вторник, 1 февруари 2011 г.

Експертите на прехода - 3. За някои от тях. (Отговор на Вени Марковски, Марто и Иво Маев)


Адашът ми Вени Марковски, Иво Маев (които познавам) и непознатия ми Марто написаха коментари в постинга ми "Експертите" на прехода, на които се захванах сериозно да отговарям. И се оказа, че не се вмествам в изискванията на Blogger за максимум 4096 знака за коментар. Затова реших - защото въпросите са важни , а ми се струва, че и отговорите ми ще са интересни, да ги пусна в отделен постинг:

Първо техните коментари:

Вени Марковски каза...

Невена, прочетох книгата - нищо особено. Много думи, малко информация. Някак си повече вярвам на себе си и на хора като Лари Лесиг (потърси в Гугъл за него), когато става дума за, примерно, един Иван Кръстев, отколкото на Достена Лаверна. Познавам и Тихомир Безлов и моето мнение е различно както от твоето, така и от това на Лаверна... Но в България подобни книги се котират, защото са пикантни, а хората обичат пикантерията.

Опитът да се обясни случилото се (и продължаващото да се случва) в България с "експертите на прехода" или с "експертите" на прехода е, меко казано, наивно и издава примирение пред липсата на разбиране какви са причините за това, че нашият "преход" все още не е завършил. А може би още не е започнал?


mapto каза...

И аз днес си купих книгата. Първо впечатление: някак си съмнително едностранчиво се говори за парите на Сорос, но не и за парите на КГБ. Но това впечатление може да е прибързано.
Второ впечатление: http://sophijski.wordpress.com/2010/11/03/%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD-%E2%80%9E%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4/

Така или иначе ще прегледам книгата, защото е защитен антроположки труд за българското съвремие. От там нататък не знам.

Това, което ме дразни в българската литература е липсата на индекс. Знам, че го правят, за да пестят пари, но и това прави книгата много по-трудна за четене по диагонала.


Иво Маев каза...

Невена, книгата наистина си заслужава - не само заради фактите, а и заради анализа. Лично аз купих 4 броя и раздадох и на приятели.
Като човек, който познава средата на неправителствените организации отвътре, никога не си отговорих ясно да въпроса защо фондация Отворено общество например бе създадена със съдействието на Андрей Луканов и със средства от държавния бюджет... Този факт все още се крие. Както се крие и фактът, зе съществувало бизнес партьорство между Джордж Сорос и Марк Рич - документиран факт в западните източници, но старателно прикриван у нас. Защо ли?
Моля те изпрати ми електронния вариант на книгата - вече притежавам четящо устройство и искам да го пробвам. мейлът ми е ivomaev@алабаланица.бг (не е коретно да се публикува чужд адрес без изричното съгласие на собственика)
Благодаря предварително!
Иво Маев


И моите отговори, които не можах да съкратя до 4096 знака - да се намуся ;-(
- или да се изхиля на това ;-) Не знам...



@ Вени

Позволи ми да не се съглася за малкото информация. Никой досега не е изследвал ролята на т.нар. експерти в българския преход. Ролята на всякаквите НПО и водещите им фигури и досега тъне в мъгла, което подхранва всякакви клюки и глупости. Това е първата книга, опитваща се да освети и осмисли явлението като цялост. Може да не си съгласен с интерпретациите, но дори само фактологията от многото интервюта със самите експерти, си струва.

Уважавам Лесиг, но доколко той познава историята на прехода у нас? Въпрос риторичен :-) И мисля, няма да ми се разсърдиш от личностно насочения коментар: Ако представите на Лесиг за прехода са формирани под твоето влияние и на база твоята информация, в което съм почти сигурна - не мисля, че са цялостни и покриващи цялата многопластовост и нееднозначност на процесите. Вени, ляв си - не го казвам като упрек, а като основание да си обясня твоето тълкуване на прехода - без да го омаловажавам. Хайде да говорим сериозно - пука му на Лесиг за България и за някакъв си неин преход. Ти го убеди да стане съветник на Първанов - не защото Лесиг ще си губи времето да съветва никому неизвестен президент на някаква почти неизвестна държава. Евала ти правя за това, както и за многото твои реални действия за утвърждаването на идеята за Интернет като неотменима част от новата действителност. (Лична бележка - знаеш, че това не е четка; аз ти помагах за това - доколкото можех в оная ситуация.)

