вторник, 30 ноември 2010 г.

Ние сме Балканския Американски полюс !


Да се благодарим на ББ, да се свети името му ;-) , но в изнесените секретни и служебни (сиреч фактически секретни) документи от Wikileaks няма отделен документ за никой от съседите ни, с изключение на Турция - което е разбираемо, тъй като тя все повече се оформя като регионална суперсила. Обаче т'ва Македония, Сърбия, Румъния, Гърция - нема такива за хамериканските секретни интереси ;-) Да ни ядат опинците, да ни ..., айде да спра с народните интерпретации на факта, че пет пари не чинят спрямо нас.

В секретните документи Гърция е спомената в един обзорен кюп заедно с Босна, Косово и Сърбия, Македония, Хърватска, Турция, Русия, Грузия и... абе, ясно е - само ние от Югоизточна Европа сме специален интерес. Чудя се не дали да се смея, а колко и как ;-)

Например ако бях Голям Шеф на Голяма Медия, щях да изнеса огромно заглавие на първа страница под главата на вестника - "Само България има значение за САЩ". Ако бях Мечо Пух, щях да забуча табела в центъра на България с надпис "Американски Балкански Полюс". Имам само един проблем - кой е центърът? С оглед на:

1. Безумната миграция към София, която никоя общинска и държавна власт не отчита, за да решава проблемите, които тя поражда (а в столицата по неофициални данни постоянно пребивават над 2 млн. души)

2. Историята на българската топография и геодезия: Не зная защо, но за някаква си нулева отправна точка първите български топографи и геодезисти си избрали една куличка, която и днес може да видите в градинката зад Военния клуб - доколкото знам, когато разрушиха всички околни постройки, я оставиха само нея именно защото е била първата изходна точка за създаването на картите на нова България, сиреч на новата държава. Защото може ли да се изгражда модерна държава без картография и геодезия?

Съжалявам, че ми се скапа сапунерката и смятам да си купувам приличен фотоапарат, но още натрупвам ресурс за това ;-) - а с удоволствие бих я снимала, струва си да се види като един от малкото запазени архитектурни факти от миналото. Щото ние, особено по комунистическо време, бяхме безжалостни към тях. Само трите мамута в стил сталински барок, издигнати в сърцето на града (партийният дом, Министерският съвет барабар с бившия ЦУМ и днешното президенство барабар с хотел "Шератон"), говорят за душата и същността на новия строй повече от купчина изписани теории.

Градът има душа. И тази душа системно я разрушаваха камуняките, трябваха им монументални пространства и сгради, а по-късно - технологични постижения от типа на Кубадиновата кула (така е известна сред старите столичани нелепата и абсолютно безлична висока сграда на министерството на съобщенията и всякаквите му производни и до ден днешен). Кубадиновата кула съсипва не само визуално, тя духовно осакатява цялото пространство около Народния театър.

За съжаление същото продължи и при демократите - с разликата, че не бе системно и нямаше идеология - имаше само далавера.

Например "дреболия" като Прошековата фабрика - емблематична сграда от края на 19 век, първата бирена фабрика в София, направена от чешките братя Прошек - разрушиха я, за да изградят огромен мол, но поради неочакваната за родните алчни предприемачи криза, кредитите секнаха и трета година на мястото на Прошековата фабрика и на още пет пъти повече пространство около нея зее огромна дупка. Вярно, дупка, изградена с бетон и оградена с ограда, която е заключена и се пази от пазачи. Мисля си, че така направената дупка може да си живее вечно. Или всъщност ние си живеем в нея, но не го знаем.

А за старата Градска библиотека и днес сърцето ме боли - прекрасна сграда в типичния софийски сецесион от началото на века бе разрушена, за да се издигне суперпрестижният "Грандхотел София". Искали били и направили били да било запазено съграденото ценно преди тях - част от фалшименто аргументите на разрушителите пред фалшименто общинарите от времето на Софиянски. Съхраниха кво? Подобие на един ъгъл на два етажа от старата сграда. Което никой софиянец отпреди демокрацията (изключвам новопридошлите, защото те нямат и спомен, и чувство за града) няма да признае, че имат нещо общо със стара сграда на библиотеката в стил сецесион.

