Мнозина мислещи и разумни хора само са чували как имало един велик журналист Кеворкян, но нямат собствен спомен за него, защото са твърде млади. Не, не "твърде", а достатъчно млади - защото когато в БГ такива като мен, със спомени отпреди 1989 г. изчезнат, може би държавата и обществото ще започнат да се пооправят. Нещо като Мойсеевото водене из пустинята на еврейския народ - абе и в кръг ги върти, само и само да умре последният, роден в робство. Защото Обетованата земя, към която ги води, не прави чудеса - ако заведеш там роби, що получиш държава на робите, на крадливите и страхливи роби. Ако ги заведеш в Евросъюза - също.
За хората от моето поколение - осъзнали се като обществени съществоа в аристотелевия смисъл на Zoon Politicon през годините на перестройката Кеворкян бе икона. Но след публичното харакири, което си направи в скандала с Коритаров (http://www.focus-news.net/?id=f10713, http://www.focus-news.net/?id=f10714, http://www.focus-news.net/?id=f10715
http://www.focus-news.net/?id=f10716), мисля, че ще е интересно да припомня някои приноси на журналиста Кеворкян за общественото развитие.
Пожарът на Партийния дом
И до днес съм убедена, че без него нямаше да го има, въпреки че едва ли той е подозирал какво точно се гласи. Кеворкян бе програмен директор на телевизията и разреши нещо безпрецедентно - към 21 часа да бъде прекъснат игралния филм, за да излязат да кажат нещо си двама леко изкукали старци - Йосиф Петров и Радой Ралин.
Нещото се отнасяше до една малоумна провокация, предполагам на дело на "здравите сили" в БСП и ДС - един лумпен от нерегистрираната никъде "Инициатива Гражданрско неподчинение" заплашваше да се самозапали, ако до края на деня не бъде свалена петолъчката от Партийния дом. През цялата оная нощ на национален срам Пламен (така се казваше откачалникът) все така се разхождаше в напоения с бензин войнишки шинел, изхитряйки се и искра да не падне връз него.
"Национален срам" защо? Защото след призива на бай Йосиф и Радой по телевизията "да спасим един младежки живот" на площада се стекоха десетки хиляди хора (по това време нямаше кабеларки, нямаше сателити, имаше една национална телевизия, т.е. въздействието й бе несравнимо по-силно от сега), сред които съм убедена, че имаше подставени лица и бе запален Партийния дом като пътьом бе разграбен ресторантът на ЦК. Другояче щях да оценявам събитията, ако това бе истински пожар, причинен от разгневена тълпа - както бе автентичен погромът над сградата на ЩАЗИ в Берлин. Но огнената бутафория бе явна, а гневът на тълпата се изля основно върху бутилките и месищата, които влачеха от разбитите витрини на ресторанта. Толкова зверски и примитивни физиономии, колкото през нощта на пожара, рядко съм виждала друг път. То и затова реакцията на световните медии бе някак двусмислена - и на тях не им хареса уродливото лице на псевдодемокрацията в действие.
Мисля, че тогава реформаторските сили в БСП надиграха хард ядрото - знаейки за провокацията му, те я стартираха и канализираха във възможно най-уродливия й вид. След което я използваха за претекст да изхвърлят хардлайнерите. Неслучайно Добри Джуров напусна парламента недълго след псевдопожара. Както неслучайно двамата души с най-голяма власт в държавата - президентът Желев и премиерът Луканов, се оказа, че ги няма точно във въпросната нощ. Желев - в Евксиноград, Луканов - в Чехия. Тоест, те белички-чистички, непричом...
Царят-спасител
Тук ще съм кратка: през пролетта на 1990 г. Кеворкян реанимира за бг обществото митичната фигура на Симеончо, излъчвайки едно пространно, но затова пък слугинско интервю с него. По случайност знам как малко по-късно журналистът от "Дума" Максим Бехар успя да си уреди интервю с величеството - чрез връзките на ДС, тъй че "царският удар" на Кеворкян още тогава, преди да излязат доносите на "Димитър" ми бе ясен. Кукловодите бяха планирали "царската карта" още в началото на прехода, но времето му щеше да дойде по-късно, когато ще се легализира заграбеното.
Случайно ли е участието на Кеворкян в тези случки? Никога не съм вярвала.
събота, 29 ноември 2008 г.
Talamasca - THC* Philosophy [видео пси]
[видео]
[край на видеото]
Talamasca e френски психеделик проект на DJ Lestat - съвпадението с името на вампира Лестат ог ивзевстната творба на Ан Райс "Интервю с вампир" не е случайно. Но съвършено не е необходимо да си падаше по книги за вампири, или да пафкаш трева, за да усетиш силата тя Talamasca. Enjoy it!
-------------------
* THC = Tetrahydrocannabinol - психоактивното вещество в марихуаната и хашиша
[край на видеото]
Talamasca e френски психеделик проект на DJ Lestat - съвпадението с името на вампира Лестат ог ивзевстната творба на Ан Райс "Интервю с вампир" не е случайно. Но съвършено не е необходимо да си падаше по книги за вампири, или да пафкаш трева, за да усетиш силата тя Talamasca. Enjoy it!
-------------------
* THC = Tetrahydrocannabinol - психоактивното вещество в марихуаната и хашиша
Пак за агентите-журналисти: Избор имаше. Дори тогава.
Достатъчно високопарни неща по принцип изписах тук. Не се отмятам от тях, но ми се струва, че общественото съзнание е дотам болно - не просто от забрава на миналото, а тотална забрава на ценностите. Изрази като "не е редно" и "не е почтено" кънтят на кухо - за което голяма роля изигра и нашего брата, журналиста. Сега са на мода оправданията - един не знаел, че е агент, друг се гордеел, че бил служил на България... Някак незабелязано остана нещо важно, което бившата колежка и настоящ член на Комисията по досиетата Катя Бончева каза:
И друг случай. Нери..., великата Нери Терзиева, която до 1989 г. всячески спъваха да се развива по една единствена причина - че е туркиня. Така поне знаех тогава. Даже съм чувала, че Живко Желев е имал проблеми заради нея - че я държи за репортерка в популярното си тогава предаване, и чест му прави, че не е отстъпил пред натиска. Сега съм сигурна, че е имало и по-важна причинта - отказала ИМ е да сътрудничи. Защото знам други колеги-турци, които успешно градяха кариера, мога само да се догаждам защо.
Е, понякога и мен ме обхваща гнилият либерализъм "защо да ги съдя [агентите-журналисти], времето беше такова" - в такива моменти се сещам за Иво Беров и Нери Терзиева и се изпарява всякаквото ми разбиране на тънката душевност на агента. На тия двамата (не са ми приятели, а просто колеги, които твърде уважавам) не им позволиха да правят това, което могат, осакатиха ги професионално - как няма да съдя ония, другите и техните босове?
"Четейки документите, безспорно оставам с впечатлението, че ДС е подпомогнала много кариери. Някои хора, благодарение на ДС, най-вероятно са спънали други хора, които по чисто морални причини не са се огънали и не са се съгласили да сътрудничат"За тези, спънатите ми е думата. За това как талантливият журналист и писател Иво Беров бе тормозен от Държавна сигурност, която не позволяваше да бъде назначен на щатна работа в радиото, макар че бе много по-добър от редица днес известни имена. По случайност знам от бивша наша шефка (работех заедно с Иво като нещатен репортер в радиото) колко проблеми й създаваха заради Иво, а тя го защитаваше - читавите шефове в радиото си защитаваха качествените хора. На въпроса ми "ЗАЩО? (в смисъл "защо го спират"), отговорът й бе брутално ясен за онова време - "има нещо в досието". В онова време не бе прието след такъв отговор да се пита повече.
И друг случай. Нери..., великата Нери Терзиева, която до 1989 г. всячески спъваха да се развива по една единствена причина - че е туркиня. Така поне знаех тогава. Даже съм чувала, че Живко Желев е имал проблеми заради нея - че я държи за репортерка в популярното си тогава предаване, и чест му прави, че не е отстъпил пред натиска. Сега съм сигурна, че е имало и по-важна причинта - отказала ИМ е да сътрудничи. Защото знам други колеги-турци, които успешно градяха кариера, мога само да се догаждам защо.
Е, понякога и мен ме обхваща гнилият либерализъм "защо да ги съдя [агентите-журналисти], времето беше такова" - в такива моменти се сещам за Иво Беров и Нери Терзиева и се изпарява всякаквото ми разбиране на тънката душевност на агента. На тия двамата (не са ми приятели, а просто колеги, които твърде уважавам) не им позволиха да правят това, което могат, осакатиха ги професионално - как няма да съдя ония, другите и техните босове?
петък, 28 ноември 2008 г.
Досиета, чест и морал - журналистическата гилдия може да измие оцапанато си лице
Исках да кажа нещо такова, но не ми стигна духът. Защото и аз съм продукт на прехода и все се питах "не съм ли несправедлива към Х, който очевидно е по-морален от Y". А истината е проста - няма морал в сътрудничеството с Държавна сигурност. Един въпрос на младеж, който по възрастови причини е освободен от всякакви биографични размислия като моите, та това момче казва:
"защо някой си признава едва когато са го разкрили? Няма ли някоя известна личност в тази държава, който без външент натиск или разкриване да излезе и да заяви, че е бил агент на ДС? Май няма. Хора с чест, морал и достойнство в тази държава почти не останаха."И продължавам с мислите на момчето:
"Как да не се прави разкриване на досиета? На избирателен принцип се разкриват агенти на бившата Държавна Сигурност. Най-вече журналисти, актьори и публично известни личности. Вместо да разкрият и пуснат до свободен достъп всички досиета, вече 18 години по този въпрос има пълно затъмнение. Колко архиви и документи са подправени или унищожени, един Господ знае. У нас така се прави. А не трябва.Съвършено прав е - както в отвращението си от нас, по-възрастните, които допуснахме всичко да бъде отровено с лъжа изначално, но и е прав и с идеята си да се осветят ВСИЧКИ журналисти от гледна точка на съпричастност към службите. Иска ми се да чуя кой персонално ще се обяви с името си срещу това.
"Интересно защо всички отричат и казват “Това са пълни глупости, никога не съм бил сътрудник на ДС”. Е как да не си бе майсторе, то от ДС сами ли ще те запишат на щат без да знаеш? Все едно да не знаеш на кого е къщата в която живееш."
Да отворим досиетата на всички журналисти!
Чета как бившият ми шеф Краси Райдовски (11 месеца работех в Пресслужбата на правителството, когато той бе нен началник - 25.01.1995-10.01.1996) громи Комисията по досиетата защо не изкарала досието на Нина Спасова, професионална арабистка и бивша шефка на новините в националната телевизия, настоящ шеф в канал ВТВ. Спасова е работила в звеното за прослушване и е имала чин в МВР - което НЕ я прави доносник подобен на Димитър (Кеворкян) или Алберт (Коритаров).
Според мен Краси Райдовски по лични причини гони Нина Спасова, а от обществена гледна точка значително по-интересно е друго, което той споменава - "има и един много “наблюдателен” журналист, който е сътрудничил и не е огласен." Очевидно Райдовски визира Тома Томов - авторът на предаването "Наблюдател". Не е нужно да си Райдовски, за да се сетиш, че Томата не може да шета напред-назад из западния, източния и междинния свят без благословията на службите. Която пък се получаваше срещу ответни услуги. Томата е човек на службите - аз го знам, и то не от Райдовски. В случая ми се струва, че той (Тома Томов) не е влязъл в списъка, защото са се придържали към тясното разбиране на закона - началници и шефове на водещи предавяания. А "Наблюдател" не бе предаване на БНСТ, а външна продукция.
Което ми породи и идеята: защо журналистическата гилдия да не поиска да се отворят досиетата на ВСИЧКИ журналисти, работили след 1989 г.? Ако колегията го поиска, съм убедена, че депутатите ще гласуват съответна поправка в закона. Ако на бял свят излязат всичко обвързаности на хората, които 20 години промиваха мозъците на обществото, това ще е полезно и за обществото, и за гилдията. Моля, който е съгласен, да напише тук коментар.
