Правителство на малцинството: Бойко и Филип

Кабинетът на Боко Борисов идглежда като екзотика в българския политически живот, заявиил се открито като правителство на малцинството и необходимо търсещ (и засега намиращ в изобилие подкрепа от други парламентарни групи). И нещо не много типично за подобни правителства - заяви категорично, че ако не получи подкрепа ще вземе важното решение ще отиде към предсрочни избори. Теоретично възможност има - подава оставка- другите парламентарни групи нямат мнозинство за кабинет и се отива към избори. На теория. Българската парламентарна практика дава пример за друг - лош и порочен - но реализиран пример:

През есента на 1992 г. кабинетът на Филип Димитров бе фактически бламиран с решение на парламента, че е застрашил националната сигурност (отделен въпрос бе, че това е гнусна манипулация) и естествено за европейската политическа практика бе Филип Димитров да поиска вот на доверие. Да припомня, че неговият кабинет бе на малцинството -110 депутати от 240. Филип знаеше, че турците и част от неговите "предатели", водени от Луджев, ще гласуват против, но като дълбоко европейски политик, смяташе, че това ще доведе до предсрочни избори. Които не само всички социологически проучвания - но и масовите народни стремления сочеха, че СДС ще спечели с абсолютно мнозинство.

Но... вътрешни колаборационисти като Луджев и самият син президент Желю Желев спасиха камуняките, като се сговориха за коалиционно правителство с тях.

Друг път по-подробно ще разказвам за това. Но сега, уважаеми от мен и вярваща в теб, Бойко, не забравяй този епизод от миналото. Сигурен ли си, че нямаш луджевци?