вторник, 23 ноември 2010 г.

АБВ е обречено да стане XYZ


Да поясня, че наскоро видях тревогата на Антонина Желязкова, че българите се разделяме все повече на такива, които знаем нещо повече от Глория и Преслава, и от клюкарника Facebook; и на други, които не са прочели една книга никога и не чувстват нито липса, нито срам от това.

Та x, y и z освен, че са последните букви в английската азбука, в математиката се използват като знак за неизвестни величини, дето ги търсят в уравненията. Тъй ще търсят и първановчетата след няма и две години.

Проектът с амбициозната абревиатура е обречен. Както и всички досегашни първанови проекти. Основната причина е, че това случайно издигнало се нещо до съвършено несъответно на възможностите му място, няма грам стратегическо мислене и визионерство. Гаменски казано - като интелект той е на нивото на квартален бакалин или партиен секретар на трамвайния транспорт.

В момента, в който престане да е президент, всички властни възможности, които неговата ограниченост го е довела дотам, че да има като вечни, едва ли не дадени му от Господа заради личната му изключителност - та всичките му властни възможности ще се изпарят по-бързо от лански сняг.

Всичките свои хора, които е назначил или помогнал да бъдат назначени на властни постове, ще се отрекат от него като апостол Петър от Иисуса, когато го прибират, три пъти преди първи петли да пропеят. И логично - защо да са верни някому, който вече е никой; а не на тези, от които зависи мястото и кариерната им съдба. Олигарсите ли? Че какъв им е той - прошляк, комуто са подхвърляли жалки дреболии, а днес трябва да бутат боклучавия гювеч на наследника му. Бившата му партия? Той си прецака сам всички възможности с дребнавото, но подлярско интригантство и провинциално високомерие.

Да, на местните избори ще има известно - неголямо, количество кметове и съветници от фантасмагоричното АБВ - но нека си спомним как такива имаха и "Новото време", "Лидер", и "Либерален алианс" и какви ли не ефимерни екзотики - които по правило бяха на незначими места и в незначими количества, и още по като правило доста бързо се ориентираха да се присламчат към партията на мнозинството.

Видно е, че Първанов се ласкае, че ще повтори пътя на царя или на Бойко, но пропуска най-важното, което съдбовно го различава от тях - личната харизма. Безличната му същност е лишена от всякаква - царят имаше не лична, но наследствено-историческо-митологична (която апропо пропиля заради мангизи, макар и много); а на Бойко му е вродена - в точния смисъл на Макс Вебер. Има такива изключителни хора - харизмата им е божи дар. Самомнението да се сравнява с тях в това отношение е още един признак за ограничеността, да не кажа тъпотата му (Гошо имам предвид).

Желю Желев, който също не е връх на интелекта и също е изначално личен от харизма, загуби предварителените избори в СДС за кандидат-президент, а остатъчните му политически възможности стигнаха дотам да удари метан на Аамет да направят "Либерален алианс" и под тая измислица да вкара в парламента няколко сами по себе си качествени, но унищожени като политици хора (Митко Луджев, Венци Димитров и др.под.)

Петър Стоянов опита друг - според мен по-глупав - път за връщане в политиката: пропаднала кандидатура за евроизбори и успешно спечелване на лидерстовото в СДС. Резултатът беше като Жeлевия.

И Желев, и Стоянов бяха интелектуални нива над АБВ-стратега. За да си лидер, се искат лидерски качества - дори не в максимума си, но поне наличие на морална сила; надхвърляща себе си амбиция; посветеност на надлична, обществено значима цел; вродена способност за ограничение на личните щения. При всичките ми резерви към Желев и Стоянов, те ги имаха.

А Гошо от Сирищник... си остана Гошо от Сирищник. И на XYZ-му там му е мястото

5 коментара:

Анонимен каза...

С всичко написано съм съгласен, освен с "личната харизма"на Бойко. Кое му е харизматичното? Че е като горила от главата до петите ли? Моля обяснете!

Вени Г. каза...

Думата „харизма” произлиза от гръцки език и означава дар, подарък. В политическата терминология терминът харизма е въведен от германския социолог Макс Вебер. Той формулира концепция за харизматичното господство като власт, която е базирана на забележителните, извънредни качества на някой индивид, а не произлизаща от заемането на дадена длъжност или пост.

Харизматичното управление е специфична форма на власт, за която претендират лидерите, които са възприемани и признавани като надарени с изключителни способности от последователите си. Най-често харизматични личности застават начело на революционни и различни социални движения или в периоди на социално напрежение и политически и обществени промени. Харизматичното управление често преминава през сътресения и проблеми, свързани с консолидацията и продължаването на властта. Това е така, тъй като този тип власт се опира не на институционален и рационален авторитет, а по произхода си е анти-институционална. Понякога харизматичните лидери се опитват да решат тези проблеми като установят изборни длъжности или линия на унаследяване на управлението.

Източник: Уикипедия

Апостол Апостолов каза...

Преди няколко години мислех, че опростачаването е чисто нашенски феномен.

Докато не се озовах в Цвингера. Влязох в палатата с модерна живопис, а на излизане попитах отговорничката къде са старите майстори. Тя ми каза, че хал хабер си няма. А сега де!

Анонимен каза...

Благодаря Ви за отговора! Но от него не ми стана ясно, с какво за Вас г-н Борисов е "харизматичен", освен с некадърността си като политик. За мен той никак не е харизматичен. Не ме разбирайте погрешно, но Уикипедия чета без друго, а Макс Вебер - в оригинал. Успехът и популярността на ББ се дължат според мен на съвсем други фактори, ако и голяма част от популистите да имат и известен личен чар, каквото и да разбираме под това - като примерно "бисерите" на ББ.

Анонимен каза...

Режисьорът Александър Морфов(http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=688583): "Не, премиерът за мен е един нискоинтелигентен охранител, който по стечение на обстоятелствата стана премиер на България. Което ми е малко неудобно за българския народ, но това е факт. Често си мисля, че не съм част от този народ. Хората, които вършат цялата тази свинщина наоколо, не са моят народ. Същият той, който си хвърля боклуците от балкона и слуша чалга, си избра и този премиер. Това не е моят премиер."