Според мен Краси Райдовски по лични причини гони Нина Спасова, а от обществена гледна точка значително по-интересно е друго, което той споменава - "има и един много “наблюдателен” журналист, който е сътрудничил и не е огласен." Очевидно Райдовски визира Тома Томов - авторът на предаването "Наблюдател". Не е нужно да си Райдовски, за да се сетиш, че Томата не може да шета напред-назад из западния, източния и междинния свят без благословията на службите. Която пък се получаваше срещу ответни услуги. Томата е човек на службите - аз го знам, и то не от Райдовски. В случая ми се струва, че той (Тома Томов) не е влязъл в списъка, защото са се придържали към тясното разбиране на закона - началници и шефове на водещи предавяания. А "Наблюдател" не бе предаване на БНСТ, а външна продукция.
Което ми породи и идеята: защо журналистическата гилдия да не поиска да се отворят досиетата на ВСИЧКИ журналисти, работили след 1989 г.? Ако колегията го поиска, съм убедена, че депутатите ще гласуват съответна поправка в закона. Ако на бял свят излязат всичко обвързаности на хората, които 20 години промиваха мозъците на обществото, това ще е полезно и за обществото, и за гилдията. Моля, който е съгласен, да напише тук коментар.
сряда, 26 ноември 2008 г.
Hallucinogen - LSD (Music Video)
Включих на вълна "гоа"(С "Бленуващите кристали" отпращам към "Какво е гоа") и ето едно великолепно видео по темата. Звукът на Hallucinogen е малко твърд за фен на old school goa като мен, но съчетан с визията вдъхновява... Hallucinogen, a.k.a Simon Posford e велик артист на goa/psychedelic сцената, работил с култови фигури като Raja Ram. А в нашето постомодернистично цинично време има въпиющ недостиг на вдъхновение...
[видео]
<
[край на видеото]
Понякога си мисля, че ако разните политици, топжурналисти, социолози отвреме навреме слушат музика - ама не като фон на пиянка или раздумка, а като цел - да слушат за душата - да ме прости Сашо Божков, че му ползвам заглавието на рубриката, но е удивително точно за това, което искам да кажа, а именно - да се оставят в музиката, за да се намерят... - та ако бих могла да направя това с вълшебна пръчка, мисля, че тези хора щяха да са по-различни. Не казвам по-добри, щото не съм сигурна в това. Но по-истински.
[видео]
<
[край на видеото]
Понякога си мисля, че ако разните политици, топжурналисти, социолози отвреме навреме слушат музика - ама не като фон на пиянка или раздумка, а като цел - да слушат за душата - да ме прости Сашо Божков, че му ползвам заглавието на рубриката, но е удивително точно за това, което искам да кажа, а именно - да се оставят в музиката, за да се намерят... - та ако бих могла да направя това с вълшебна пръчка, мисля, че тези хора щяха да са по-различни. Не казвам по-добри, щото не съм сигурна в това. Но по-истински.
"Бленуващите кристали"
Разтварям се в удивително чувство на радостно спокойствие по причина на Калин. Така се чувствам, когато се докосна до нещо голямо човешко и в този досег усетя, че съм заедно с множество - а може би безброй? - други човеци. Преживяването ми е от изключително духовно естество, ако бях вярваща, щях да го нарека религиозно. По правило подобни преживявания ми се пораждат от музика (тук съм писала за това - "Какво е гоа"), сравнително рядко писано слово може да ме възвиси така, но днес бе от тези редки случаи (защо не са повече?...)
Получих мейл от Калин, че Човешката библиотека публикува "Бленуващите кристали" на Тиъдър Стърджън. Знаех, че е sci-fi класик, но не го бях чела. Много неща не съм чела, кой ли пък е чел всичко, хм... Обаче за мен Калин е нещо като гарантирана марка за качество и затова гуглирах "Стърджън" и, разбира се, попаднах на е-библиотеки с негови произведения, прочетох два разказа, след което директно захапах "Кристалите..." (в предишен превод "Сънуващите кристали"). Току-що го привърших. Бързо чета.
Сега ще си поръчам книгата от "Човешката..." едно защото от публикуваните откъси ми се струва, че преводът е на много по-добро ниво, второ - за възможността да изпитвам удоволствието от разгръщането на страниците. Аз съм компютърно-интернет маниак (нетипично за възрастта ми, но факт), обаче що иде реч до истински книги, екранът не може никога да ми даде това толкова лично и еротично усещане, което носят разлистваните страници. "Истински" очевидно означава такива, които се връщаш да препрочетеш.
Като професионален филолог ясно виждам слабостите в "Кристалите...", но те избледняват пред невероятната поезия, думата "поезия" за роман в случая е умишилена. Рядкост са таланти като Стърдъжн, умеещи с обикновени думи да сътворят толкова красота и нежност. Съжалявам, че не съм добра в английския, предполагам в оригинала чувството от четенето е по-силно...
И нещо конкретно от сюжета... По принцип не обичам да преразказвам нито книги, нито филми - смятам, че една творба не може да бъде ПРЕдадена адекватно, следователно и не бива да бъде ПРЕдавана. За всеки читател/зрител тя е уникална, тоест магията е в срещата. Всеки чете "Зен и изкуството...." или гледа "Матрицата" по уникален начин, както никой друг и затова нито той може да предаде напълно своите усещания, така и не може да възприеме напълно нечий други. Досегът с истинската книга или филм е като любовен акт - освен, че е изчерпващо интимен, той е невъзможно да бъде описан.
В случая няма да разкривам сюжетни ходове, а ще спомена само темата - Съня. Защо и какво става през тази загадъчна една трета от живота ни? Живота на кого? Съня на кого? С този въпрос естествено препращам към Виктор Пелевин, или към Кастанеда... Или поне към "Осъзнатите сънища" на Стивън Лаберж. Ако човек се опита да си отговори сериозно кое му дава основание да смята, че преживяването в съня е по-малко реално от това не в сън, ще му е много трудно. Даже не мисля, че има достатъчно обоснован отговор.
Благодаря на Калин за радостта, която ми достави :-)
Получих мейл от Калин, че Човешката библиотека публикува "Бленуващите кристали" на Тиъдър Стърджън. Знаех, че е sci-fi класик, но не го бях чела. Много неща не съм чела, кой ли пък е чел всичко, хм... Обаче за мен Калин е нещо като гарантирана марка за качество и затова гуглирах "Стърджън" и, разбира се, попаднах на е-библиотеки с негови произведения, прочетох два разказа, след което директно захапах "Кристалите..." (в предишен превод "Сънуващите кристали"). Току-що го привърших. Бързо чета.
Сега ще си поръчам книгата от "Човешката..." едно защото от публикуваните откъси ми се струва, че преводът е на много по-добро ниво, второ - за възможността да изпитвам удоволствието от разгръщането на страниците. Аз съм компютърно-интернет маниак (нетипично за възрастта ми, но факт), обаче що иде реч до истински книги, екранът не може никога да ми даде това толкова лично и еротично усещане, което носят разлистваните страници. "Истински" очевидно означава такива, които се връщаш да препрочетеш.
Като професионален филолог ясно виждам слабостите в "Кристалите...", но те избледняват пред невероятната поезия, думата "поезия" за роман в случая е умишилена. Рядкост са таланти като Стърдъжн, умеещи с обикновени думи да сътворят толкова красота и нежност. Съжалявам, че не съм добра в английския, предполагам в оригинала чувството от четенето е по-силно...
И нещо конкретно от сюжета... По принцип не обичам да преразказвам нито книги, нито филми - смятам, че една творба не може да бъде ПРЕдадена адекватно, следователно и не бива да бъде ПРЕдавана. За всеки читател/зрител тя е уникална, тоест магията е в срещата. Всеки чете "Зен и изкуството...." или гледа "Матрицата" по уникален начин, както никой друг и затова нито той може да предаде напълно своите усещания, така и не може да възприеме напълно нечий други. Досегът с истинската книга или филм е като любовен акт - освен, че е изчерпващо интимен, той е невъзможно да бъде описан.
В случая няма да разкривам сюжетни ходове, а ще спомена само темата - Съня. Защо и какво става през тази загадъчна една трета от живота ни? Живота на кого? Съня на кого? С този въпрос естествено препращам към Виктор Пелевин, или към Кастанеда... Или поне към "Осъзнатите сънища" на Стивън Лаберж. Ако човек се опита да си отговори сериозно кое му дава основание да смята, че преживяването в съня е по-малко реално от това не в сън, ще му е много трудно. Даже не мисля, че има достатъчно обоснован отговор.
Благодаря на Калин за радостта, която ми достави :-)
Как ми е тъпо, че обидих любимия си вестник "Капитал" :-(
Вчера твърде се развълнувах, защото се сблъсках с нещо, което съм мислела не за невъзможно, но не съм го очаквала тук - постинг от мое име, който не съм писала. Реагирах изключително емоционално - разбираемо за ИТ лаик, но не е приемливо това, че насочих изненадата и гнева си към в."Капитал". Причината - видях фалшивия постинг в техния агрегатор "Мегафон" и съвършено лаически реших, че там е виновникът. Сега ме е срам дори да си възстановявам хода на мисълта, защото и за човек с минимум ИТ познания като мен тя изглежда най-малкото прибързана, а най-точно - глупава до безобразие. Ако бях прегледала агрегаторите (които агрегират моя блог, вкл. и агрегатора, който аз ползвам), пощата си (защото имам включена опция за уведомяване при публикация в блога, вкл. мои публикации) - абе изобщо ако не се бях поддала на истерията, породена от страха, а се бях размислила върху фактите, нямаше да обидя толкова тежко в."Капитал".
Аспарух К. например пише, че пуснал директния RSS от blogger в RSS лентата на Maxthon и автоматично той проверява за нови постове и там такъв пост не се е мяркал, в Google Reader обаче се вижда точно в RSS-а на моя блог. Интересно е, че в пощата си имам уведомление за постинг с това заглавие и този час от "анонимен", а не от "Вени Г.", както би трябвало да е. Bloglines, който ползвам като уеб RSS агрегатор, също не ми показва подобен постинг.
Тъпо ми е, че установих, че съм реагирала тъпо, като тъпачка. Но най ми е криво, че кщазах лоши думи за в."Капитал", защото той и Дневник" са единствените нормални по европейски и световни критерии вестници у нас. Гадно :-( За мен гадно :-( Именно като при европейски вестник, почти веднага получих мейл от Еленко - нещо, което писалите по адрес на други вестници могат години да чакат. Отговорих му това:
П.П. Смених не само паролат, а подходът - вече нямам една постоянна парола, а тя се генерира..., я ;-) няма да кажа как пък ;-)
Аспарух К. например пише, че пуснал директния RSS от blogger в RSS лентата на Maxthon и автоматично той проверява за нови постове и там такъв пост не се е мяркал, в Google Reader обаче се вижда точно в RSS-а на моя блог. Интересно е, че в пощата си имам уведомление за постинг с това заглавие и този час от "анонимен", а не от "Вени Г.", както би трябвало да е. Bloglines, който ползвам като уеб RSS агрегатор, също не ми показва подобен постинг.
