вторник, 23 ноември 2010 г.

За Веселина Томова - 2


Не завърших предишния си пост за Веселина Томова, защото, пишейки го, осъзнах, че не съм права да я сравнявам с Явор Дачков. Те са коренно различни.

Със сравнението имах предвид, че както Явор носи вода от девет кладенеца, за да докаже, че Костов е злият гений на каквото си помислите, че съществува по земята; така и Веселина защитава Алексей (Трактора).

Само че пропуснах (или не исках да забележа, водена от ненавист към Трактора?), че Веселина е качествено различна от Явор, в смисъл коректна. Тя не преиначава чужди мисли, не вади цитати от контекста и не гради от Трактора ангел небесен, както Явор твори от Костов Сатана.

Веселина е фен на Трактора в смисъл, че е убедена в неговата невинност, че е организатор и шеф на т.нар. "Октопод", както и че вярва, че той е защитавал държавни интереси, а не се е занимавал години наред с организирана престъпна дейност.

Аз мисля противоположно на нея, но:

1. За разлика от Явор тя не си смуче от пръстите аргументи, а задава смислени въпроси и изнася достоверни факти, които - най-малкото - изискват логично обяснение от обвинителите на Трактора.

2. Веселина е критична, сиреч старае се да е обективна, и към обекта на защитата си (Трактора). Което не може да се рече за Явор - който не признава нещо добро на обекта на омразата си, дори очевидните и за враговете му постижения на Костоив.

3. Може би най-важно: Мотивите

Явор е воден единствено от омраза (мнозина са запознати с причините й - които са свързани както със слава, така и с пари - но не това е темата ми), която омраза затъмнява не само логиката, но и етиката. А за Веселина последното, което може да се каже, е, че е водена от лични мотиви - тя не защитава Трактора нито от омраза към противниците му, нито за слава, нито за пари, нито за каквото и да е. Тя е от редките в журналистическото съсловие птици, които вярват, че има правда и длъжността й е да се борят за нея.

Дори когато бъркат - така е в случая според мен - но знам ли в действителност каква е истината? А и да знам - мога ли не уважавам нейното търсене? Защото как иначе се постига тя, правдата - чрез единогласен хор на поведени от водачите ята; или чрез дискусии, стигащи дори и до скандали, породени от черни лебеди или бели врани, абе дори от овци, ама черни? Единогласието е може би най-големият враг на истината.

Дължах този текст на Веселина - макар че не съм съгласна конкретно с каузата й за Алексей. Но дори и затова й го дължа.

Уточнение:
Не познавам лично и нямам никакви отношения нито с Веселина Томова, нито с Явор Дачков.

5 коментара:

Смелият анонимко каза...

А ти Вени, познаваш ли тракора, че чак да го мразиш. Щото вени, ако се окаже, че не познаваш трактора, че си изпаднала в състояние да мразиш един медиен образ. А да мразиш медиен образ е като минутката на омразата от 1984 - безмислено мероприятие само по себе си, но подържащо и насочващо обществения гняв в рамки

frog'n'roll каза...

Дрън-дрън. Явор е човек, който не се страхува да казва, каквото мисли. А Вие си нямате представа за какво говори, понеже никога не сте била "вътре".

Вени, страхувам се да не заприличате на Дърева. :Р

prebroitel каза...

Продължавй тъка.Не само ще те чета,но и ще те уважавам.

veselina tomova каза...

Здрасти, Невена!
Благодаря ти за двата материала в „Семки и бонбонки”, в които пишеш за мен. Истински ти благодаря, защото ценя критиките към мен точно такива, каквито ти си дала – искренно и честно.
За почти всичко си права, може би и много повече, защото аз нямам „честта” да познавам лично лицето Дачков. Но пък помня пасторските му проповеди по БНТ.
За Костов вероятно имаш основание, че залитам малко пристрастно. По негово време изживях един от най-зловещите си периоди в професията – това беше сатрапното време във Варна на Добрин Митев, но това е друга боза, някой ден ще ти я разкажа... Тук във Варна болката „Костов” е ужасно разранима.
За Трактора темата също е необятна. Той е гадно копеле, но имаше период, в който съдбата ме докосна с него, когато наистина искаше професионално да помогне за мръсотиите във Варна. Нататък естествено, наивността ми трябваше да бъде „възнаградена” подобаващо. Делото обаче е пълни лайна и не мога да си изкривя душата, въпреки че ако бях като Дачков, щях да отрежа главата му до пети само от лична злоба. Може и да изглеждам крива, но иначе съм „светла и добра”. Понякога.
Надявам се да се запознаем лично като дойда в София, правя го често, но сега вероятно това ще стане след Нова година, тъй като татко почина преди десет дни, а мама е на възстановяване след операция за смяна на ставата и няма как да мръдна от тук.
Истински харесвам това, което пишеш, хъса ти и свободолюбието ти.
Бъди здрава!
Веселина Томова

Вени Г. каза...

@ Смелият анонимко

Нужно ли е лично да познавам Сталин или Илия Павлов - за до имам лошо мнение за тях?

Междудругото, Илия го познавах - но това нямаше никакво влияние при офрмянето на мнението ми за него. Аз не мразя медийни образи - и Митьо Гестапото, и Илия, и Кюлев, и братята Илиеви и кой ли не съм познавала - но мнението ми за тях никога не е било формирано от Големия брат (тъй като очевидно си фен на Оруел)

@ frog'n'roll

Явор не се страхува да казва каквото мисли - абсолютно съм съгласна. Но мислбите, и по-точно начинът на формирането им - са мекщо казано странни. Днес любя един с пълна страст - утре го мразя със същата. Като и в двата периода на страст изключвам противни аргументи. Съжалявам, това не е обективност, то не е религиозна посветеност, то е личностен проблем.

@ Веселина

Ти си един от много малкото бг журналисти, които уважавам. Кое3то не знаечи, че3 винаги съм съгласна с теб - мисля, че ни е ясно ;-)

Ще се радвам да се видим, Нова година не е краят на света, нали?
Пиши ми кога имаш намерение да идваш на neon_goat[at]abv.bg

Искрено ще се радвам. Щото не знаеш колко радост изпитвам, че все още има хора като тебе...