Първите впечатления на Александър Батенберг за българите

Някои, включително и принцът, който впоследствие става първият български цар, смятат българите за по-виновни от руснаците за безобразията, които се случват в България: "11 февруари. Тази сутрин в консулската служба на Негово Величество се обади принц Александър Батенберг и попита дали мога да го информирам за местонахождението на кораба "Султан" на Негово Величество и дали херцогът на Единбург е на борда му. Тъй като не бях в състояние да предоставя информация по въпроса, Негово Височество ме помоли да предадат телеграма до посолството на Негово Величество в Константинопол, което и направих, давайки му телеграмата, за да я пусне през руските власти. Принцът говореше с горчивина за българите. Той каза, че ако турците са лоши, то българите хиляда пъти по-лоши; след това изрази самосъжаление, че ще бъде назначен да ги управлява; и добави, че е абсолютно задължително тези хора да бъдат управлявани с твърда ръка. Според него сегашната липса на дисциплина в руската окупационна армия, както и плячкосването, което продължаваше в този град, а и на други места, се дължи на негативното влияние, което упражняват тези българи, които той определя като окаяни и жалки същества." (F.O. 195-1184, "Дневник на консул Блънт", Адрианополис, 1-123 февруари 1878) Отношението на принца може да обясни и някои от проблемите му при управлението на България.

"Смърт и изгнание. Етническо прочистване на османските мюсюлмани, 1821-1922"
Джъстин Маккарти
С., 2010
стр.96

повече за книгата --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2010/10/1821-1922.html

За нас сега е интересно и друго (освен мнението на бъдещия български държавен глава за нравите на бъдещия му народ) - как съдбата ни се е определяла извън нас от чужди великополитически игри в далечни столици на могъщи държави. От цитата е видно, че и немският принц, служещ в руската императорска войска, и английският консул са знаели, че той ще управлява България. Е, не са го знаели тия 200 и кусур български депутати, дето уж във Велико Търново с първото Велико Българско народно събрание учредили новата българска държава. И като й написали Конституцията (господи, фарс, сравним единствено с фарса с последната ни, божем демократична конституция), си "избрали" държавен глава.

Фарс, фарс, фарс, госпожи и господа - вече съм склонна да приема за истина твърденията на историци, възприемани от мен за крайни, че няма български държавен глава с изключение на Фердинанд, който да е избран от българите - без одобрението на Великите сили. Само дето Великите сили от края на 19-ти - началото на 20-ти век са едни, а след Втората световна война - други. По-конкретно да запитам - и себе си питам - можеха ли Желев, Петър Стоянов и Първанов да станат президенти без санкцията на Москва и Вашеингтон. И за себе си вече по се скланям към версията, че не можеха.