Деликатното положение на младежа Андрей Райчев и общественото здраве

Подреждах си нещо в архива и попаднах на любопитно инфо за един днешен активен защитник на Държавна сигурност и по съвместителство основен манипулатор на общественото мнение - Андрей Райчев. Изглежда случайност, тъй като скоро писах за него, намирайки с гугъл свой стар текст ("Насекомо, което се храни с власт"), но зад случайността има железна закономерност. И тя не е - както се привижда вероятно на Андрей в това, че Вени Г. му има зъб - а във факта, че той е ключова фигура в българския преход и всеки задълбочен опит да се хроникира и изследва този преход не може да се размине с ролята на неговата личност в един или друг момент. А тя не е хубава - меко казано:

АНДРЕЙ РАЙЧЕВ БИЛ АГЕНТ НА ДС И НА ЦК?

в."Шоу" 29 юни 2006, 06:54
интервю на Славей Костадинов

Андрей Райчев бил очите и ушите на ЦК на БКП в Института по философия


На заседание на политбюро Чудомир Александров се кахъри за деликатното положение на Андрей Райчев, комуто се налагало да жертва любовта си към прогресивната Виза Недялкова в името на правата линия на партията.

След като Георги Коритаров се изповяда публично за сътрудничеството си с ДС, маститият социолог Андрей Райчев не прие покаянието и обясненията му. А може би трябваше. защото се оказва, че двамата с Коритаров комай са били от едната страна на ДС-барикадата.

Редакцията на "ШОУ" обаче се добра до материали от Президентския държавен архив, които хвърлят светлина върху взаимоотношенията на самия Андрей Райчев със службите и висшите партийни органи. При това по времето, когато българските интелектуалци взеха да надигат по дисидентски глави.

В стенограмата от заседанието на политбюро на ЦК на БКП от 24 март 1988 г., посветено на т. нар. Русенски комитет срещу замърсяването на града, могат да се открият доста интересни моменти за хулителя на доносниците днес - самия Андрей Райчев.

На въпросното заседание се провеждат обсъжданията по тревожните брожения в средите на родната интелигенция. Думата взема членът на политбюро Чудомир Александров и проявява бащинска загриженост:

"А и обкръжението на някои наши другари се оказва също в тази работа объркано. Например този младеж (младежът в деликатно положение е Андрей Райчев - б.р.), който сигнализира за събранието в Института по философия и който участва във всички наши мерки за противодействие, обективно е поставен в много сложна ситуация. От една страна, неговата съпруга (Виза Недялкова - б. р.) е била поканена да участва в учредителното събрание. Аз питах на каква основа. Отговориха ми: по-прогресивни хора. Значи тя е по-прогресивна, а той по-изостанал (явно прогресивната е съпругата Виза, а изостаналият е съпругът Андрей - б. р.). А неговият баща като главен редактор на списание "Софийски новости" (по това време главен редактор на въпросното списание е бил бащата на Андрей Райчев - Венцел Райчев - б. р.) публикува съобщение за учредяването на този комитет. А той трябваше да парира тези дейности. Но тук има ведомствени причини вътре в ЦК, защото се оказва, че този вестник не се наблюдава от отдел "Идеологическа политика", а се наблюдава от Външния отдел. А Външният отдел не знае за този проблем (вeроятно деликатният конфликт на интереси между прогресивната Виза и по-изостаналия Андрей - б.р.). И аз се чудя защо Външният отдел ще наблюдава вестник."

Според посветени въпросното деликатно положение на директен информатор на ЦК на БКП през 1988 г., в което е бил поставен Андрей Райчев, става още по-деликатно. Според тях по същото време бъдещият мастит социолог, получил признанието на Чудомир Александров за противодействието си на Русенския комитет, е носил две дини под една мишница - доносничил е и на ЦК на БКП, и на Шесто управление на ДС. Така например от съответните архивни записки на съответните служби около създаването на Русенския комитет за екологичното спасяване на града от 20 март 1988 г. се разбира, че Андрей Райчев осветлявал не само отговорните другари от централния партиен орган, но не е хабил сили, за да участва и в съвместните им мероприятия с омразното му днес Шесто управление на ДС. Поне така твърди в пресата офицерът от ДС Красимир Райдовски.

