петък, 7 януари 2011 г.

"Експертите" на прехода


издателИзток-Запад ; 2010; ISBN: 9543217270; език - български; хартиени страници: 616


Кавичките в заглавието изразяват отношението ми към въпръсните експерти - казах, че вече не ще спазвам политическа и под. коректност. Ако спазвах, заглавието трябваше цялото да е кавички, защото е име на книга - наскоро излязла, но неслучайно премълчана от всякакви медии, медийки, експерти и експертчета. С достойното изключение на в."Гласове", е-vestnik, и Книголандия

Прежалете 30 левчета - множко са - но няма да съжалявате. Говоря на тези, които четат (за съжаление, стават все по-малко) и специално на тази част от които основни четива не са Гришам, оня с "Шифърът на Леонардо" или всички от жанра " излекувай се от всичко - аз ще ти кажа как, много е просто".

Резюме

Как феноменът „think tank“ се внедри и функционира в български условия?

Как think tanks-ескпертите на българския преход станаха жертва на глобалните мрежи и идеи за демократизация, свободен пазар и гражданско общество?

Защо преходът към демокрация не присъедини България към Западната модерност и не създаде либерални институции и свободна критическа публичност?

Каква е съдбата на институциите, произвеждащи интелектуална автономия в България?

Защо преходът към демокрация в Източните страни изпревари „неолибералния преход“ във Франция и други европейски държави?

Хипер-модерно като тема, но и като анализ, съчетаващ увлекателен литературен стил със сериозен и оригинален научен подход, изследването на Достена Лаверн успява да представи българския казус като огледало на бъдещето на Западния свят. - Никола Гийо, изследовател и програмен директор в „Сошъл Сайънс Рисърч Каунсил“, Ню Йорк

Става дума наистина за едно от първите антропологични проучвания в света, описващи специфичния експертен елит на тези неправителствени организации, включени в глобалните мрежи за износ на демокрация. - Марк Абелес, Директор на „Международен институт по съвременна антропология“, Париж

Изненадана съм от безбройните общи находки и изводи, които свързват изследването на Достена Лаверн с моите проучвания на неформалните мрежи на медиаторските елити в сянка в САЩ, Полша и Русия. - Жанин Ведел, професор, изследовател в „Ню Американ Фаундейшън“, Вашингтон.

Значимо интелектуално събитие не само за България. Свързвайки българския преход, чиято невидима ръка се оказват до голяма степен българските think tanks, с логиките на глобалните мрежи за демократизация в света, авторката разкрива по какъв начин неолибералнната парадигма деконструира институциите на демократичната модерност и публичната сфера както в областта на политиката, така и в полето на социалните науки и медиите.

Лиляна Деянова, доц. по социология в СУ „Климент Охридски“


И цитат от историята на създаването на книгата:

Всъщност след запознанствата и пробните интервюта, които протичаха под занака на любопитството, отношенията с експертите на think tanks ставаха по-сложни. На този етап по-често ми се случваше да отивам три или четири пъти на среща с някого, да го чакам в кабинета му и все пак да не успея да се срещна с него. Достъпът до срещите и разговорите се затрудняваше, а понякога ставаше и невъзможен. Едно от основните оправдания на представителите на think tanks беше липсата на време: непрекъснати пътувания, конференции, статии или доклади за довършване, и т.н. Понякога ме обхващаха гняв и чувство на унижение, когато дадена среща беше прекъсвана поради мотиви, които според мен имат за цел да ме обезкуражат, като ми подскажат до каква степен работата ми е маловажна в очите на интервюираните. Един кратък пример, откъс от интервю с господин Т.Б. от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД):

Д.Л.: Мислите ли, че Центърът в настоящата си форма е постигнал този американски идеал? [Току-що бяхме говорили за създаването на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и за американския модел, който този think tank си е определил
като идеал.]

Т.Б.: Другите трябва да кажат.

Д.Л.: Все пак е интересно каква е гледната точка на хората, които работят в него.

Т.Б.: Имам лично виждане, но то е тайна. [Тонът става присмехулен и дори саркастичен.]

Д.Л.: Ако е тайна, няма да настоявам. [Тонът ми остава непроенен, с интонация, която вписва въпрос в твърдението.]

Т.Б.: Не, просто това интервю започва да ме отегчава. Вече ви казах: ще има мач по телевизията и ще го изпусна. [Тонът става откровено обезкуражаващ.]

Въпросите ми, отиващи „по-далеч от предвиденото“, притесняваха някои експерти. И макар че непрекъснато искаха от мен да споделям своите впечатления и заключения, рискувах да не се харесам, ако правя твърде критични и несъобразени с очакванията им (доколкото можех да ги отгатна) анализи.



