъл на думата. А може би той е основният.  Всеки човек, който съумее да намери/открие дейност, от която да печели, е творец, той създава нещо ново. Дори това ново да е квартално кафене, което за половин година го е направил популярно.

Както и да е. Много говорих. А идеята ми е не да образовам, а да предложа нещо на вече образовани хора. Давам за даунлоуд някои основни произведения на основни представители на австрийската икономическа школа плюс едно много добро изложение и анализ на школата.

Hayek, Friedrich Von - Denationalization of Money

Hayek, Friedrich Von - The Pure Theory of Capital

Hayek, Friedrich Von - The Pretence of Knowledge

Hayek, Friedrich Von - Individualism and Economic Order

Hayek, Friedrich Von - Law, Legislation and Liberty

Hayek, Friedrich Von - The Trend of Economic Thinking   Essay

Mises, Ludwig Von - Human Action. A Treatise On Economics

Murray N. Rothbard - Making Economic Sense

Murray N. Rothbard - The Ethics of Liberty

Murray N. Rothbard- Power and Market Government and The Economy

Murrey N. Rothbard - Anatomy of the State

Е. Бем-Баверк - Основы теории ценности хозяйственных благ

Людвиг фон Мизес - Социализм. Экономический и социологический анализ

Людвиг фон Мизес - Человеческая деятельность. Трактат по экономической теории

Хесус Уэрта де Сото - Австрийская экономическая школа. Рынок и предпринимательское творчество

Download