Тъпо ми е, че установих, че съм реагирала тъпо, като тъпачка. Но най ми е криво, че кщазах лоши думи за в."Капитал", защото той и Дневник" са единствените нормални по европейски и световни критерии вестници у нас. Гадно :-( За мен гадно :-( Именно като при европейски вестник, почти веднага получих мейл от Еленко - нещо, което писалите по адрес на други вестници могат години да чакат. Отговорих му това:
"Благодаря за бързия отговор :-)А аз? Зададох си въпроса защо е била нужна тази измама? След като премина първоначалният ми истеричен страх, ми е ясно, че никакви КаГеБета и ДеСета не се занимават с блога на Вени Г., а вероятно бизнескръг заинтересовани люде са решили да опитат нещо по този начин. "Да опитат нещо", т.е. какво и защо? Според мен целта е била журналистката Веселина Томова, автор на сайта Afera.bg - който е много по-скандален от обозе почившия "Опасните новини", но "скандален" в най-европейския смисъл - публикуващ опасни за най-висшия управляващ елит факти. Не познавам г-жа Томова, но забелязах, че от известно време тя препубликува (коректно, с позоваване) мои материали, повечето за ДС и ДПС. Вероятно това са забелязали и тези, другите и са решили чрез мен да "хързулнат" на Веселина Томова някаква информация. Т.е., тя да я прочете все едно, че е моя и доверявайки се досега на моите публикации, да "глътне" и тази. Ключът според мен е в анализа, написан в наподобяващ моя начин стил:
Като разгледах това-онова, мисля, че ми е хакнат блогът, а първичната ми реакция на непрофесионалист бе непремислена и съответно погрешна. За което се извинавам на "Капитал" във Ваше лице, като разбира се, ще публикувам това в блога си с изрично обяснение и извинение.
Действително сте най-добрите, съжалявам, че аз самата дадох лош повод да го установя пак."
"Дъболка криза в ДСП. Парализ на властовата структура --> лобита, враждувяащи между си конфронтационни.-.. западащ ресурс на председателя да балнасира между тях. Аамет като Селим сулган. "Това ли е трябвало да бъде внушено? От месеци наред Веселина Томова пише по теми, които биха могли буквално да "изгорят" ДПС. Сега според мен я тласкат към изводи в някаква посока - не съм тънък познавач на движението и не знам в каква, но знам, че когато някой отвън ме тласка нанякъде, е хубавжо да вървя другаде.
П.П. Смених не само паролат, а подходът - вече нямам една постоянна парола, а тя се генерира..., я ;-) няма да кажа как пък ;-)
вторник, 25 ноември 2008 г.
Фалшифицират ми блога, тоест някой пише от мое име! и "Капитал" толерира това
В."Капитал" дава изява на фалшификатори! Публикуваха в блог агреготара си Мегафон текст, присван на мен, който никога не съм писала. Подробности --->
Фалшифицират ми блога, тоест някой пише от мое име!
Чудя се, толковяа ли го е закършил Доган, че трябва да се манипулират и независимите журналисти от новата медиа? Нима ще почнете да пишете и блога ми, господа от бившето ДС и КГБ? И ако да - смятате ли, че това ще има ефект?
Фалшифицират ми блога, тоест някой пише от мое име!
Чудя се, толковяа ли го е закършил Доган, че трябва да се манипулират и независимите журналисти от новата медиа? Нима ще почнете да пишете и блога ми, господа от бившето ДС и КГБ? И ако да - смятате ли, че това ще има ефект?
Фалшифицират ми блога, тоест някой пише от мое име!
В Мегафон има постинг, който не е мой! - За Аамет като Селим Султан автор съм посочен аз - НО!!! но това е гнусна фалшификация!
Ето два скрийншота, изобличаващи фалшификацията:
Тук се вижда дашборда на моя блог - няма такъв постинг от 11:24 , какъвто виждаме в Мегаяфон:
В пълен размер, за се видят датите как не съвпадат:
http://farm4.static.flickr.com/3289/3058185291_f0e73d0ea3_o.jpg
http://farm4.static.flickr.com/3236/3059021962_4c964ddb50_o.jpg
Не зная кой и по какъв начин е пуснал фалшив постинг от мое име в Мегафон, но това само засилва убеждението ми, че със свободата на словото у нас е приключено и ускорено вървим към мек путиноизъм - дирижирано от властта подобие на демокрация.
Не мога да обясня за себе си ролята на Мегафона..... И те ли....
Ето два скрийншота, изобличаващи фалшификацията:
Тук се вижда дашборда на моя блог - няма такъв постинг от 11:24 , какъвто виждаме в Мегаяфон:
В пълен размер, за се видят датите как не съвпадат:
http://farm4.static.flickr.com/3289/3058185291_f0e73d0ea3_o.jpg
http://farm4.static.flickr.com/3236/3059021962_4c964ddb50_o.jpg
Не зная кой и по какъв начин е пуснал фалшив постинг от мое име в Мегафон, но това само засилва убеждението ми, че със свободата на словото у нас е приключено и ускорено вървим към мек путиноизъм - дирижирано от властта подобие на демокрация.
Не мога да обясня за себе си ролята на Мегафона..... И те ли....
Коритаров-Кеворкян --> гнус и отврат
Оня ден Коритаров и Кеворкян се карали (друг преразказ - Неизбежната война ) по некоя телевизия. Не гледам по принцип, но ми намериха запис. Гнусно. Не за тях - очевидно двамата нямат предел на низостта, до която могат да стигнат. Нормално за хора, които са доносничели за приятели и познати. Доносничили с цел да се издигат те самите.
Доносите на Алберт-Коритаров може да се видят и в Интернет - благодарение на отмъстителността на брата на една негова жертва - бизнесмена-социолог Андрей Райчев използва близостта си с министъра-бандит Румен Петков, за да изкара срамотните страници от досието на Алберт. От които става ясно как "разузнавачът" Коритаров е докладвал кой какви вицове разказва и прочие стратегическа разузнаваческа информация.
Опонентът му обаче не е по стока. През есента на 1990 г. в."Репортер 7" публикува извадки от досието на агент "Димитър", който бе еднозначно разпознат като Кеворкян - които извадки бяха също толкова гнусни колкото Албертовите - кой с кого се чука, кой какви вицове разказва, кой как се отнася към СССР и подобни "разузнавачески" разкрития... Тогава нямаше Интернет, поради което не мога да дам линк, но ръкописите не горят, г-н Кеворкян, нали знаете...?
Сблъсъкът "Коритаров-Кеворкян" е знаменателен. За гангрената, разяждаща българската журналистика. Два еталона на постсоциалистическата ни журналистика спорят - това е фасадата, а нелицеприятната същност е, че се карат двама доносници. Остава само агентът на Шесто и на Първо управление на ДС Тошо Тошев да се включи като арбитър, за да стане циркът пълен.
Гнус... и отврат... :-(
Особено от липсата на каквото и да е самосъзнание на журналистическата гилдия... Всъщност такава няма. Има наемни работници на някой замогнал се доносник и слугини, домогващи се с усърдие до преждепосочения статус. Тъжно...
Доносите на Алберт-Коритаров може да се видят и в Интернет - благодарение на отмъстителността на брата на една негова жертва - бизнесмена-социолог Андрей Райчев използва близостта си с министъра-бандит Румен Петков, за да изкара срамотните страници от досието на Алберт. От които става ясно как "разузнавачът" Коритаров е докладвал кой какви вицове разказва и прочие стратегическа разузнаваческа информация.
Опонентът му обаче не е по стока. През есента на 1990 г. в."Репортер 7" публикува извадки от досието на агент "Димитър", който бе еднозначно разпознат като Кеворкян - които извадки бяха също толкова гнусни колкото Албертовите - кой с кого се чука, кой какви вицове разказва, кой как се отнася към СССР и подобни "разузнавачески" разкрития... Тогава нямаше Интернет, поради което не мога да дам линк, но ръкописите не горят, г-н Кеворкян, нали знаете...?
Сблъсъкът "Коритаров-Кеворкян" е знаменателен. За гангрената, разяждаща българската журналистика. Два еталона на постсоциалистическата ни журналистика спорят - това е фасадата, а нелицеприятната същност е, че се карат двама доносници. Остава само агентът на Шесто и на Първо управление на ДС Тошо Тошев да се включи като арбитър, за да стане циркът пълен.
Гнус... и отврат... :-(
Особено от липсата на каквото и да е самосъзнание на журналистическата гилдия... Всъщност такава няма. Има наемни работници на някой замогнал се доносник и слугини, домогващи се с усърдие до преждепосочения статус. Тъжно...
понеделник, 24 ноември 2008 г.
Случаят "Коритаров" - аларма, която никой не чува
Уволнението на Георги Коритаров от "Нова телевизия" е тревожно за демократично мислещите хора - по причина както на начина, по който бе извършено, така и поради практическата липса на адекватни реакции в мейнстрийм медиите*. Второто иде да потвърди нещо, което тук съм писала нееднократно - че у нас свободни медии няма.
Не съм фен на Жоро Коритаров, защото го познавам твърде добре и твърде отблизо и моята представа за морал - както личен, така и професионален, не съвпада с неговата, за което съм писала и тук -
"Араламбене му е майката - посвещавам на Коритаров и подобия".
Но в случая не личните отношения са важни, както не са важни личните и професионални качества на Коритаров - защото е очевидно, че го уволняват не заради тях. Не съм склонна да приемам на доверие "разкритията" на в."Уикенд" и в."24 часа", подкрепени от увъртащите полупотвърждения на шефа на "Нова" Силва Зурлева и пиара на "Лукойл" Диана Дамянова - че Коритаров рекетирал Валентин Златев с бизнеспредложение, от което щял да получи 3 милиона. Защо се съмнявам:
1. Именно защото познавам Жоро и знам, че не е светец (меко казано), но също така знам и предела на смелостта му (изключително нисък). Абе да го кажа направо - Жоро е страхлив като полска мишка и докато не видя доказателства черно на бяло, никога няма да повярвам, че е способен на такъв сериозен рекет.
2. Защото познавам също така методите на бившата ДС, които сега се използват с пълна сила, за компрометиране и неутрализиране на хора, а случаят "Коритаров" просто вони на такива методи.
Още когато Жоро започна да вади скелетите от гардероба на Доган и ДПС (интервютата след смъртта на Ахмед Емин с бивши активисти на движението за финансирането и корупцията) , ми се стори, че "настъпва мотиката" и сега мисля, че последвалата история с Валентин Златев е обикновена "постановка", "комбинация", която той нямаше начин да избегне. Пояснявам:
Много е възможно Коритаров да е водил разговори със Златев за някакъв бизнеспроект, от който и самият Жоро би имал полза като посредник. Маса от така наречените водещи журналисти от мейнстрийм медиите захлебват яко именно от подобни "странични" дейности - това е публична тайна в гилдията и е срамота, че сега някои от захлебващите плюят "възмутено" Коритаров.
Даже предполагам, че е водил, но въпросът е кога? Според мен - преди смъртта на Ахмед Емин. Мисля също, че Златев нито е бил изненадан, нито възмутен от предложението. Просто нещата са вървели по нормалния си ход - а нормалният ход на корупцията и далаверите в Ориента е бавен. Обаче идват смъртта на Емин и последвалите истински журналистически удари на Коритаров, разкриващи базисната корупция на ДПС и Доган. Тук според мен се задейства комбинацията в два хода:
1. Жоро е насъскан да "разбие" Юрген Рот като поръчков автор и той го прави качествено.
2. Тутакси му е подадена "информаторка" на Рот - брилянтно изислен ход от гледна точка на психиката на Коритаров, защото като човек с ниско ниво на самооценка и самоуважение и същевременно с висок интелект той винаги търси посткфактум рационални оправдания за недотам моралните си действия, т.е. : бидейки достатъчно умен, съзнава добре, че е бил некоректен към Рот, и предложилата се "информаторка на Рот" му е добре дошла - той я пуска да говори каквото си ще с чувството, че така зачерква предишната си некоректност.
"Информаторката" обаче насочва разговора не към Рот и книгата, а към Златев и Правец, но Жоро, обсебен от съвестта си, не усеща къде хлътва. Независимо, че в ред изявления след като го разкриха като доносник, той обясняваше как се чувствал разузнавач-аналитик (абе почти като Зорге ;-) ), Коритаров никога не успя да схване духа и ценностите на Държавна сигурност, поради което бе обречен да си остане тяхна жертва. Както в случая.
"Информаторката на Рот" разказва общоизвестни неща - че Правец е частен град на Валентин Златев. Фактите са известни отдавна, но в нашата мекопутиноидна държава за тях публично не се говори. Обаче това е повод Златев да задейства руската част от комбинацията. По форумите много се спори дали MTG - шведският медиен холдинг, е шведски или е руски. И двете версии са верни. И холдингът е шведски, и руското влияние в него е значимо.
