Съжалявам, че пак се самоцитирам:
Eдна от първите истински реклами, с които бе шокиран/фасциниран постоталитарният българин. 1991 г. бе. Нямаше друга тв освен БНТ. Рeкламвата бе за "Пепси". Съвършено ирелевантно към реалността. Тоталитарният българин не правеше продуктова разлика - и пепси и кока бяха него кола. Но рекламата въпреки това завладяваше. Ритъмът преобразяваше строгата учителка в непредолима страст, която неудържимо повличаше и примерния колежанин (то и колежанинът бе екзотика за нас), който скачаше да танцува с Глория Естефан. Финалът поучително завършваше/затваряше/приземяваше емоцията в прагматичното рекламно послание:Ако искаш да видиш видеото с тази реклама, която наистина е професионално постижение --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/05/blog-post.html
Образът на кена "Pepsi" в ръцете на възторжения ученик, предварително подгрят от повтарящия се рефрен на Глория Естефан "the choises we make".
За рекламно изкушените имаше и още екстри (отделен е въпросът доколко - ако изобщо - имаше изкушени в девствeната откъм реклами убога постоталитарност):
1. Тогавашното лого на "Пепси" бе "The Choise of New Generation".
2. И още по-изтънчено внушение (достъпно за малцина, ако изобщо за някого): текстът на песента на Глория Естефан:
А сега в друга плоскост. Никаква нужда нямаше от тази реклама. Както споменах, изборът между Пепси и Кока кола изобщо не че не беше приоритет на бг консуматора, той беше ирелевантен, безсмислен, ненужен. Ключът го разкри случайно Зоя Димитрова в книгата си за Любен Гоцев. В нея тя споменава, че Андрей Луканов е бил много близък с боса на "Пепси". И следва логичният въпрос - той ли е помолил да се изсипят пари в една безсмислена реклама, и второ - къде са отишли тия пари? Щото се сещам за "Агрима" - франчайзерът и бутилировач на "Пепси", който захлеби тогава. Днес "Агрима" е част от империята на Валентин Златев (шеф на "Лукойл България" и отколешен приятел на бат'Бойко), плюс чужд инвеститор с не съвсем ясна собственост. Но преди да се стигне дотам бизнесът на франчайзера не бе безоблачен - "По всичко личи обаче, че да продаваш "оцветена газирана вода" далеч не е лесно - след 15-ина години пръскане на маркетингови бюджети (откъде парите? - б.моя) "Агрима" - представителят на "Пепси" за България, държи само 4% пазарен дял… Ниските продажби може да имат най-различни обяснения - слаб маркетинг (все пак) или лоша дистрибуция, липса на силно желание на собственика да развива компанията или пък разминаване с вкуса на клиентите. Може би българите просто не харесват вкуса на "Пепси". Но да грешиш не е срамно, така че, когато не продаваш продукта, най-добре да продадеш бизнеса. Така направиха и българските собственици." [Капитал, 21 сеп 2007]
Проблемите обаче са още преди това: "През 1993-1994 г. Жаров (топ мениджър от "Мултигруп - б.авт.) е управител на частната компания “Агрима”, която работи за “Пепси-Кола”. Според източник, близък до “Агрима”, само след една година управление той е отстранен от фирмата. Неогласените причини за уволнението му са две: несъгласие на акционерите с подходите на Жаров в бизнеса и съмнителната ефективност на направените инвестиции, припомнят от “Агрима”. Според тях това е станало причина за конфронтацията между фирмата на “Пепси” и Мултигруп". [Капитал, 9 май, 1998 ]
И още нещо в сферата на любопитния протополитически маркетинг - в началото на 1990 г. се проведе първият конгрес на БДМ (Българска демократична младеж) - наследникът на Комсомола (абе, кво стана с огромните имоти на Комсомола - тайна великая ест) и значката за този форум представляваше вдигнат показалец и среден пръст в знака виктория (победа) на син фон с лого "ново поколение - нова демокрация". Сходството със знака и цвета на СДС и с логото на "Пепси" - "Изборът на новото поколение", бе случайно - да, бе
Ей това ми изглежда само една дребна илюстрация за генезиса на номенклатурно-клиентелисткия капитализъм с безочливо-непукисткото съдействие на т.нар. Запад. Не толкова куфарчета с пари, а връзки и контакти, облагодетелстващи "наши другари".
