понеделник, 22 ноември 2010 г.

Изчадието "съдебна система" (вдъхновено от Филчевите медийни шоута)


Прочетох във Frognews, че Ангел Станков (бивш правосъден министър в кабинета на НДСВ) казал, че "конфликт със съдебната система не води до нищо добро." Толкова е прав, и то от личен опит. Когато начеваше като правосъден министър бе на малко по-различно мнение, но сравнително бързо му се наложи да го коригира.

Правосъдният министър при всяко правителство - още от Беров, та през Виденов, Костов, царя, Станишев, и сега Бойко - се сблъсква с този проблем. Причината е проста, защото е една единствена - с конституцията камуникяите си създадоха една безконтролна (формално), и зависима от тях (де факто), съдебна система.

В конституцията наложиха със съгласието на правно неграмотната опозиция текстове за пълната й независимост - това което се хареса на новоизлюпените седесари, като камуняшката коварност включи в съдебната система между другото и прокуратурата. С ясното съзнание, че особено сред прокурорите (в по-малка степен сред съдиите) имат достатъчно свои агенти - било документално оформени, било свързани чрез неоформени като агентурни връзки, но достатъчно компрометиращи отношения. Сиреч бяха убедени, че съдебната система никога няма да тръгне сериозно спрямо тях - което и стана. Тази наглост стана видна от това, че камуняките наложиха за уж първи независим от тях министър-председател съдията Димитър Попов - печално известен с количеството си издадени смъртни присъди, особено с тази на младеж, осквернил гроба на Людмила Живкова. Как да не бъде зависим тоя човек? Тук не говоря за адвокатите, които са особена бира в зависимостите.

Но за прокурорите нещата лъщят. Къде бяха, с какво се занимаваха през изминалите 20 години така наречените прокурори и следователи по Държавна сигурност? Малко хора знаят, че Държавна сигурност не бе строго формализирана организация, но действаше перфектно. Тези прокурори и следователи бяха твърде привилегировани в сравнение с останалите - а тази диференциация, вкл. поименно, никога не бе направена. Те влязоха вкупом в т.нар.съдебна система.

Отделно са отявлените агенти, които сега излизат от Комисията по досиетата, както и лицата-обекти, възможни за използване на база компромати - какъвто е случаят с бившия главен прокурор Филчев, за съжаление в този ред трябва да упомена и лично симпатичния ми предишен главен прокурор Татарчев. Неслучайни са събитията, довели до извънредните дискусии по създаването на квазикоалиционното правителство на Димитър Попов в самото навечерие на Нова година 1991. Толкоз извънредни, че се наложи да спират часовника, щото мина 24 часа.

Проблемът възникна от Иван Костов - неслучайно той оттогава им е проблем на камуняките. В първоначалния план, съгласуван от Желев, Луканов и Луджев той трябваше е министър на финансите, но с вицепримиер по икономиката Георги Пирински. Да го преведа на нормален език: лошият Костов щеше да върши мръсната работа - да съкращава дотации, разходи, доходи, да увеличава цени; а добрият Пирински щеше да обяснява, че министърът на финансите така иска. Щото Пирински на повече от приказки не е способен. Неслучайно е пословичен като зам.министър в комунистическото външноикономическо министерство с умелото избягване да взима каквото и да е решение, включмително и да подписва каквото и да е.

Само че Костов, макар и външен за системата, имаше достатъчно акъл и категорично отказа да участва в кабинет с икономически вицепремиер Пирински, в който очевидно ще служи за изкупителна жертва и няма да може да свърши нищо. Това наложи късно вечерта извънредни спешни консултации за промяна на формулата на кабинета - сега става ясно, че камуняките са гонели някакъв си свой баланс, тъй като отказът им от Пирински и заместването му с Александър Томов (отцепил се две години по-късно, през 1993 г. от БСП) доведе до промяна в избора за вътрешен министър. Всеки нормален човек ще се запита "какво икономиката и финансите имат общо с вътрешния министър", но хората, познаващи комунизма, знаят. Никаква икономика, никакви финанси не се правеха без Държавна сигурност, сиреч без МВР.

И тук идва странното: при първоначалния вариант на кабинеита, съгласуван от Луканов и Желев, Костов е финансов министър, Георги Пирински икономически вицепремиер, а министър на МВР -...дръжте се да не паднете...- Иван Татарчев. И то предложен от Андрей Луканов, одобрен без проблеми от Желев и Луджев. При наложения категоричен отказ на Костов от Пирински, се налага да се промени и в тази конфигурация Татарчев се оказва неугоден и започва да се търси неутрална фигура. Какво ни говори това сега? Че при решаващата роля на евентуалния икономически вицепремиер Пирински, Татарчев би бил сравнително лесно манипулируем от камуняките, но в обратния случай, при изявена доминация на Костов, трябва да се има неутрална и към опозицията, и към камуняките фигура. Затова заговорниците - защото заверата ставаше в много тесен кръг в един от кабинетите на парламента - спряха часовника преди 24 часа и затова - както споменава по-късно Христо Данов, го извикали спешно от "Московска", където живееше, посред нощта в парламента - да го правят вътрешен министър.

Припомних тази история с единствена цел - да покажа за сетен път колко префинени са методите на камуняките за манипулиране на хората от съдебната система, след като бяха решили, че Татарчев ще им играе по табиетите. Което, апропо, той като главен прокурор по-късно, общо взето направи.

Решаващият ход на камуняките обаче не бяха отделни кадрови решения, а умишлено заложеният принципен дефект в конституцията - създаването на абсолютно независима и неподконтролна никому освен на собствената си йерархия и съответно единоначалие съдебна система, към която набутаха и прокуратурата, чието място в повечето страни е в изпълнителната власт, тъй като тя защитава интересите на държавния закон при състезателния съдебен процес. Особеното коварство бе, че камуняките със сигурност знаеха, че няма да допуснат закон за лустрацията, тъй че за прокурори и съдии масово бяха възпроизведени хора, зависими от тях - било като директни агенти, било като уязвими чрез компрометация. И цялата тази конструкция бе направена дотам перверзна, че да не зависи от никого, освен от главния прокурор. Ако Монтескьо можеше да види това, щеше да се обърне в гроба си. Щото със сигурност е имал повече мозък от новоизлюпените демократи от типа на Желев, Луджев, Стоян Ганев, Снежана Ботушарова и пр.под. - които бяха спряли развитието си до неговите трудове от 18-ти век.

1 коментар:

prebroitel каза...

В последните постинги ,които чета(с удоволствие) си много точна.