Значима част от дейността и печалбите на MTG се реализират в Русия, Казахстна и Украина. Експанзията на MTG в Русия е в началото на 90-те години през Петербург. А тогава шеф на комисията по чуждестраните отношения на петербургското кметство е..., упс!, изненада - Владимир Путин. Оттам, от питерското кметство, и оттогава - когато Путин завежда международните му отношения, захлебват и по-късни световни колоси като "нашия" Тор Бьорголфсон - купил БТК, СИБанк, Актавис и и др. Връзката - подсчертавам! - не е хронологична, а причинно-следствена!!! Защото по тогавашното руско законодателство местната власт има решаващата дума на коя фирма да даде лиценз, и на коя - не. А лиценз се дава за всичко. На Бьорголфсон тогава му дават лиценз за бира (по-късно, след като с административен натиск са разбити конкуретните, той става бирен бос и запачва да инвестира в ред други сектори), на MTG дават лиценз за телевизия. Логиката е една, и движещите сили са едни. Неслучайно тия дни в борда на директорите на MTG влезе Александър Изосимов, досега заемащ поста генерален директор на "Вимпелком" - един от трите най-големи руски мобилни оператори. Колко му е на руския ставленик Златев да завърти два телефона на когото трябва, че в българската телевизия на MTG има някой си, който говори лошо за .... - никакво значение няма за кого, ключът са личните обвързаности - "той говори лошо за нас".
"нас" какво е? Русия? бившите от КГБ? момчетата, дето КГБ ни дадоха куфарчетата?
Не знам. Знам само, че Коритаров го уволниха не за недоказаните му засега бизнесинтереси, а защото започна да рови скелетите в гардероба на Ахмед Доган - по съвкупност ключов политик, олигарх в сянка, неофициален синдик на "Мултигруп" и основен лобист на руските имперски и олигархични интереси човек . Да поясня - не мисля, че бруталното уволнение на Коритаров е инспирирано от Русия или от каквито и да е руски интереси. Много сме дребни, вкл. и Коритаров. Мисля, че основната клика управляващи използва тайния си ресурс (ченгенарски похвати + руски връзки) - както за назидание (да не си помисли друг да се рови из ДПС), така и за осигуряване на медиен комфорт за изборите догодина.
Огнян Стефанов го пребиха почти до смърт. Преди това Иво Инджев го изхвърлиха от БиТиВи по по желание на путиновия приятел Гоце. Сега изхвърлят Коритаров, като същевременно го омаскаряват (идеята е да не го вземат от друга голяма телевизия).
Абе, хора, наистина ли не виждате какво става у нас?!?!?
---------------
* мейнстрийм медии - класическите медии: преса, радио, телевизия - като противопоставяне на новата медиа - Интернет, основно във формата на блоговете
Не съм фен на Жоро Коритаров, защото го познавам твърде добре и твърде отблизо и моята представа за морал - както личен, така и професионален, не съвпада с неговата, за което съм писала и тук -
"Араламбене му е майката - посвещавам на Коритаров и подобия".
Но в случая не личните отношения са важни, както не са важни личните и професионални качества на Коритаров - защото е очевидно, че го уволняват не заради тях. Не съм склонна да приемам на доверие "разкритията" на в."Уикенд" и в."24 часа", подкрепени от увъртащите полупотвърждения на шефа на "Нова" Силва Зурлева и пиара на "Лукойл" Диана Дамянова - че Коритаров рекетирал Валентин Златев с бизнеспредложение, от което щял да получи 3 милиона. Защо се съмнявам:
1. Именно защото познавам Жоро и знам, че не е светец (меко казано), но също така знам и предела на смелостта му (изключително нисък). Абе да го кажа направо - Жоро е страхлив като полска мишка и докато не видя доказателства черно на бяло, никога няма да повярвам, че е способен на такъв сериозен рекет.
2. Защото познавам също така методите на бившата ДС, които сега се използват с пълна сила, за компрометиране и неутрализиране на хора, а случаят "Коритаров" просто вони на такива методи.
Още когато Жоро започна да вади скелетите от гардероба на Доган и ДПС (интервютата след смъртта на Ахмед Емин с бивши активисти на движението за финансирането и корупцията) , ми се стори, че "настъпва мотиката" и сега мисля, че последвалата история с Валентин Златев е обикновена "постановка", "комбинация", която той нямаше начин да избегне. Пояснявам:
Много е възможно Коритаров да е водил разговори със Златев за някакъв бизнеспроект, от който и самият Жоро би имал полза като посредник. Маса от така наречените водещи журналисти от мейнстрийм медиите захлебват яко именно от подобни "странични" дейности - това е публична тайна в гилдията и е срамота, че сега някои от захлебващите плюят "възмутено" Коритаров.
Даже предполагам, че е водил, но въпросът е кога? Според мен - преди смъртта на Ахмед Емин. Мисля също, че Златев нито е бил изненадан, нито възмутен от предложението. Просто нещата са вървели по нормалния си ход - а нормалният ход на корупцията и далаверите в Ориента е бавен. Обаче идват смъртта на Емин и последвалите истински журналистически удари на Коритаров, разкриващи базисната корупция на ДПС и Доган. Тук според мен се задейства комбинацията в два хода:
1. Жоро е насъскан да "разбие" Юрген Рот като поръчков автор и той го прави качествено.
2. Тутакси му е подадена "информаторка" на Рот - брилянтно изислен ход от гледна точка на психиката на Коритаров, защото като човек с ниско ниво на самооценка и самоуважение и същевременно с висок интелект той винаги търси посткфактум рационални оправдания за недотам моралните си действия, т.е. : бидейки достатъчно умен, съзнава добре, че е бил некоректен към Рот, и предложилата се "информаторка на Рот" му е добре дошла - той я пуска да говори каквото си ще с чувството, че така зачерква предишната си некоректност.
"Информаторката" обаче насочва разговора не към Рот и книгата, а към Златев и Правец, но Жоро, обсебен от съвестта си, не усеща къде хлътва. Независимо, че в ред изявления след като го разкриха като доносник, той обясняваше как се чувствал разузнавач-аналитик (абе почти като Зорге ;-) ), Коритаров никога не успя да схване духа и ценностите на Държавна сигурност, поради което бе обречен да си остане тяхна жертва. Както в случая.
"Информаторката на Рот" разказва общоизвестни неща - че Правец е частен град на Валентин Златев. Фактите са известни отдавна, но в нашата мекопутиноидна държава за тях публично не се говори. Обаче това е повод Златев да задейства руската част от комбинацията. По форумите много се спори дали MTG - шведският медиен холдинг, е шведски или е руски. И двете версии са верни. И холдингът е шведски, и руското влияние в него е значимо.
Значима част от дейността и печалбите на MTG се реализират в Русия, Казахстна и Украина. Експанзията на MTG в Русия е в началото на 90-те години през Петербург. А тогава шеф на комисията по чуждестраните отношения на петербургското кметство е..., упс!, изненада - Владимир Путин. Оттам, от питерското кметство, и оттогава - когато Путин завежда международните му отношения, захлебват и по-късни световни колоси като "нашия" Тор Бьорголфсон - купил БТК, СИБанк, Актавис и и др. Връзката - подсчертавам! - не е хронологична, а причинно-следствена!!! Защото по тогавашното руско законодателство местната власт има решаващата дума на коя фирма да даде лиценз, и на коя - не. А лиценз се дава за всичко. На Бьорголфсон тогава му дават лиценз за бира (по-късно, след като с административен натиск са разбити конкуретните, той става бирен бос и запачва да инвестира в ред други сектори), на MTG дават лиценз за телевизия. Логиката е една, и движещите сили са едни. Неслучайно тия дни в борда на директорите на MTG влезе Александър Изосимов, досега заемащ поста генерален директор на "Вимпелком" - един от трите най-големи руски мобилни оператори. Колко му е на руския ставленик Златев да завърти два телефона на когото трябва, че в българската телевизия на MTG има някой си, който говори лошо за .... - никакво значение няма за кого, ключът са личните обвързаности - "той говори лошо за нас".
"нас" какво е? Русия? бившите от КГБ? момчетата, дето КГБ ни дадоха куфарчетата?
Не знам. Знам само, че Коритаров го уволниха не за недоказаните му засега бизнесинтереси, а защото започна да рови скелетите в гардероба на Ахмед Доган - по съвкупност ключов политик, олигарх в сянка, неофициален синдик на "Мултигруп" и основен лобист на руските имперски и олигархични интереси човек . Да поясня - не мисля, че бруталното уволнение на Коритаров е инспирирано от Русия или от каквито и да е руски интереси. Много сме дребни, вкл. и Коритаров. Мисля, че основната клика управляващи използва тайния си ресурс (ченгенарски похвати + руски връзки) - както за назидание (да не си помисли друг да се рови из ДПС), така и за осигуряване на медиен комфорт за изборите догодина.
Огнян Стефанов го пребиха почти до смърт. Преди това Иво Инджев го изхвърлиха от БиТиВи по по желание на путиновия приятел Гоце. Сега изхвърлят Коритаров, като същевременно го омаскаряват (идеята е да не го вземат от друга голяма телевизия).
Абе, хора, наистина ли не виждате какво става у нас?!?!?
---------------
* мейнстрийм медии - класическите медии: преса, радио, телевизия - като противопоставяне на новата медиа - Интернет, основно във формата на блоговете
сряда, 19 ноември 2008 г.
Правителственият депозит в БНБ
Интересно ми е какво става с него? Според закона депозитът на правителството в БНБ е включен в общия баланс на управление "Емисионно" и съответно се обезпечава с резервна валута. Това между другото е основна отлика от системите с класически валутен борд, тъй като подобен депозит дава възможност на правитаелството да провежда парична политика. Досега управляващите не са се поддавали на това изкушение, но това не е гаранция, че в труден момент няма да го направят. Затова би ми се искало общественото внимание да е фокусирано върху този параметър.
вторник, 18 ноември 2008 г.
Финансовата криза 2.Защо фалират банките?
Исландският икономически модел бе изцяло нежизнеспособен икономически модел. Защото бе базиран изключително на финансовия сектор, в една изключително малка и изключително отворена икономика. Къде е болното място? В това, че не може при горните условия едновременно да имаш собствена стабилна валута, и да бъдеш привлекателен финансов център.
Именно тук е причината за краха на исландските банки. По принцип не съществува такова нещо като "абсолютно сигурна банка", дори ако всичкитеи й активи покриват задълженията й. По причина, че активите (т.е., вземанията) й са винаги по-дългосрочни, отколкото задлжънията й - на това се базира цялото банково дело (банков бизнес). Простичко казано - как печели банката (числата са произволни):
- приема депозити на 1 милион души от по 10 лв
- раздава кредити на 1000 души по 1000 лв
- за взетите назаем пари (депозитите) плаща 5% лихва, а за дадените от нея назаем пари иска 7% лихва. Т.уе.-, по депозитите тя плаща 5%, а по кредитите иска 7% .
- двата процента разлика формират печалбата на банката
Това е груба, принтципна схема. В случая е важна от гледна точка на матуритета, т.е. времевото структуриране на паричните потоци. Този, който е взел кредит, го погасява по схема - т.е. в течение на оптределено време прави периодични вноски, които по предвариткелно определен план покриват съответни части от главницата по кредита и от лихвите.
Обаче!
Този, който си е дал парите на банката (вложил е пари, има депозит), не е обвързан с никакъв времеви график - той има право всеки момент да си изиска парите обратно. Именно тук е принципният банков риск - ако всички вложители си поискат парите по едно и също време, и най-добрата банка ще фалира. Подобна ситуация се нарича "банкова паника" и рецептите за справяне с нея са хм..., абе трудна работа.