Отношенията ни със Запада са шибани и гадни. Те - а "те" не са единно цяло - много дълго инвестираха в Луканов и разни негови изчадия. Междудругото, руснаците също. В същите изчадия. Защо? Отговори много и разни... Аз нямам един вътрешно непротиворечив отговор.
За Максуел всички знаят; но кой знае, че зад варненския завод, който щял да произвежда "Ровър" имаше пак комунистическа интрига и комунистически пари, които трябваше да се изперат?
Или ВАЦ? Тя възниква като малко семейна компания в края на 40-те години и изведнъж получава мощна финансова инжекция, благодарение на която става водеща пресгрупа в ключови германски провинции. Не съм първата, преди мен много изследоветели твърдят, че зад възхода и експанзията на Изток стоят старите пари и връзки на КГБ.
Или да погледнем БЗК - Българска земеделска банка. Създадена в началото на 1990 г. в пълно нарушение на тогавашното законодателство с парафа на Луканов и с парите на Максуел. По-късно премина под опеката на друга група от КГБ, представлявана от Атанас Тилев, който финансираше в."Континент" и с когото бе тясно свързан тогавашният шеф на разузнаванего Бриго Аспарухов. Който от своя страна унищожи досието на Тилев като агент на ПГУ на ДС. От трета страна, от БЗК захлебиха Румен Спасов и Веска Меджидиева, известни по-късно като ключовите фигури в неформалната групировка "Орион".
Или да погледнем ПИБ (Първа инвестиционна банка), създадена от бившите дилъри на забравих коя държавна банка (но знам откъде да ми го припомнят) Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев. А брат му на Мутафчиев бе в БНБ, която тогава дирижираше не толкова нормалния паричен пазар, колкото паричните спекулации. Първоначалнният капитал на ПИБ бе зает от ПЧБ (Първа частна банка - да не разказвам каква измама и грабителство бе тя самата) и увеличен многократно чрез вътрешната инфорацияу на брат му на Ивайло. Тогава нямаше валутен борд и БНБ определяше оснтовния лихвен процент. Схващаш ли механизма на спекулациите?
Говориш за Сорос и Марк Рич.... Те помагаха и на комунистите, и на демократите. В светлината на това малко, което разказах, ще ми повярваш ли, че имаше конскенсус САЩ-Русия за нашата страна? Който консенсус Иван Костов разруши. Ей това не могат сда му простят. Не само руснаците.
А ти елементарно - "парите на КГБ". Хората на КГБ и връзките им са много по-съществени. Връзките не само у нас...
3 коментара:
Благодаря! Ти ме засипа с информация!
Има обаче нещо , с което не съм съгласен - тезата, че Костов е разрушил "консенсуса". По принцип "консенсусът" беше дума, която в първите години на прехода присъстваше в устата на левицата и на хората около Желев и задължително вървеше ръка за ръка с т. нар. "мирен преход" - кухи фрази без съществено значение за това, което се случваше. Не виждам обаче как |Костов е разрушил консенсуса след като именно той продаде именно "Нефтохим" именно на руснаците (проблемът и до днес не е ясен - твърди, се че мажоритарния пакет дори не е собственост на руската компания-майка, а на червения клан около Златев). Тогава - преди приватизацията - вървяха приказки за "глобален консенсус" между Шел и Лукойл - за първите мрежата на разпростарнение (барабар с безиностанциите на Гриша Ганчев), за вторите - производството. Приватизацията на Нефтохим БЕ ЕДНОЛИЧНО РЕШЕНИЕ НА КОСТОВ ПРОВОКИРАНО ОТ ИНТЕРЕСИ, НЯМАЩИ НИЩО ОБЩО С НЕГОВАТА ИДЕЯ ЗА РАЗРУШАВАНЕ НА ПРОСЛОВУТИЯ КОНСЕНСУС (знае се между кои). Т.е. Костов свърши много повече руска, отколкото българска работа с тази приватизация! Не можеш да ме отместиш от това мнение - има достатъчно живи свидетели на тази сделка, които вече говорят.