Иван Кръстев го познавам и уважавам (макар нерядко да не съм съгласна с тезите и с действията му).

Значи ли, че щом Лесиг и Кръстев са авторитетни личности, никой по-млад изследовател не може да разработва тази тема, още повече, че нито Лесиг, нито Иван Кръстов имат що-годе цялостен поглед публикуван?

Авторката не познавам, но ценя амбицията и реализацията й да се заеме с неизследвана важна област. И никъде тя не прави извод, че преходът може да се обясни само с ролята на експертите.

@ mapto

Прочетох посочения линк. Не мисля, че целта на Лаверн е да очерни Генчо Дайнов, Оги Минчев, Иван Кръстев, Красен, Прохаски и др. Първите 4-ма ги познавам, затова си позволявам да ги наричам така. Затова за мен те нямат никакъв ореол. Ценя всички без Генчо, но ореол нямат. За мен.

Помня например Оги Минчев, когато се учреди Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в 273-та аудитория на Софийския университет веднага след лекция от семинара на Горан Горанов, преподавател в СУ (който като Андрей Райчев бе и съветник в ЦК).

Идеята на учредителите бе да използват голямата аудитория на Горан, за да направят Клуба широко известен, тъй като чрез медиите при комунизма това не бе възможно. Веднага след като Горан свърши, излезе на катедрата - не помня Желю или друг - и започна да чете учредителната декларация на Клуба.

Погледнах Горан (и него познавам) - мислех, че чрез мимика, жестове и други невербални реакции да разбера той в заверата ли е или не. Той не се опита да покаже никакво несъгласие, седна на една скамейка с примирения вид на обречен човек, който знае, че каквото и несъгласие да изкаже, за Живков ще е вече "бита карта" заради самия факт, че това става след негова лекция от неговия семинар. Беше прав - не след дълго Горан, както и почти всички политолози и социолози - съветници в ЦК бяха изгонени оттам. Любопитен детайл - не и Андрей Райчев. Но да се върна към учредяването в 273 аудитория на СУ.

Немалка част от хората започнаха да излиза след първите изречения, защото бе явно, че ще се "попържва султана" - цитирам по памет Вазов ;-) Оги Минчев бе рекордьор. С цялата си тежест - в буквалния смисъл на килограми, той спринтира като олимпиец и (както ми разказаха после някои от излезлите) взел трите етажа първи, разблъсквайки останалите.
Аз останах докрая. Както и мнозина други. Което не ни прави никакви дисиденти.

От друга страна помня Оги на 10 ноември в "Яйцето" (така се наричаше неформално ресторанта в приземието на университета), където се бяха събрали Желю, бачо Кольо Генчев и маса още уж дисиденти, които знаеха какво ще стане. Последното само по себе си не е никаква конспирация. Аз също знаех от мои източници, а и за мнозина в София не бе тайна, че на течащия този ден пленум ще бъде свален Живков. Когато това бе официално оповестено по радиото в 18:10 (мисля, че Величко Конакчиев имаше тази чест) започна буйна радост, вдигане на тостове и прочие. Оги Минчев, който бе някъде на стълбите към приземието на ресторанта ("Яйцето" тогава бе претъпкано от хора, чакащи съобщението) запя "Многая лета". Неговият прекрасен и мощен бас, извисяващ се в цялото "Яйце", което имаше великолепна акустика, накара всички да се присъединят и приземието "Яйцето" закънтя с огромна сила.

Е, кажи ми при съпоставянето на тези действия на Оги, на които съм свидетел, как да има ореол? Много добър учен е, в много отношения превъзхождащ Иван Кръстев като задълбочена и новаторска мисъл, но ореол?

Помня също как Иван Кръстев и Юлия Гурковска - съветници на президента Желев, през 1995-96 буквално предадоха патрона си, като го убедиха, че ще спечели първичните избори в СДС (които той загуби с гръм и трясък). Апропо, ако Желю не бе приел да участва в тях, позовавайки се на това, че като действащ президент не може да се ангажира с политическа сила (днес Първанов действа също като него), не знам дали победата на Петър Стоянов на същинските президентски избори щеше да бъде така категорична. Или може би нямаше да има победа? Не зная... Но предателството си е предателство.