Важното за българския читател (който е преживял на гърба, по-точно на джоба си, тези общотеоретични обяснения) е, че за България като цяло и за българските банки в частност подобна опасност няма и няма как да има. И тук според мен управляващите правят поредната си грешка в медийната комуникаця. Те се люшкат между истеричната "необходимост" да опровергават "поредните гнусни клевети" на опозицията и на обективните изисквания на управлението на държава, заплашена от криза. Като добавим, че изборите са след по-малко от година, сиреч управляващите се съобразьяват и с това - е ясно, че не можем да очакваме каквато и да е консистентна икономическа политика. Да го кажа просто - трябва да се молим тия, дето ни управляват, да не осерат пейзажа. На сравнително приличен език - най-добре нищо да не правят.
За мое съжаление, заявените и подпечетани с партийното мнозинство в парламента намерения за харчене на бюджетния излишък се разминават принцино с идеологията, която изложих. Което лично за мен означава, че е най-добре за всеки случай да се подготвя финансово за лоши вариеанти. В най-добрия случай - "твърдо приземяване" на икономиката, в най-лошия - аре...., тук възгледите ми стават прекалено особени.
Както и да е. Ние още не сме усетили кризата. А и не знаем всъщност какво значи това "световна финансова криза". Утре ще опитам до го разкажа.
Именно тук е причината за краха на исландските банки. По принцип не съществува такова нещо като "абсолютно сигурна банка", дори ако всичкитеи й активи покриват задълженията й. По причина, че активите (т.е., вземанията) й са винаги по-дългосрочни, отколкото задлжънията й - на това се базира цялото банково дело (банков бизнес). Простичко казано - как печели банката (числата са произволни):
- приема депозити на 1 милион души от по 10 лв
- раздава кредити на 1000 души по 1000 лв
- за взетите назаем пари (депозитите) плаща 5% лихва, а за дадените от нея назаем пари иска 7% лихва. Т.уе.-, по депозитите тя плаща 5%, а по кредитите иска 7% .
- двата процента разлика формират печалбата на банката
Това е груба, принтципна схема. В случая е важна от гледна точка на матуритета, т.е. времевото структуриране на паричните потоци. Този, който е взел кредит, го погасява по схема - т.е. в течение на оптределено време прави периодични вноски, които по предвариткелно определен план покриват съответни части от главницата по кредита и от лихвите.
Обаче!
Този, който си е дал парите на банката (вложил е пари, има депозит), не е обвързан с никакъв времеви график - той има право всеки момент да си изиска парите обратно. Именно тук е принципният банков риск - ако всички вложители си поискат парите по едно и също време, и най-добрата банка ще фалира. Подобна ситуация се нарича "банкова паника" и рецептите за справяне с нея са хм..., абе трудна работа.
Важното за българския читател (който е преживял на гърба, по-точно на джоба си, тези общотеоретични обяснения) е, че за България като цяло и за българските банки в частност подобна опасност няма и няма как да има. И тук според мен управляващите правят поредната си грешка в медийната комуникаця. Те се люшкат между истеричната "необходимост" да опровергават "поредните гнусни клевети" на опозицията и на обективните изисквания на управлението на държава, заплашена от криза. Като добавим, че изборите са след по-малко от година, сиреч управляващите се съобразьяват и с това - е ясно, че не можем да очакваме каквато и да е консистентна икономическа политика. Да го кажа просто - трябва да се молим тия, дето ни управляват, да не осерат пейзажа. На сравнително приличен език - най-добре нищо да не правят.
За мое съжаление, заявените и подпечетани с партийното мнозинство в парламента намерения за харчене на бюджетния излишък се разминават принцино с идеологията, която изложих. Което лично за мен означава, че е най-добре за всеки случай да се подготвя финансово за лоши вариеанти. В най-добрия случай - "твърдо приземяване" на икономиката, в най-лошия - аре...., тук възгледите ми стават прекалено особени.
Както и да е. Ние още не сме усетили кризата. А и не знаем всъщност какво значи това "световна финансова криза". Утре ще опитам до го разкажа.
понеделник, 17 ноември 2008 г.
Финансовата криза 1. Очаквах я.
Не блогвам редовно от доста време, защото от четене и мислене не ми остава време. Чета за финансовата криза и обмислям прочетеното. А второто особено яде време и мисловен ресурс - дистинкцията "време - ресурс" иде да рече, че един час анализ на информация те изсмуква поне като 4-5 часа възприемане на информация. Ако изобщо мисленето може да се измерва количествено.
Защо този лукс с мисленето? Защото не се доверявам на твърдения дори от суперавторитети (за "нашенски" не споменавам изобщо, визирам корифеи като Алън Грийнспан) , а се опитвам да съпоставям данни и да анализирам аз, и дългогодишният ми опит като разследващ журналист ме е убедил, че именно по този път се постигат най-добри резултате. А конкретно в този случай именно суперавторитетите проспаха тази криза, а аз (колкото и самомнително да звучи), именно защото никога не се доверявам сляпо на авторитети, очаквах нещо подобно.
Ето какво съм писала на 15 март 2006 г., когато не само нямаше идея за криза, но и признаци нямаше - имам предвид, че още не беше почнал да пада пазарът на недвижимостите в САЩ (имам предвид, че още нямаше спад на ръста на цените на недвижимите имоти):
А ето какво пиша на 6 април 2008 г., когато кризата на пазара на второкласните ипотечни (subprime mortgage) облигации е вече факт, но още никой няма идея (или ако има, то си трае) за системен риск:
Самомнително или не (пет пари не давам), но е очевидно, че съм имала основания да си задавам въпроси и да търся отговорите им. Една от големите трагедии на консуматорското общество е, че хората, дори умните, спират не да търсят отговори, а изобщо спират да задавт въпроси. Мисля, че това, което ни очаква в близките месеци и години, ще сложи край на това блажено одисеевско изкушение*. Всъщност се надявам на това. Защото другият вариант е много, прекалено много хобсиански**.
------------------------------------
* Одисей и сирените
** Хобс и неговия възглед за обществото
(Въпрос основно към мен си, но ако някой има какво да каже, ще ми окаже сериозно влияние):
Трябва ли да обяснявам нещата със звездичките? Инак казано: за кого пиша този блог? Трета версия на питането: защо пиша този блог?
Защо този лукс с мисленето? Защото не се доверявам на твърдения дори от суперавторитети (за "нашенски" не споменавам изобщо, визирам корифеи като Алън Грийнспан) , а се опитвам да съпоставям данни и да анализирам аз, и дългогодишният ми опит като разследващ журналист ме е убедил, че именно по този път се постигат най-добри резултате. А конкретно в този случай именно суперавторитетите проспаха тази криза, а аз (колкото и самомнително да звучи), именно защото никога не се доверявам сляпо на авторитети, очаквах нещо подобно.
Ето какво съм писала на 15 март 2006 г., когато не само нямаше идея за криза, но и признаци нямаше - имам предвид, че още не беше почнал да пада пазарът на недвижимостите в САЩ (имам предвид, че още нямаше спад на ръста на цените на недвижимите имоти):
"Нещо се мъти на глобалния финансов пазари моя реплика в коментарите към поста:
От 23 март Федералната резервна система (това е Централната банка на САЩ) престава да публикува данните за паричния агрегат М3 - т.нар. широки пари. ФЕД спира публикуването и на данните за евродоларите, репосделките и срочните депозити над 100 000 $. Според европейския аналитичен център Laboratoire europeen d’Anticipation Politique Europe 2020 (LEAP/E2020) по такъв начин САЩ подготвят глобална системна криза, свързана с обезценяването на долара. Отказът от публикуване на данните за общото количество доларова маса циркулираща в света (М3) означава, че ФЕД се ориентира към монетизация на дълга, на обикновен език - печатане на долари...
...Не споделям също катастрофизма на LEAP/2020 в краткосрочен план, т.е. не смятам, че крахът на петродоларовата световна валутна система ще се състои сега. Според мен ще има трусове, ролята на щатската валута като монополно платежно средство в най-голямата по обем търговия в света – с нефт и газ, ще бъде подкопана значително, но ще остане водеща; обаче САЩ няма да могат да продължат да финансират до безкрай чрез държавни ценни книжа огромния си дълг; оттук следва спад в стойността на долара и на международното му търсене с дългосрочен ефект за външната търговия, икономиката като цяло и военната политика на САЩ. Големият срив ще е някъде през 2010 -2015 г., когато в САЩ започнат да излизат в пенсия първите бейби-бумъри (поколението родено 1945-1964 г.) и започнат да теглят пенсионните си застраховки. Американската финансова система просто няма как да издържи натиска на милионите пенсионери, които ще изтеглят от спестяванията си от нея..."
"Зад проблемите с доверието на чуждестранните кредитори на САЩ и с натиска на пенсиониращите се бейбибумъри стоят фундаментални фактори, а именно, че трайно се установи тенденцията САЩ да консумират повече стоки и услуги, отколкото произвеждат. Цяла една нация живее назаем - назаем от останалия свят и назаем от бъдещите си поколения. Това е фундаменталният проблем на американската икономика, който изисква радикални решения, които управляващият истаблишмънт засега не дава вид, че е способен да формулира и предложи."Целият текст с коментарите --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2006/03/blog-post_15.html
А ето какво пиша на 6 април 2008 г., когато кризата на пазара на второкласните ипотечни (subprime mortgage) облигации е вече факт, но още никой няма идея (или ако има, то си трае) за системен риск:
"Спукването на ипотечния балон в САЩ (довело до глобалната финансова криза, унищожила от ноември миналата година около 150 млрд. активи от световната банкова система), e всичко друго, но не и изненада за непредубедените наблюдатели. За съжаление техните гласове досега бяха пренебрегвани както от администрацията и Федералния резерв (Фед), така и от мейнстрийм медиите. Нещо повече, властите и Фед укриваха данните за надуващия се финансово-кредитен балон от широката публика. Това ставаше по два начина - чрез манипулиране на индекса на потребителските цени (Consumer Price Index - CPI) и чрез скриване на информацията за широките пари (М3)....целият текст --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2006/03/blog-post_15.html
...Очевидно е, че МЗ измерва нещо важно, което обаче американските граждани и останалият свят не бива да знаят. Коя е тази толкова важна тайна? Ами общото количество долари, циркулиращи в света. По този начин не може да се разбере например количеството пари, които САЩ създават, за да финансират нарастващия си дълг. Според някои наблюдатели това решение на Фед може да се сравни само с едностранното решение на Никсън през 1971 г. да премахне конвертируемостта на долара към златото. Оттогава американската валута започна да се обезпечава единствено от доверието на останалия свят в нея. Скриването на М3 породи въпроса дали САЩ не крие от света ускоряващата се доларова печатница, помпаща инфлация в световната икономика. Като сравним компонентите на паричното предлагане в САЩ и в Еврозоната, ясно се вижда ускоряването на печатницата...
...В САЩ откъм 2000-2001 г. МЗ започва ускорително да нараства спрямо М2 и минавайки психологическата граница от 1 трилион "изчезва" от официалните публикации. В Еврозоната подобна разтваряща се ножица няма."
Самомнително или не (пет пари не давам), но е очевидно, че съм имала основания да си задавам въпроси и да търся отговорите им. Една от големите трагедии на консуматорското общество е, че хората, дори умните, спират не да търсят отговори, а изобщо спират да задавт въпроси. Мисля, че това, което ни очаква в близките месеци и години, ще сложи край на това блажено одисеевско изкушение*. Всъщност се надявам на това. Защото другият вариант е много, прекалено много хобсиански**.
------------------------------------
* Одисей и сирените
** Хобс и неговия възглед за обществото
(Въпрос основно към мен си, но ако някой има какво да каже, ще ми окаже сериозно влияние):
Трябва ли да обяснявам нещата със звездичките? Инак казано: за кого пиша този блог? Трета версия на питането: защо пиша този блог?
сряда, 12 ноември 2008 г.
Меглена Кунева - кучето, което хапе. Гласувайте, ако ви харесва -->
тук --> http://www.europeanvoice.com/page/evawards-user-vote/788.aspx
Аз вече го направих, защото смятам, че тя си върши работата перфектно и успя да изпълни със съдържание една институционална фигура, създадена протоколно - нали трябваше да дадат комисарски места на новоприетите българи и румънци, а никой от "старите" европейци не си даваше ресора, та се спряха на безобидното "защита на потребителите". И Меги Кунева направи тази "безобидност" хапещо куче. Господа китайците това най-яко го усетиха. Но не само те.