От друг документ - протокол от заседание на политбюро, пък просветва, че далеч преди това - още на 2 март с. г., зам.-началникът на политическата тайна полиция - генерал Георги Силянов, докладва на най-важния отдел на ЦК - "Идеологическа политика", че в Института по социология се провеждат събрания на така наречения Русенски комитет и не само докладва, ами и цитира едно към едно изказвания на отделните дисиденти. Историята мълчи по въпроса, монтирали ли са службите СРС-та в института, но е документирано, че вместо бръмбари там е изпратен сътрудникът Андрей Райчев със задачата да се ориентира в обстановката.

За един бъдещ мастит социолог поставената задача е фасулска работа и тя е изпълнена с чест. Заслугите на Андрей Райчев стигат до самия първи идеолог на народната република, преди Тато да го низвергне.

Членът на Русенския комитет - Петко Симеонов, обаче е в неведение относно мисията на Андрей Райчев и скоро му доверява, че Инициативният комитет възнамерява да инициира създаването на Обществен комитет за спасяването на обгазения Русе. Разбира се, съпругът на прогресивната Виза Недялкова демонстрира светкавична реакция и се изстрелва като "Пършинг" за донос при втория човек в идеологическия отдел на ЦК - Васил Момов.

От своя страна централният орган подскача като ужилен и на 8 март прави нарочно съвещание, в което наред с партийните другари мъдрува идеологически и големият шеф от Шесто - генерал Силянов, барабар с малкия си човек Андрей Райчев. Протоколите все пак не са кинолента и историята едва ли някога ще научи доколко непроницаема маска си е наложил за пред колегите внедреният инструктор Андрей, но така или иначе, върху хората от Института по социология е упражнена преса да не си и помислят да допускат създаването на Обществен комитет за защита на обгазения град Русе.

Писмо до Андрей Райчев - 1990 година

February 29th, 2008

Открито писмо до А. Райчев -директор на НЦИОМ

…Познавам Андрей Райчев от началото на 1984 г.… През цялото време бях асистент в университета, а А.Райчев заемаше доста високи длъжности и политически постове - член на ЦК на ДКМС, партиен секретар… по-късно сътрудник на ЦК на БКП (В КАЧЕСТВОТО СИ НА ТАКЪВ, ТОЙ УЧАСТВАШЕ В АКЦИЯТА СРЕЩУ РУСЕНСКИЯ КОМИТЕТ).

Андрей Райчев е не само убеден комунист, но и теоретик със самостоятелни и интересни идеи… В никакъв случай не поставям под въпрос професионалните качества на г-н Райчев като социолог, но по отношение на политическите му възгледи и ангажименти мога да заявя – той никога не е бил и няма да бъде неутрален.

…Социологическата информация е мощно средство за обратно влияние и формиране на това мнение, защото определя именно кои са силните на деня. А това определя в коя посока ще застанат огромната маса от колебаещи се, неопределени и пасивни гласоподаватели.

Всяка несъзнателна или съзнателна манипулация може да има решаващо значение - нека си спомним как в средата на 20-те години секретариатът на Сталин обработва с такава информация общественото мнение и спечелва мнозинството на конгреса, който го установи на несменяемия пост на вожд….

….Искам да задам въпроса: Какво накара Андрей Райчев да прокара тази рязка граница между комунистическите си убеждения и професионална неутралност. Доколкото го познавам, тази граница преди не съществуваше.

Искрено се надявам да получа отговор в печата.

Йорк, Великобритания
Александър Кьосев
в."Демокрация", четвъртък, 12.04.1990 г.

Най-лошото е, че Андрей е само един - но не единствен, пример за механизмите, по които обществото ни 20 години беше тровено. Чрез тези, които уж имат обществена мисия да задават морални и политически стандарти на това общество... Може след четенето на тези документи Андрей да изглежда ужасен, но как ли ще изглеждат купищата журналисти и социолози, ако информацията и за тях стане публична? Писах още преди сегашния закон - в "За досиетата кратко" през юни 2006 г., че обществото трябва да знае истината за хората, които формират неговото мнение. Съзнавам, че ако - казвам "ако", защото не съм убедена, че господстващата олигархия ще направи тази жертва - ако бъдат извадени досиетата на собствениците на медии, водещите журналисти, собствениците и шефовете на рекламните агенции, собствениците и шефовете на социологически агенции, социолозите от 1991 г. насам - обществото ще загуби всякакви илюзии за наличие на морални авторитети. Но по-добре без илюзии, на чисто, вмедсто с лъжовни пророцзи. 20 години илюзии, създавани от "независимата преса" и от "независимите социолози" ни доведоха дотук.