Иван и Джу (пак си позволявам поради познанството ни да я наричам така) недълго след това си получиха трийсетте сребърника (толкова плаща властта на Юда за предателството на Исус) - около 250 000 долара, които им позволиха да създадат Центъра за либерални стратегии, в който Джу стана изпълнителен директор, а Иван - председател на Управителния съвет.

Не бях и не съм фен на Желю, но ме възмути предателството на Джу и Иван. Желю не бе много силен в областта на анализите и прогнозите - абе, изобщо бе посредствен в мисленето (и го съзнаваше). Ако Иван и Джу не му бяха гарантирали, че ще спечели първичните, т.е. вътрешните избори в СДС, първичният му инстинкт (по силата на който той приличаше на Живков) щеше да го накара да не играе в тях. И щеше да е прав. Как Иван да има ореол?

Апропо, той за мен никога не е имал такъв. Жилището си е получил чрез ЦК - баща му Йото Кръстев бе някакъв зав.отдел или зам.зав отдел в ЦК. Също знаех, че първата специализация на Иван в Англия бе по линия на ЦК (като за млад човек като теб пояснявам - ЦК значи Централния комитет на БКП).

А за Генчо Дайнов не ми се говори. Не за това, че е тежко посредствен като политолог. А за това например, че след учението в Англия благодарение на позициите на баща му (Александър Дайнов - коресподент на партийния орган “Работническо дело” в Лондон, съответно и сътрудник на нЕкои служби), не го взеха никъде на сериозно място заради посредствеността му, а му дадоха синекурна длъжност в Института по история на БКП. И Генчо оттам си вадеше хляба - до разпускането на Института някъде през 1990 г. После стана професионален демократ. И понеже заради посредствеността му и скорошното му минало, в СДС изобщо нямаше шанс, Генчо се присламчи към "Подкрепа" - в синдиката на Тренчев трагично липсваше каквато и да е мисъл, а Генчо все пак бе нещо в тази насока. При съпоставянето на положението на Генчо при комунизма и при демокрацията какъв ореол да има?

Не мисля, че тези (и още много) факти, които не са само мое достояние, а са известни на мнозина от тогава интересуващите се от политика и промяна хора, са жълти. Достена Лаверн изобщо не прибягва до тях (макар че вероятно ги знае), както знае, че Васко Пенев (ти го наричаш В.П.) прие да стане шеф на катедрата по политология, когато след лустрационния Закон "Панев" всички стойностни политолози нямаха право да се кандидатират. Съученикът ми Васко е същата посредственост като Генчо Дайнов. През 1992 г. игра на страната на СДС, а през 1995 г. стана съветник на Жан Виденов. Хора от Философския факултет казват, че Васко се е оженил за Мария Пиргова - по-възрастна от него, с голямо дете от първия си брак, само за да направи кариера. Нямам информация и не мога да потвърдя това, но много факти след сключването на брака им ме карат да вярвам на тази интерпретация. За теб уточнявам: Васко не е биологичен баща на Достена Лаверн, тя е дъщеря на Мария от първия й брак.

Васко използва позициите на Мария при Жан, за да го назначат за съветник в Пресцентъра на Министерския съвт през 1995 г. и освен че не правеше нищо, си поръча визитни картички на български и френски (той е франкофон, английски не владее), на които пишеше "съветник на министър-председателя на Република България" - което е явна лъжа. "Съветник" е длъжностното наименование на служителите експерти в Министерския съвет. Т.е. освен Васко, имаше десетки съветници, но те не се представяха като съветници на премиера.

Това също не са жълти клюки, а неща, които не само се знаят, а са документирани.

Ако схващаш от досега изложеното - днес аз не съм ни лява, ни дясна. Тогава бях лявоцентристка, без да имам нещо общо с БКП/БСП. Имах общо с Жан (лично общо), който за мен бе надеждата за промяна на тая шибана партия. Уви, не успя. Затова и днес не е неин член.