Аз вече го направих, защото смятам, че тя си върши работата перфектно и успя да изпълни със съдържание една институционална фигура, създадена протоколно - нали трябваше да дадат комисарски места на новоприетите българи и румънци, а никой от "старите" европейци не си даваше ресора, та се спряха на безобидното "защита на потребителите". И Меги Кунева направи тази "безобидност" хапещо куче. Господа китайците това най-яко го усетиха. Но не само те.
вторник, 11 ноември 2008 г.
“Мы, русские, не едим лягушек. Мы на них женимся”
Попала на великолепную фразу, Александр Аузан прыпысивает ей Николаю Фоменко:
“Мы, русские, не едим лягушек. Мы на них женимся”
Брилянт! Сколько подтекста, контекста и вообще для всякого, кто может с текстами делать разных вещей - уйма возможности. Можеть быть из этой фразы всплывет русский Умберто Эко?!
Конешно, все это спекуляция. Но как знаем из ринках - ох, как знаем - рынок не рынок без спекуляций. Так..., давайте про лягушки, плийз
-------------
Този текст го писах за руския си блог, но метафората за жабата като keylogger и keyshifter ме обзе и изтървах текста из контрол, магическата идея за посредника ме завладя...Мисля, че неслучайно тия дни се върнах осмислено към Верина и Боди - всичко има смисъл, по дяволите... и тези две безукорно английски дами бог ни ги е пратил в убогата бг реалност, за да не се загубва идеята за Англия като опора, еманация и метафора на порядъчността.
“Мы, русские, не едим лягушек. Мы на них женимся”
Брилянт! Сколько подтекста, контекста и вообще для всякого, кто может с текстами делать разных вещей - уйма возможности. Можеть быть из этой фразы всплывет русский Умберто Эко?!
Конешно, все это спекуляция. Но как знаем из ринках - ох, как знаем - рынок не рынок без спекуляций. Так..., давайте про лягушки, плийз
-------------
Този текст го писах за руския си блог, но метафората за жабата като keylogger и keyshifter ме обзе и изтървах текста из контрол, магическата идея за посредника ме завладя...Мисля, че неслучайно тия дни се върнах осмислено към Верина и Боди - всичко има смисъл, по дяволите... и тези две безукорно английски дами бог ни ги е пратил в убогата бг реалност, за да не се загубва идеята за Англия като опора, еманация и метафора на порядъчността.
понеделник, 10 ноември 2008 г.
Защо не бива да се изхвърля разделно
Бях поддръжник не само пасивно - аз да си изхвърлям боклука разделно - но и агитирах мои съседи и мои приятели. И го разделях съвестно, за да го хвърля всеки в съответната кофа, до вечерта, когато видях как една боклуджийска кола изсипва наедно всичките три кофи - тоест трите вида боклук, които се предполага, че съвестните граждани разделяме. Толкова се възмутих, та се разкрещях и хората от колата ми казаха - "ама това с разделянето е експериментално, хората да свикнат да разделят". Поинтересувах се и се оказа, че е така - боклукът от разделните кофи наистина се събира в едно. Аз може да разделям, но те ме лъжат - което в случая е особено обидно.
Оттогава всичко хвърлям накуп и ще го хвърлям дълго накуп, без значение Бойко Борисов или друг светия ми обещае прекрасни неща за разделянето. Трудно ще повярвам. Защото виждам една гола далавера, реализирана на гърба на наивници като мен - трите вида кофи що ги направиха като всичко в едно го слагали? Кой взе парите за измисленото разделяне?! Повтарям - скандално е, че близо две години се симулира разделно събиране чрез отделни кофи, а не е имало и най-малко основание за това. Къде, в кои джобове отидоха парите за симулирането на разделно събиране?!
Докато не видя отговори, не само аз ще хвърлям всичко накуп, а и ще убеждавам моите приятели и познати да правят същото. Боклукът, който ни управлява, заслужава само това - боклук накуп!
Оттогава всичко хвърлям накуп и ще го хвърлям дълго накуп, без значение Бойко Борисов или друг светия ми обещае прекрасни неща за разделянето. Трудно ще повярвам. Защото виждам една гола далавера, реализирана на гърба на наивници като мен - трите вида кофи що ги направиха като всичко в едно го слагали? Кой взе парите за измисленото разделяне?! Повтарям - скандално е, че близо две години се симулира разделно събиране чрез отделни кофи, а не е имало и най-малко основание за това. Къде, в кои джобове отидоха парите за симулирането на разделно събиране?!
Докато не видя отговори, не само аз ще хвърлям всичко накуп, а и ще убеждавам моите приятели и познати да правят същото. Боклукът, който ни управлява, заслужава само това - боклук накуп!
неделя, 9 ноември 2008 г.
Поредната трагедия с руска подводница е закономерност
Не съм спец в строителството и експлоатацията на атомни подводници, но имам здрав разум и поради него се питам:
Защо в последните 15 години стават такива трагични инциденти с руските подводници, а с американски няма? Отговорът, мисля, е ясен - липса на всякакви стандарти в обслужването (силно се надявам, и смятам, че е само това, защото ако има нарушени стандарти в производството, тая държава трябва спешно да бъде разпускана, дори със сила).
За целия свят, и в частност за част от склонните в Европа да колаборират с новите руски господари политици е хубаво да разгледат внимателно втората катастрофа с ядрена подводница. Първата (с "Курск") германските християндемократи я турнаха под миндера, щото течеше големият им флирт с руската мечка. Днес става ясно, че мечката може да оплеска всичко с изключение на нефта и газа, който ни дава. Обаче защо трябва да смятаме, че това е нейно предимство? Ако не е Европа, Русия ще се задъха, меко казано, с непродаваемия си нeфт и газ. Сиреч, зависимостта е двояка. Досегашното поведение на водещи държави в Евросъюза играе в полза на руските хегемонистични амбиции. Надявам се обаче, че втората катастрофа с атомна подводница ще накара в тези държави (Германия и Франция) да надделее здравият разум.
Защо в последните 15 години стават такива трагични инциденти с руските подводници, а с американски няма? Отговорът, мисля, е ясен - липса на всякакви стандарти в обслужването (силно се надявам, и смятам, че е само това, защото ако има нарушени стандарти в производството, тая държава трябва спешно да бъде разпускана, дори със сила).
За целия свят, и в частност за част от склонните в Европа да колаборират с новите руски господари политици е хубаво да разгледат внимателно втората катастрофа с ядрена подводница. Първата (с "Курск") германските християндемократи я турнаха под миндера, щото течеше големият им флирт с руската мечка. Днес става ясно, че мечката може да оплеска всичко с изключение на нефта и газа, който ни дава. Обаче защо трябва да смятаме, че това е нейно предимство? Ако не е Европа, Русия ще се задъха, меко казано, с непродаваемия си нeфт и газ. Сиреч, зависимостта е двояка. Досегашното поведение на водещи държави в Евросъюза играе в полза на руските хегемонистични амбиции. Надявам се обаче, че втората катастрофа с атомна подводница ще накара в тези държави (Германия и Франция) да надделее здравият разум.
Барак - семантика и смисъл
Срещам толкова много емоции и мисловни упражнения на тема "Обама" у казионните медии, в блоговете и форумите, които биха ме направили радостна, ако бях срещнала и 1/5 от тях преди той да спечели изборите. "Радостна", защото биха значели, че много хора, които по длъжност или по призвание формират обществено мнение, си задават базисни въпроси за света, в който живеем - справедлив ли е и ако не - какво можем и какво не бива да променяме в него...
За съжаление, този размисъл като цяло липсваше - и в казионните медии, и в блоговете и форумите. Със забележителното изключение на в."Култура", които тематизираха съмненията си в "Двама кандидати - една цел". През целия драматичен ход на американската предизборна кампания българските официални и неформални лидери на обществено мнение се държаха като футболна агитка - вярно, цивилизована, но не произвеждаща качествено различни действия от подкрепа на "своите" и оплюване на "чуждите".
Затова днес не ме радва лавината позитивни анализи и коментари за коментари за промяната, която носи Обама на САЩ и на света. Напротив, би ми се искало сега да има критично вглеждане във възможните ограничения на тази промяна - в двояк смисъл:
Оставайки си надяваща се, че Обама ще промени политическия пейзаж, предлагам на интересуващите се два нестандартни текста на мои любими автори:
КАКВО СПЕЧЕЛИХ ОТ ТОВА, ЧЕ ОБАМА СТАНА ПРЕЗИДЕНТ? на Свобода
и
America, America на Верина
А междувременно - семантиката на името Барак, знаменателна е (естествено, не детерминираща):
Barakah (араб.: بركة : също Baraka) е арабски термин, означаващ благословия, в частност божествени дарове или божествена защита, придавани от Бог. Терминът също е описван като "висшето благо", което може да бъде породено от дадено действие. Паралелният еврейски термин е езиково сродният Berachah, в християнството - харизма, или божествена благословия. Barakah също така се използва в смисъл на най-добрия очакван резултат от дадено действие в резултат на неговото божествено благословление. Също така в суфизма това е термин, отнасящ се до същността на "божественото присъствие" или "харизмата".
Има световноизвестен документален филм Baraka, дело на автора на Koyaanisqatsi, чиято идея е свързана също с божествения благослов за човешките дела. Намерих го по торентите преди 2 години, мисля, че и сега го има - няма думи, тъй че не се нуждае от субтитри, силата на картините и звуците от десетки държави по света въздейства като своето рода божие слово. Ако някой иска да се проникне изцялбо от пожсланието, което Обама носи, да го намери. Ако го няма днес по торентите, да ми пише.
За съжаление, този размисъл като цяло липсваше - и в казионните медии, и в блоговете и форумите. Със забележителното изключение на в."Култура", които тематизираха съмненията си в "Двама кандидати - една цел". През целия драматичен ход на американската предизборна кампания българските официални и неформални лидери на обществено мнение се държаха като футболна агитка - вярно, цивилизована, но не произвеждаща качествено различни действия от подкрепа на "своите" и оплюване на "чуждите".
Затова днес не ме радва лавината позитивни анализи и коментари за коментари за промяната, която носи Обама на САЩ и на света. Напротив, би ми се искало сега да има критично вглеждане във възможните ограничения на тази промяна - в двояк смисъл:
1. какво от нещата, които би трябвало да се променят, е вероятно Обама да не успее или да не пожелае да промениУ мен, убеден привърженик на Обама от първите месеци, когато не го слагаха в сметките, в момента доминират въпросите и съмненията. Не защото той ги е породил с нещо (засега), а тъй като след победата иде времето за сериозна работа. А тя с харизма и с Интернет не се върши. Което - се надявам - новият президент да знае.
2. какво от нещата, които Обама тръгне да променя, не би следвало да се променят
Оставайки си надяваща се, че Обама ще промени политическия пейзаж, предлагам на интересуващите се два нестандартни текста на мои любими автори:
КАКВО СПЕЧЕЛИХ ОТ ТОВА, ЧЕ ОБАМА СТАНА ПРЕЗИДЕНТ? на Свобода
и
America, America на Верина
А междувременно - семантиката на името Барак, знаменателна е (естествено, не детерминираща):
Barakah (араб.: بركة : също Baraka) е арабски термин, означаващ благословия, в частност божествени дарове или божествена защита, придавани от Бог. Терминът също е описван като "висшето благо", което може да бъде породено от дадено действие. Паралелният еврейски термин е езиково сродният Berachah, в християнството - харизма, или божествена благословия. Barakah също така се използва в смисъл на най-добрия очакван резултат от дадено действие в резултат на неговото божествено благословление. Също така в суфизма това е термин, отнасящ се до същността на "божественото присъствие" или "харизмата".
