Коритаров-Кеворкян --> гнус и отврат

Оня ден Коритаров и Кеворкян се карали (друг преразказ - Неизбежната война ) по некоя телевизия. Не гледам по принцип, но ми намериха запис. Гнусно. Не за тях - очевидно двамата нямат предел на низостта, до която могат да стигнат. Нормално за хора, които са доносничели за приятели и познати. Доносничили с цел да се издигат те самите.

Доносите на Алберт-Коритаров може да се видят и в Интернет - благодарение на отмъстителността на брата на една негова жертва - бизнесмена-социолог Андрей Райчев използва близостта си с министъра-бандит Румен Петков, за да изкара срамотните страници от досието на Алберт. От които става ясно как "разузнавачът" Коритаров е докладвал кой какви вицове разказва и прочие стратегическа разузнаваческа информация.

Опонентът му обаче не е по стока. През есента на 1990 г. в."Репортер 7" публикува извадки от досието на агент "Димитър", който бе еднозначно разпознат като Кеворкян - които извадки бяха също толкова гнусни колкото Албертовите - кой с кого се чука, кой какви вицове разказва, кой как се отнася към СССР и подобни "разузнавачески" разкрития... Тогава нямаше Интернет, поради което не мога да дам линк, но ръкописите не горят, г-н Кеворкян, нали знаете...?

Сблъсъкът "Коритаров-Кеворкян" е знаменателен. За гангрената, разяждаща българската журналистика. Два еталона на постсоциалистическата ни журналистика спорят - това е фасадата, а нелицеприятната същност е, че се карат двама доносници. Остава само агентът на Шесто и на Първо управление на ДС Тошо Тошев да се включи като арбитър, за да стане циркът пълен.

Гнус... и отврат... :-(

Особено от липсата на каквото и да е самосъзнание на журналистическата гилдия... Всъщност такава няма. Има наемни работници на някой замогнал се доносник и слугини, домогващи се с усърдие до преждепосочения статус. Тъжно...