Който има понятие от тематиката, веднага схваща, че грубиянът е Тихомир Безлов. И в гимназията съученикът ми Тихича бе грубиян - явно статусното му издигане не е го е променило в това отношение.

По-нататък - други, по-сериозни цитати.

9 коментара:

Ангел Грънчаров каза...

И моя блог е писал за книгата "Експертите на прехода"... но както и да е... проява на "добър вкус" е да бъда игнориран :-) На всеки блогър му се вдигат акциите в т.н. "блогърска общност" когато игнорира най-демонстративно Ангел Грънчаров...

Ангел Грънчаров каза...

http://aig-humanus.blogspot.com/2010/10/blog-post_2032.html

и

http://aig-humanus.blogspot.com/2010/11/blog-post_990.html

това са линкове на поне две публикации за книгата "Експертите на прехода"

Вени Г. каза...

Ангеле,

Искрено съжалявам, че съм оставила впечатление у теб, че те игнорирам и/или преписвам от теб, без да те споменавам като първоизточник. Имам различия с теб по много въпроси, но те уважавам и не бих си позволила това.

Дадоха ми OCR-нат текста на книгата - което и ми спести 30 лв - баси и цената, не е истина :-( И аз си я прочетох на екрана. Електронната книга има предимството, че лесно вадиш, редактираш и публикуваш откъси; ако е хартиена - има да преписваш....

Ако искаш електронния вариант, веднага ти го пращам, само дай мейладрес.

Вени Марковски каза...

Невена, прочетох книгата - нищо особено. Много думи, малко информация. Някак си повече вярвам на себе си и на хора като Лари Лесиг (потърси в Гугъл за него), когато става дума за, примерно, един Иван Кръстев, отколкото на Достена Лаверна. Познавам и Тихомир Безлов и моето мнение е различно както от твоето, така и от това на Лаверна... Но в България подобни книги се котират, защото са пикантни, а хората обичат пикантерията.

Опитът да се обясни случилото се (и продължаващото да се случва) в България с "експертите на прехода" или с "експертите" на прехода е, меко казано, наивно и издава примирение пред липсата на разбиране какви са причините за това, че нашият "преход" все още не е завършил. А може би още не е започнал?

(Ангеле - ако някой те игнорира, няма как да му се вдигат акциите, защото едва ли някой ще забележи игнорирането. Виж, ако те цитират и след това те размажат с аргументи - тогава ще им се вдигнат акциите;-)

Ангел Грънчаров каза...

Невена, няма проблеми, това е интернет и всички ние не сме същите като в живота; няма как да сме същите, а в живота всички сме по-добри! :-)

Г-н Марковски, у нас в блогърската общност си имаме нещо като "мафия", имаме си и "аристократи", респективно имаме си омерти и прочие, както подобава. Ето по тази причина наистина за дадени среди е проява на "добър вкус" да биват игнорирани ония, които не принадлежат на едни или други кръгове (приятелски, политически и какви ли не още). А свободни духове като мен, които не могат да бъдат квалифицирани и класифицирани по никой начин, са неприятни и ненавистни на най-широките блогърски маси. Което в някакъв смисъл е специфично признание...

mapto каза...

И аз днес си купих книгата. Първо впечатление: някак си съмнително едностранчиво се говори за парите на Сорос, но не и за парите на КГБ. Но това впечатление може да е прибързано.
Второ впечатление: http://sophijski.wordpress.com/2010/11/03/%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD-%E2%80%9E%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4/

Така или иначе ще прегледам книгата, защото е защитен антроположки труд за българското съвремие. От там нататък не знам.

Това, което ме дразни в българската литература е липсата на индекс. Знам, че го правят, за да пестят пари, но и това прави книгата много по-трудна за четене по диагонала.

Иво Маев каза...

Невена, книгата наистина си заслужава - не само заради фактите, а и заради анализа. Лично аз купих 4 броя и раздадох и на приятели.
Като човек, който познава средата на неправителствените организации отвътре, никога не си отговорих ясно да въпроса защо фондация Отворено общество например бе създадена със съдействието на Андрей Луканов и със средства от държавния бюджет... Този факт все още се крие. Както се крие и фактът, зе съществувало бизнес партьорство между Джордж Сорос и Марк Рич - документиран факт в западните източници, но старателно прикриван у нас. Защо ли?
Моля те изпрати ми електронния вариант на книгата - вече притежавам четящо устройство и искам да го пробвам. мейлът ми е ivomaev@gmail.com
Благодаря предварително!
Иво Маев

Ti каза...

Моля Ви за електронния вариант на книгата мейлът ми е taniaskachkova@gmail.com
Благодаря предварително!
Таня

Вени Г. каза...

@ Ti

Изпратих я.