Има световноизвестен документален филм Baraka, дело на автора на Koyaanisqatsi, чиято идея е свързана също с божествения благослов за човешките дела. Намерих го по торентите преди 2 години, мисля, че и сега го има - няма думи, тъй че не се нуждае от субтитри, силата на картините и звуците от десетки държави по света въздейства като своето рода божие слово. Ако някой иска да се проникне изцялбо от пожсланието, което Обама носи, да го намери. Ако го няма днес по торентите, да ми пише.
събота, 8 ноември 2008 г.
Какъв му е "Кремиковци" на Станишев?!
Възмутено се питам, научавайки за възмущението премиерско, а именно:
Изумена съм не толкова от наглостта на управниците, колкото от мълчанието на повечето медии по казуса "Кремиковци", и по-конкретно - мълчанието относно продължаващите опити на властта да насили съда да взима решения в нарушение на писания закон и в ущърб на другите частни собственици. Ако и това въпиющо безобразие бъде допуснато, смятам, че наистина не заслужаваме нищо друго освен да ни бъде наложена предпазна клауза. А не заслужаваме друго, защото по-лошо наказание засега не е измислено. Обаче започвам да се надявам, че ако продължаваме с "изненадите си", заради нас може и да въведат нещо като "замразяване" или изключване от Евросъюза. Мафията, която управлява тук, разбира само от тояги по главите :-(
"Възмутен съм от решението на Софийския aпелативен съд. Не мога да го разбера. Още повече, че по мнението на нашите юристи то е абсолютно немотивирано и блокира усилията ни от последните седмици за изплащане на заплатите на работниците," заяви пред журналисти премиерът Сергей Станишев, който участва в отчетната конференция на БСП - Възраждане, където членува.Аз, да ме прости господ заблудената, мислех, че сме държава с функционираща пазарна икономика и член на суперклуба, наречен Европейски съюз. "Кремиковци" е частна компания, в която държавата държи 25%, и не се отличава с нищо от останалите собственци, поради което думите на Станишев са скандални! По какви критерии държавата решава да помага точно на тази частна компания, а не на друга?! "Кремиковци" като частно търговско дружество се подчинява на общите разпоредби на Търговския закон, но от гневната тирада на Станишев става ясно, че според правителството фалиралият комбинат трябва да се спасява, независимо от законовите разпоредби. И съдът трябва да бъде наказан, че не се вслушва в щенията на правителството, изразени на партийната конференция в район "Възраждане". Този човек наистина ли не разбира, че не всичко в Евросъюза се решава по желание на сбирките на БСП?! И изобщо пазарната икономика не се управлява от партийни сборища?!
Държавата продължава усилията си да помогне на комбината, а също така и на работниците, защото това е важен социален ангажимент," посочи Станишев. Според него трябва да се търси отговорност от Софийски апелативен съд за взетото решение.
в."Дневник", 08.11.2008
Изумена съм не толкова от наглостта на управниците, колкото от мълчанието на повечето медии по казуса "Кремиковци", и по-конкретно - мълчанието относно продължаващите опити на властта да насили съда да взима решения в нарушение на писания закон и в ущърб на другите частни собственици. Ако и това въпиющо безобразие бъде допуснато, смятам, че наистина не заслужаваме нищо друго освен да ни бъде наложена предпазна клауза. А не заслужаваме друго, защото по-лошо наказание засега не е измислено. Обаче започвам да се надявам, че ако продължаваме с "изненадите си", заради нас може и да въведат нещо като "замразяване" или изключване от Евросъюза. Мафията, която управлява тук, разбира само от тояги по главите :-(
Деликатното положение на младежа Андрей Райчев и общественото здраве
Подреждах си нещо в архива и попаднах на любопитно инфо за един днешен активен защитник на Държавна сигурност и по съвместителство основен манипулатор на общественото мнение - Андрей Райчев. Изглежда случайност, тъй като скоро писах за него, намирайки с гугъл свой стар текст ("Насекомо, което се храни с власт"), но зад случайността има железна закономерност. И тя не е - както се привижда вероятно на Андрей в това, че Вени Г. му има зъб - а във факта, че той е ключова фигура в българския преход и всеки задълбочен опит да се хроникира и изследва този преход не може да се размине с ролята на неговата личност в един или друг момент. А тя не е хубава - меко казано:
АНДРЕЙ РАЙЧЕВ БИЛ АГЕНТ НА ДС И НА ЦК?
в."Шоу" 29 юни 2006, 06:54
интервю на Славей Костадинов
Андрей Райчев бил очите и ушите на ЦК на БКП в Института по философия
На заседание на политбюро Чудомир Александров се кахъри за деликатното положение на Андрей Райчев, комуто се налагало да жертва любовта си към прогресивната Виза Недялкова в името на правата линия на партията.
След като Георги Коритаров се изповяда публично за сътрудничеството си с ДС, маститият социолог Андрей Райчев не прие покаянието и обясненията му. А може би трябваше. защото се оказва, че двамата с Коритаров комай са били от едната страна на ДС-барикадата.
Редакцията на "ШОУ" обаче се добра до материали от Президентския държавен архив, които хвърлят светлина върху взаимоотношенията на самия Андрей Райчев със службите и висшите партийни органи. При това по времето, когато българските интелектуалци взеха да надигат по дисидентски глави.
В стенограмата от заседанието на политбюро на ЦК на БКП от 24 март 1988 г., посветено на т. нар. Русенски комитет срещу замърсяването на града, могат да се открият доста интересни моменти за хулителя на доносниците днес - самия Андрей Райчев.
На въпросното заседание се провеждат обсъжданията по тревожните брожения в средите на родната интелигенция. Думата взема членът на политбюро Чудомир Александров и проявява бащинска загриженост:
"А и обкръжението на някои наши другари се оказва също в тази работа объркано. Например този младеж (младежът в деликатно положение е Андрей Райчев - б.р.), който сигнализира за събранието в Института по философия и който участва във всички наши мерки за противодействие, обективно е поставен в много сложна ситуация. От една страна, неговата съпруга (Виза Недялкова - б. р.) е била поканена да участва в учредителното събрание. Аз питах на каква основа. Отговориха ми: по-прогресивни хора. Значи тя е по-прогресивна, а той по-изостанал (явно прогресивната е съпругата Виза, а изостаналият е съпругът Андрей - б. р.). А неговият баща като главен редактор на списание "Софийски новости" (по това време главен редактор на въпросното списание е бил бащата на Андрей Райчев - Венцел Райчев - б. р.) публикува съобщение за учредяването на този комитет. А той трябваше да парира тези дейности. Но тук има ведомствени причини вътре в ЦК, защото се оказва, че този вестник не се наблюдава от отдел "Идеологическа политика", а се наблюдава от Външния отдел. А Външният отдел не знае за този проблем (вeроятно деликатният конфликт на интереси между прогресивната Виза и по-изостаналия Андрей - б.р.). И аз се чудя защо Външният отдел ще наблюдава вестник."
Според посветени въпросното деликатно положение на директен информатор на ЦК на БКП през 1988 г., в което е бил поставен Андрей Райчев, става още по-деликатно. Според тях по същото време бъдещият мастит социолог, получил признанието на Чудомир Александров за противодействието си на Русенския комитет, е носил две дини под една мишница - доносничил е и на ЦК на БКП, и на Шесто управление на ДС. Така например от съответните архивни записки на съответните служби около създаването на Русенския комитет за екологичното спасяване на града от 20 март 1988 г. се разбира, че Андрей Райчев осветлявал не само отговорните другари от централния партиен орган, но не е хабил сили, за да участва и в съвместните им мероприятия с омразното му днес Шесто управление на ДС. Поне така твърди в пресата офицерът от ДС Красимир Райдовски.
От друг документ - протокол от заседание на политбюро, пък просветва, че далеч преди това - още на 2 март с. г., зам.-началникът на политическата тайна полиция - генерал Георги Силянов, докладва на най-важния отдел на ЦК - "Идеологическа политика", че в Института по социология се провеждат събрания на така наречения Русенски комитет и не само докладва, ами и цитира едно към едно изказвания на отделните дисиденти. Историята мълчи по въпроса, монтирали ли са службите СРС-та в института, но е документирано, че вместо бръмбари там е изпратен сътрудникът Андрей Райчев със задачата да се ориентира в обстановката.
За един бъдещ мастит социолог поставената задача е фасулска работа и тя е изпълнена с чест. Заслугите на Андрей Райчев стигат до самия първи идеолог на народната република, преди Тато да го низвергне.
Членът на Русенския комитет - Петко Симеонов, обаче е в неведение относно мисията на Андрей Райчев и скоро му доверява, че Инициативният комитет възнамерява да инициира създаването на Обществен комитет за спасяването на обгазения Русе. Разбира се, съпругът на прогресивната Виза Недялкова демонстрира светкавична реакция и се изстрелва като "Пършинг" за донос при втория човек в идеологическия отдел на ЦК - Васил Момов.
От своя страна централният орган подскача като ужилен и на 8 март прави нарочно съвещание, в което наред с партийните другари мъдрува идеологически и големият шеф от Шесто - генерал Силянов, барабар с малкия си човек Андрей Райчев. Протоколите все пак не са кинолента и историята едва ли някога ще научи доколко непроницаема маска си е наложил за пред колегите внедреният инструктор Андрей, но така или иначе, върху хората от Института по социология е упражнена преса да не си и помислят да допускат създаването на Обществен комитет за защита на обгазения град Русе.
Писмо до Андрей Райчев - 1990 годинаНай-лошото е, че Андрей е само един - но не единствен, пример за механизмите, по които обществото ни 20 години беше тровено. Чрез тези, които уж имат обществена мисия да задават морални и политически стандарти на това общество... Може след четенето на тези документи Андрей да изглежда ужасен, но как ли ще изглеждат купищата журналисти и социолози, ако информацията и за тях стане публична? Писах още преди сегашния закон - в "За досиетата кратко" през юни 2006 г., че обществото трябва да знае истината за хората, които формират неговото мнение. Съзнавам, че ако - казвам "ако", защото не съм убедена, че господстващата олигархия ще направи тази жертва - ако бъдат извадени досиетата на собствениците на медии, водещите журналисти, собствениците и шефовете на рекламните агенции, собствениците и шефовете на социологически агенции, социолозите от 1991 г. насам - обществото ще загуби всякакви илюзии за наличие на морални авторитети. Но по-добре без илюзии, на чисто, вмедсто с лъжовни пророцзи. 20 години илюзии, създавани от "независимата преса" и от "независимите социолози" ни доведоха дотук.
February 29th, 2008
Открито писмо до А. Райчев -директор на НЦИОМ
…Познавам Андрей Райчев от началото на 1984 г.… През цялото време бях асистент в университета, а А.Райчев заемаше доста високи длъжности и политически постове - член на ЦК на ДКМС, партиен секретар… по-късно сътрудник на ЦК на БКП (В КАЧЕСТВОТО СИ НА ТАКЪВ, ТОЙ УЧАСТВАШЕ В АКЦИЯТА СРЕЩУ РУСЕНСКИЯ КОМИТЕТ).
Андрей Райчев е не само убеден комунист, но и теоретик със самостоятелни и интересни идеи… В никакъв случай не поставям под въпрос професионалните качества на г-н Райчев като социолог, но по отношение на политическите му възгледи и ангажименти мога да заявя – той никога не е бил и няма да бъде неутрален.
…Социологическата информация е мощно средство за обратно влияние и формиране на това мнение, защото определя именно кои са силните на деня. А това определя в коя посока ще застанат огромната маса от колебаещи се, неопределени и пасивни гласоподаватели.
Всяка несъзнателна или съзнателна манипулация може да има решаващо значение - нека си спомним как в средата на 20-те години секретариатът на Сталин обработва с такава информация общественото мнение и спечелва мнозинството на конгреса, който го установи на несменяемия пост на вожд….
….Искам да задам въпроса: Какво накара Андрей Райчев да прокара тази рязка граница между комунистическите си убеждения и професионална неутралност. Доколкото го познавам, тази граница преди не съществуваше.
Искрено се надявам да получа отговор в печата.