А за Тихича - познавам го от 20-то основно училище и от 21-ва гимназия. Тъй че впечатления си имам достатъчно. Уважавам го не заради дългото ни пубертетско познанство, а заради дейността му в Центъра за изследване на демокрацията. Но - мисля, че ще се съгласиш - поведението му в контакта с Лаверн е безобразно :-(

Както и да е... Ако аз тръгна да разправям нещата, на които съм била свидетел и помня... А Лаверн (даже не знам госпожа ли е или госпожица) е достатъчно малка, за да знае нещо лично. Същевременно знам, че майка й не я сугестирала - просто го знам, защото познавам добре Мария.

Мога още много факти да разказвам, но ще се опитам да ги синтезирам - това, че в БГ някой си е заел позицията на ляв или десен, нищо не значи и е в немалка степен въпрос на случайност. А в твоята рецензия усещам "Лаверн иска да разгроми десните експерти". Дрън-дрън! - ще ме прощаваш - десни са колкото аз съм Наоми Кемпбъл. Конюнктурни са. Както и левите. Въпросът е към коя ясла/хранилка ще успеят да се присламчат. Както Кольо Колев, който стана явно ляв, след като успя да се закачи за хранилката на "Фридрих Ебиерт" - фондацията германската ГСДП (социалдемократическата партия).

Не е конюнктурен Иван Костов. За мен той е сравним със Стамболов като държавнически принос и е наистина гениален и искрено милеещ за България държавник. Та този същият Костов в началото на 1990 г. предлага експертните си качества първо на БСП и когато Луканов го отсвири (защо, по какви причини - е друга интересна тема), той се присламчи към СДС. Та той дори не бе титулярен кандидат на СДС на първите демократични избори през юни 1990 г., а резерва за всеки случай в един от двата пловдивски мажоритарни района. Кандитатът, чието влизане бе гарантирано от антикомунистическите убеждения в района, бе д-р Здравко... - ей, забравила съм името му :-( , виден психиатър и безспорен антикомунист (и него познавах лично). Но малко преди изборите Здравко неочаквано получи тежък инфаркт и почина. Така по някаква абсолютна случайност Костов влезе във Великото народно събрание. Като издигнат от Зелената партия, в която даже не членуваше - но Зелените бяха всеядни: взимаха всичко, що има стойност, само и само за да си осигурят позиции. Апропо, неслучайно седесарите от другите партии ги наричаха "земеделци с висше образование". (Имаха предвид десетилетната история на разните БЗНС-та, която е доминирана от безпринципност, конюнкурност, съглашателства, предателства и каквото и гадно да си помислиш - само и само да във властта. Или поне близо до нея.) Имам немалко информация и за контактите на младия Костов с разни съветски организации.

Но всичко това не ми пречи за мен да има ореол - защото действията му и резултатите от тях говорят сами за себе си. Какъвто и да е бил, каквото и да е правил, той направи изключително много България днес до е член на ЕС и НАТО. За да спра да говоря, ето какво съм писала за него, защото го мисля и продължавам да го мисля -->

Непознатият Костов --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2008/03/blog-post_15.html

Писна ми от "сестрите", писна ми от "дясното", писна ми от "Костов" --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2007/07/1.html

За икономическите гафове на Костов (отговор на коментар на Svetlio /Светослав/) --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/11/svetlio.html

бихте ли изнесли някои факти ,за това хубаво,което е направил ВЕЛИКИЯТ костов (цитирам коментар със запазен правопис) --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/11/blog-post_25.html

Схващаш ли разликата? Оценката ми за хората, активни участници в прехода, се основава на реалните резултати от действията им. А т.нар. експерти (аз ако бях на мястото на авторката Лаверн, щях да ги сложа в кавички) са съвършено случайни фигури - ако не бе Иван, щеше да е Драган; ако не бе Оги, щеше да е Боги. Тези хора никога не поемат и не носят отговорност.

Отгоре на всичко много ме ядосва фактът, че всички те ядат от чужди ясли - за разлика от ужкимски левия Андрей Райчев, който първо си направи суперпечеливш бизнес, милионите от който му дават такава свобода, за каквато десните могат само да мечтаят.