С хотел "Кристал плаза" е същата история - уж запазваме фасадата, а всъщност я осираме отгоре и отстрани и отвсякъде с метално-стъклени лайна (сградата на ъгъла на "Кракра" и "Шипка", която бе паметник на културата).

Друга сграда - паметник на културата, на "Московска", до резиденцията на Васил Божков - Черепа, разрушовъзстановиха по същия начин - два етажа псевдоавтентична фасада и купища метал и стъкло въз тях. Ей тук е мястото да кажа "благодаря" на Васил Божков - защото неговата сграда на "Московска" той я възстанови брилянтно, запазвайки вида й, духа й - абе даде нов живот на една зарязана и забравена достолепна сграда.

Но аз като сущи Мечо Пух се отклоних от темата, а тя беше как ставаме третия световен полюс, защото щом Новият ни Голям Брат най-много се интересува от нас, значи най-много ни обича и значи можем да забием табела до кулата зад Военния клуб "Американски Балкански полюс". Ей за туй почнах цялата приказка за архитектура, градостростроителство и прочие - табелата трябва да я забием.

Който се нуждае от конкретни указания за процеса на откриването на Американския Балкански полюс, да препрочете "Мечо Пух" (ако някой си направи неправилни изводи за ББ - да се свети името му ;-) или за Големия Брат, или изобщо за каквото не трябва - аз нямам отговорност):
"Прасчо се беше изтегнал по гръб и кротичко хъркаше. Ру си миеше лицето и лапичките в Потока, докато Кенга гордо обясняваше на всички, че за първи път той сам си мие лицето.
Бухала разказваше на Кенга Интересен Анекдот, пълен с дълги думи, като Енциклопедия и Рододендрон, който Кенга не слушаше.
— Не съм съгласен с цялото това миене — роптаеше Ийори, — особено с тези безсмислени модерни глупости: Миене Зад ушите! Какво мислиш ти, Пух?
— Хм — каза Пух, — мисля, че…
Но ние никога няма да узнаем какво е мислил Пух, защото неочаквано се чу писъкът на Ру, изпляскване и силният тревожен вик на Кенга.
— Ето ти миене — каза Ийори.
— Ру падна във водата! — извика Зайо и заедно с Кристофър Робин се затичаха на помощ.
— Гледайте ме как плувам! — пискаше Ру от средата на потока, понесен от бързея към следващия вир.
— Добре ли си, Ру, миличък! — викаше Кенга тревожно.
— Да — писна Ру, — гледайте ме как плув… — и следващият бързей го отнесе към по-долното вирче.
Всеки се стараеше да помогне.
Прасчо — внезапно събуден — подскачаше на брега и квичеше: „О! О! Аз казвах…“
Бухала обясняваше, че при Случайно и Продължително Потапяне Важното е да си държиш Главата Над Водата…
Кенга подскачаше по брега и питаше: „Сигурен ли си, че се чувстваш добре, Ру, миличък?“
Ру отговаряше, в който и вир да се намираше в момента: „Гледайте ме как плувам!“
Ийори беше се обърнал и бе потопил опашката си в първия вир, в който беше паднал Ру, и тихичко си мърмореше с гръб към Инцидента: „Ето ти тебе миене! Но хвани се за опашката ми, мъничък Ру, и всичко ще бъде наред!“
И Кристофър Робин, и Зайо дотичаха бързо, подминаха Ийори и викаха на другите пред тях…
— Не бой се, Ру! Идвам! — извика Кристофър Робин.
— Препречете с нещо потока по-долу, хей, някой от вас! — крещеше Зайо.
Пух вече беше взел нещо. Две вирчета по-долу от Ру той стоеше с един дълъг прът в лапите, Кенга дотича, взе другия край на пръта и го препречиха през потока. Ру, който продължаваше да вика гордо: „Гледайте ме как плувам!“, беше довлечен до пръта и се покатери на него.
— Видяхте ли как плувах? — пискаше Ру възбуден, докато Кенга му се караше и го бършеше. — Пух, видя ли ме как плувах? Това се казва плуване! Като моето! Зайо, видя ли какво правех? Плувах! Кристофър Робин, видя ли…
Но Кристофър Робин не слушаше. Той гледаше Пух.
— Пух — каза той, — къде намери този кол?
Пух погледна кола в лапите си:
— Просто го намерих — каза той. — Помислих, че може да бъде полезен, и го взех.
— Мечо Пух — Каза Кристофър Робин тържествено. — Експедицията завърши! Ти намери Северния Полюс!!!
— О! — каза Пух.
Ийори още седеше с потопена опашка, когато всички дойдоха при него.
— Някой да каже на Ру да побърза! — каза той. — Опашката ми започна да замръзва! Не бих искал да го споменавам, но го споменах. Не се оплаквам, но така е: опашката ми замръзва!
— Ето ме! — изписка Ру.
— О, ето те значи!
— Видя ли ме как плувах?
Ийори си извади опашката от водата и започна да я тръска.
— Както и предполагах! — каза той. — Съвсем безчувствена е! Вкочанясала е! Това е то: Вкочанясала! Но щом никой не се тревожи, смятам — всичко е наред!
— Бедният стар Ийори! Аз ще ти я изсуша! — каза Кристофър Робин и като извади носната си кърпичка, започна да я разтрива.
— Благодаря ти, Кристофър Робин! Ти си, изглежда, единственият, който разбира от опашки. Те не мислят! Това е, което се случва с някои от тези, другите. Нямат въображение. За тях опашката не е опашка, а просто едно Парче Повече отзад!
— Не обръщай внимание, Ийори — каза Кристофър Робин, като разтриваше усилено опашката, — така по-добре ли е?
— Взех да я чувствам пак като опашка. Става пак моя, ако разбираш какво искам да кажа.
— Хей, Ийори… — каза Пух, като дойде при тях с Полюса в лапите си.
— Благодаря ти, Пух, за вниманието, но едва ли ще може да ми послужи преди ден-два.
— Какво да ти послужи?
— Това, за което говорим.
— Аз не приказвам за нищо — каза Пух объркан.
— Пак моя грешка! Мислех, че каза колко съжаляваш, че опашката ми е вкочанясала, и можеш ли да направиш нещо, за да помогнеш.
— Не — каза Пух. — Не съм го казал! — И след като помисли малко, съчувствено добави: — Може би някой друг го е казал!
— Тогава благодари му от мое име, щом го видиш!
Пух погледна смутен Кристофър Робин.
Пух откри Северния Полюс — каза Кристофър Робин. — Не е ли чудесно това?
Пух скромно погледна надолу.
— Това ли е то? — попита Ийори.
— Да — каза Кристофър Робин.
— Това ли искахме да открием?
— Да! — каза Пух.
— О! — каза Ийори. — Да… Все пак не валя!
Те забиха кола в земята и Кристофър Робин привърза към него дъсчица с надпис:

СевЕРЕн ПОЛюс

ОТКРит ОТ

ПУХ

ПуХ го наМЕри


Та нещо ей такова се мислех, като прочетох служебния документ за хамериканските интереси у нас - имаме пълно право, да не река задължение, да забием табелка на некой кол зад Военния клуб:

хАМериКански

БалКАНски ПОЛюс


ОТКРит ОТ


БОЙКО БОРИСОВ


ББ го наМЕри

2 коментара:

Eli Yan каза...

толкова сте бърза и яростна, че читателите не могат да ви насмогнат с коментари, не винаги съм съгласна с това, което пишете, но ви чета заради хъса, с който го правите. пожелавам ви по-скоро да можете да си купите фотоапарат, и здраве.

Peter StJ каза...

Намирам за очарователен факта, че и в София вече си имате паметна дупка. Нашата (варненска) вече не е така оградена, но все още си е дупка, от време на време провеждат разни изпаднали изложения в нея, като "Изложение на занаятите" и прочее, но все си е дупка. Някога, разкзват старите варненци, там щяло да се издига Грандиозен Монумент (сграда демек). Но пък се оказало, че основите на ГМ трябвало да са много стабилни, е отдолу, не щеш ли - пясъчник и подпочвени води. Така де, вашата дупка може и да се издигне при подходящи финансови течения, но нашата ще си пребъде.

Поздрави от Варна