Навремето и аз го упреквах за това - разбира се, не лично, а в главата си ;-)
Но един спец в нефтения бизнес (нито костовист, нито антикостовист; нито ляв, нито десен - човек, който не се интересува от политиката, а от работата, семейството, децата...). Та като му споделих как ме е разочаровал Костов с продажбата на "Нефтохим" на руснаците, той ми зададе въпроса:
"А на кого друг да го продаде?"
Отговарям наперено: "Има западни компании - Роял Дъч Шел" и т.н. от големите му изброявам, накрая добавям авторитетно "И доколкото знам, е бил проявен интерес от "Сауди Арамко".
Той се смя дълго - при това искрено, което бе особено обидно. Като му затихна смехът, каза:
"Нито една от големите, които изброяваш, нито "Сауди Арамко" заявиха минимален интерес към продажбата на "Нефтохим"-а -
поне да бяха купили първоначалните документи, камо ли да пристъпят към dew diligence. Как "Нефтохим"-ът получава нефта? По вода. И кой ще е тоя западен или арабски малоумник, който ще прави завъртулки по Средиземно море,
след туй през и без това адръстения Босфор, за да влезе в
далечното и затворено Черно море с нефтените танкери? Ами само от туй себестойността се вдига дотам, че освен да си завираш продукцията на бургаската рафинерия известно къде, друго приложение няма.
Да довършим картинката. Ама съвсем няма приложение - защото технологията и съответните инсталации са проектирани за
тежкия, наблъскан с простотии руски нефт, а не за лекия арабски нефт. Т.е., и да си затворим очите пред оскъпяването от транспорта, стигаме до абсолютната стена на технологията.
Истината е една: "Нефтохим" е проектиран за доставка на руски нефт с танкери през Черно море. И само при спазване на тези условия може да е печеливш."
След разказа на моя приятел потърсих сама информация и след
много ровене и събиране на такава (вкл. часове в Народната
библиотека), установих, че е прав :-(
Тъй че изборът на Костов е бил между "Лукойл", "Роснефт" и още 1-2 мощни руски компании, които могат да гарантират доставките на нефт.
Щото вариантът с купувач, който не
може да гарантира доставките на суровината го гледаме все още
- "Кремиковци".
Лесно и логично е от общополитически съображения да се
упреква Костов за едно или друго действие. Но като навлезеш в детайлите на проблема, често се оказва, че същината му, която си
привиждал като политическа, е безкрайно далеч и нама нищо общо с политиката.
В случая с "Нефтохим" Костов има една-единствена, но много сериозна грешка: че не обясни с думи прости - така както аз сега, основанията за решението си.
Ей за такива неща упреквам Костов - тежко некомуникативен, презиращ медиите и журналята и съответно подценяващ ролята им.
Ти знаеш, че работех за Жан в пресцентъра на Министерския
съвет. О, господи, все с тая стена се сблъсквах - от горния абзац. В това отношение Жан и Костов са идентични. Гадно усложнение: и шефът ми, т.е. шефът на пресцентъра Краси Райдовски показваше същото неразбиране - що е то публичност и ролята й в днешното общество.
Айде да спирам, че Гугъл пак ще ми каже, че съм дълга.
Публикуване на коментар