Не ме смятай за поклонник на Андрей (и него познавам доста отблизо) - не го приемам всякакси, но го уважавам, защото е изключителен като ум и защото си осигури да е истински независим. За разлика от десните. Мисля, че ще ти е интересно и мнението ми за Андрей, също нееднократно писано в този блог:

За досиетата и БКП --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2006/06/blog-post_114936595363198863.html

Насекомо, което се храни с власт --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2008/10/blog-post_1089.html

Деликатното положение на младежа Андрей Райчев и общественото здраве --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2008/11/blog-post_08.html

Коритаров-Кеворкян --> гнус и отврат --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2008/11/blog-post_25.html

Както и да е... Ако продължавам, май ще напиша в постинги и коментари книга, сравнима с тази на Лаверн ;-)


@ Иво Маев

Пратих го. Причината да не я кача някъде и да дам линк, е че човекът, който ми го даде, ме помоли да не я правя цялата публична, но съм свободна да цитирам колкото си искам пасажи от нея, както и да я давам персонално на всеки, който се заинтересува.

6 коментара:

pavlina каза...

Ето че сега и аз искам линка на кингата. Малко е нагло, защото не се познаваме, но чета постовете Ви (ако това може да бъде оправдание за нахалство). Всъщност с по-голям интерес бих прочела Ваша книга за времето преди 20 години, защото аз познавах друга част от хората, участвали или неучаствали в създаването на клуба, а и защото ми допада искреността Ви и начина, по който я показвате.

delchevap@abv.bg
И аз ще помоля да не публикувате имейла ми )

Вени Г. каза...

Вие вече го публикувахте :-(

Оттук нататък да знаете - има т.нар. спайдъри, паяци, мейл роботи, които следят мрежата за появата на знака @. И когато го устяновят, засипват собственика на заобикалящите го знаци със спам. Затова хникщ7ога не си пишете мейла така. Ето напхример мейлът, от който ще ви пратя книгата - veny.gyurova[at]gmail.com Това е най -разпространеният начин, но можете и да пишете "маймуна" или "маймунско а" в скоби - важното е да няма @

Инак ей сега ви я пращам.

Вени Марковски каза...

Невена,
объркала си Лари Лесиг с Винт Сърф. Но не в това е работата, а в друго - т.нар. "изследване" на ролята на неправителствения сектор не може да бъде наречено изследване. Това е опит за изследване; интервюта, за част от които няма никакви доказателства, че са протекли именно така, както са представени. Но има и нещо друго - дори и интервютата да са факт, дори и да са такива, каквито са описани, това пак не прави книгата сериозно изследване. Да се обясни това, че Иван Кръстев (например) дължи всичко на баща си е горе-долу като това, да се твърди, че аз съм постигнал това, което съм постигнал, благодарение на дядо ми. Чувал съм го, вкл. и от хора, които би трябвало да помислят, преди да говорят.
Не е нужно да познаваш историята на "прехода", за да можеш да имаш мнение за хората на "прехода". Иван Кръстев си е създал името не "благодарение на баща си", а въпреки него. Защото - както правилно си отбелязала - никой извън България не се интересува от това кой на кого е син, кой - сват, кой - на булката брат. Само ние си мислим, че има някакви заговори - световни, на КГБ, на кой ли не, с цел да се прецака велика България и великите българи. Кавичките се виждат, нали:-)


(в скоби казано - интервюто от 1999 г., все още има голяма стойност - както за мен, така и за победата в делото срещу държавата - за което съм ти благодарил както лично, така и публично, нееднократно. Това не е четка.)

Анонимен каза...

Марковски.. Сега кажи дали си използвал фондации - Отворено общество или някоя друга.. Кръстев дали е ползвал - също.. Освен това какви са ви успехите в чужбина? .... .... Мойто момче - всеки стъпва върху нещо - дори и това да са само парите на баща му и връзките на баща - като комфорт за да учи и развива.. А който отрича и това.. То той е голям негодник.. "И нали знаеш: да си на точното място в дадения момент"

Анонимен каза...

С (голямо) закъснение,бих искала,ако още пазите копие от книгата да ми я изпратите на следния мейл :kursedccg[at]mail.bg.Благодаряпредварително и успех с хубавия блог,който подържате ( :

Вени Г. каза...

Изпратих Ви я на мейла в pdf формат, но за всеки случай давам и два линка, от които може да се изтегли:

http://www.scribd.com/doc/46545214/Ekspertite-na-prehoda#download

http://rusfolder.com/32978265