Йорк, Великобритания
Александър Кьосев
в."Демокрация", четвъртък, 12.04.1990 г.
петък, 7 ноември 2008 г.
Тайната война на Путин в Чечня
Няма какви думи да добавя, освен дълбокото си отчаяние, че такъв филм е възможен само на английски език. Тоест от това, че по географските ширини, където господства кирилицата, свободата на словото е само някаква представа в главите на шепа хора, вадещи си хляба с интелектуални занимания и няма нищо общо с действителността. У нас тази подмяна на базисни демократични ценности е някак по-незабележима, някак по балкански мека, уж безобидна; а в Русия - както подобава на мащаба й, липсата на автентична демокрация е драстична. Виж:
[видео]
[край на видеото]
[видео]
[край на видеото]
четвъртък, 6 ноември 2008 г.
Шумът на столичните скандали, раздухван от казионните медии, помага за потулването на грандиозната варненска далавера
По казионните медии и сутрешни блокове текат поредните скандали, които няма да доведат никакъв резултат, обаче успешно замазват грандиозния варненски скандал с човека на ДПС Иван Славков, който е брутално истински скандал в сравнение с кулоарно-интригантската сага с Ахмед Емин.
Хванат бе в крачка човекът на ДПС във Варненската община, по съвместителство май и нещо като началник, пардон - за да си спестя евентуални дела срещу мен, да го кажа инак - нещо като да има отношение към висшия мениджмънт на бизнеса с дрога и жени в морската столица. И покрай него уж бяха на път да изгърмят висшите му покровители от варненската БОП, ама нещо се закроти топката...
Което е не безобразие, а продължаващо престъпление - защото дори наличните към момента данни дават основание както Иван Славков да бъде изправен незабавно пред съд, така и да бъдат започнати следствени действия срещу неговите хора от варненския БОП. Единственото ми обяснение е, че във варненското следствие и прокуратура се ослушват за сигнали от Центъра, в смисъл "похарчихме ли го Славков или да", но проблемът им е, че въпросният Център (а именно ръководните хора в БСП и Доган) е затрупан от подобни "спешни" питания, абе на компютърен жаргон управлението на държавата е обект на успешна DoS атака (Denial-of-service attack) и е блокирало.
Такова тълкуване звучи оптимистично от варненски ракурс, защото според него рано или късно бардакът в местното МВР ще бъде разчистен. Песимистичният поглед обаче е, че нищо принципно няма да се промени, защото тези във върха (СФ) не смеят да "дадат на вълците" толкова доверен човек на ДПС като закопчания Славков, тъй като ефектът върху ДПС ще е трудно контролируем. А за коалицията в последната й година въпросът за контролируемостта е ключов. Поради което вероятно Славков ще се отърве с лека уплаха - както гласеше незабравимият израз на Илф и Петров, даже по-малка като месеци в следствения арест в сравнение с Маргините.
То справедливост трябва, ъм? Що Маргините, дето ги ползваха за пешкирче пред Европа, да купонясват свободни, а момчето на "наш Аамет" да търка наровете?
Хванат бе в крачка човекът на ДПС във Варненската община, по съвместителство май и нещо като началник, пардон - за да си спестя евентуални дела срещу мен, да го кажа инак - нещо като да има отношение към висшия мениджмънт на бизнеса с дрога и жени в морската столица. И покрай него уж бяха на път да изгърмят висшите му покровители от варненската БОП, ама нещо се закроти топката...
Което е не безобразие, а продължаващо престъпление - защото дори наличните към момента данни дават основание както Иван Славков да бъде изправен незабавно пред съд, така и да бъдат започнати следствени действия срещу неговите хора от варненския БОП. Единственото ми обяснение е, че във варненското следствие и прокуратура се ослушват за сигнали от Центъра, в смисъл "похарчихме ли го Славков или да", но проблемът им е, че въпросният Център (а именно ръководните хора в БСП и Доган) е затрупан от подобни "спешни" питания, абе на компютърен жаргон управлението на държавата е обект на успешна DoS атака (Denial-of-service attack) и е блокирало.
Такова тълкуване звучи оптимистично от варненски ракурс, защото според него рано или късно бардакът в местното МВР ще бъде разчистен. Песимистичният поглед обаче е, че нищо принципно няма да се промени, защото тези във върха (СФ) не смеят да "дадат на вълците" толкова доверен човек на ДПС като закопчания Славков, тъй като ефектът върху ДПС ще е трудно контролируем. А за коалицията в последната й година въпросът за контролируемостта е ключов. Поради което вероятно Славков ще се отърве с лека уплаха - както гласеше незабравимият израз на Илф и Петров, даже по-малка като месеци в следствения арест в сравнение с Маргините.
То справедливост трябва, ъм? Що Маргините, дето ги ползваха за пешкирче пред Европа, да купонясват свободни, а момчето на "наш Аамет" да търка наровете?
вторник, 4 ноември 2008 г.
Претопленият бульон с Евгени Узунов - дотам ли ни смятат за малоумни?
Въпросът ми иде от блога на един уважаван от мен журналист - Иван Бедров (когото може да гледате в Re:tv), а именно "Кой е банкерът на Маджо"
Ами банкерът на Маджо е Евгени Узунов, драги Иване, и е лошо за българското общество не само, че не помни това, а и че няма журналисти, които да го помнят. Нищо лично.
Първа източна международна банка беше банка на СИК и както твърдят посветени, близки до бившия Управителен съвет на БНБ, това е единствената причина тя да не бъде фалирана през 1996 г. Твърденията, междудругото, лесно биха могли да бъдат проверени - БИХА - ако в БНБ се пазят доскументите за операциите й на открития пазар, изобщо на всички операции - идеята е управата на БНБ да се отчете какви пари кому и защо е давала. Въпрос, който договарящите се в началото на 1997 г. БСП и СДС дружно заометоха под килима. Именно в контекста на съобитията в банковата сфер 1996-97 биха били интересни въпросите за господата Камен Тошков (апропо, близък до Васил Божков - Черепа) - шеф на Банковия надзор на БНБ, Стоян Шукеров - шеф на валутните операции на БНБ, и, разбира се, капо ди тути капи - дедо Тото, както бе известен сред финанссовите репортери тогавашният шеф на БНБ Тодор Вълчев. Което по иронично-безпощаден начин очертаваше далеч преди присъдата на валутния борд карикатурната същност на длъжността му.
Тук е моментът да кажа нещо особено зло за БКП/БСП, а именно, че тя успява да оцапа дори смятани за прилични хора, които се ангажират в общи действия с нея. Да поясня, не визирам дедо Тото, нито Шукеров и Тошков - те са слуги на БКП/БСП. Говоря за покоийния проф.Беров - който, бидейки като личност съвършено почтен, допусна като министър-председател да бъде премиер не на България, а на шепата, създадени от БКП-ДС групировки, боричкащи се тъпо и злобно за власт.
Днес пак се боричкат тъпо и злобно. Не са същите (верно, част ги отстреляха, и гадно ще кажа това, което маса хора го мислят - "що не ги отстреляха всичките"), но не е въпросът в имената - а в СХЕМАТА, по точно в СИСТЕМАТА. Не е въпросът в Илия Павлов, Емил Кюлев или Евгени Узунов. Въпросът е в механизма, който им дава власт отвъд законите. Този механизъам опира до бившата Държавна сигурност.-
П.П. Ако някой ме заподозре, че съм фен на Татяна Дончева и рутя имиджа на Евгени Узунтов заради нея, бих му предложила да й върне въпроса - "какво търси юристката на "Мултигруп" в ръководството на БСП"?
Ами банкерът на Маджо е Евгени Узунов, драги Иване, и е лошо за българското общество не само, че не помни това, а и че няма журналисти, които да го помнят. Нищо лично.
Първа източна международна банка беше банка на СИК и както твърдят посветени, близки до бившия Управителен съвет на БНБ, това е единствената причина тя да не бъде фалирана през 1996 г. Твърденията, междудругото, лесно биха могли да бъдат проверени - БИХА - ако в БНБ се пазят доскументите за операциите й на открития пазар, изобщо на всички операции - идеята е управата на БНБ да се отчете какви пари кому и защо е давала. Въпрос, който договарящите се в началото на 1997 г. БСП и СДС дружно заометоха под килима. Именно в контекста на съобитията в банковата сфер 1996-97 биха били интересни въпросите за господата Камен Тошков (апропо, близък до Васил Божков - Черепа) - шеф на Банковия надзор на БНБ, Стоян Шукеров - шеф на валутните операции на БНБ, и, разбира се, капо ди тути капи - дедо Тото, както бе известен сред финанссовите репортери тогавашният шеф на БНБ Тодор Вълчев. Което по иронично-безпощаден начин очертаваше далеч преди присъдата на валутния борд карикатурната същност на длъжността му.
Тук е моментът да кажа нещо особено зло за БКП/БСП, а именно, че тя успява да оцапа дори смятани за прилични хора, които се ангажират в общи действия с нея. Да поясня, не визирам дедо Тото, нито Шукеров и Тошков - те са слуги на БКП/БСП. Говоря за покоийния проф.Беров - който, бидейки като личност съвършено почтен, допусна като министър-председател да бъде премиер не на България, а на шепата, създадени от БКП-ДС групировки, боричкащи се тъпо и злобно за власт.
Днес пак се боричкат тъпо и злобно. Не са същите (верно, част ги отстреляха, и гадно ще кажа това, което маса хора го мислят - "що не ги отстреляха всичките"), но не е въпросът в имената - а в СХЕМАТА, по точно в СИСТЕМАТА. Не е въпросът в Илия Павлов, Емил Кюлев или Евгени Узунов. Въпросът е в механизма, който им дава власт отвъд законите. Този механизъам опира до бившата Държавна сигурност.-
П.П. Ако някой ме заподозре, че съм фен на Татяна Дончева и рутя имиджа на Евгени Узунтов заради нея, бих му предложила да й върне въпроса - "какво търси юристката на "Мултигруп" в ръководството на БСП"?
Миг преди края. Обама промяна?
Фен съм на сенатора от Илиноис и работих за избирането му (чрез нета мисля, че убедих поне трима мои приятели граждани на САЩ да гласуват за него, имам още 6 нерешили до последния момент, но доколкото ги позднавам, поне двама ще последват съвета ми).
И тук иде неочакваното. За хората, които четат повече блога ми - моите резерви към Обама. С едно изречение ги изрази в."Култура" преди два броя - "Двама кандидати - една цел". Ето частта за Него:
Боя се, че зад привлекателната физиономия на "чернокожия новобранец" ни намигва същата стара курва, от която ни се повдига. "Намига" в смисъл "Как я смятате - като имате нови курви, нов КАКВО ще правите?"
Супер се извинявам за циничния език, но по амерички казано - it's a metaphor - това е метафора. Ако някой намери начин да направи българският лаф за новия бардак и старите курви на приличен западноевропейски език, да заповяда...
И тук иде неочакваното. За хората, които четат повече блога ми - моите резерви към Обама. С едно изречение ги изрази в."Култура" преди два броя - "Двама кандидати - една цел". Ето частта за Него:
"Въпросът за ‛промяната‛ е един от основните в тези избори и Обама го използва, за да обяви, че националните приоритети трябва да отразяват нуждите на хората. След като Хилари Клинтън излезе от надпреварата за номинацията на демократите, Обама заяви пред CNBC: "Вижте, аз съм за икономическия ръст, аз съм за свободния пазар. Обичам пазара‛. Да обявиш обаче ‛аз обичам пазара‛ в момент, в който финансовата система е в криза поради лъжи, повтаряни десетилетия наред и стимулирали неистовата спекулация и фалшивите ценообразувания— означава, че си глух и сляп за реалността.Защо пиша това чак сега? Ами вероятно поради някакви вътрешни ритници - моят психотерапевт ги нарича тези авторитници антиконформизъм - трудно понасям общоприетото - когато всички смятат, че нещо е правилно, ми става чоглаво и търся аргументи, че не е така, а когато човек търси нещо, обикновено намира. В този смисъл много се нервирам от почти доминиращата напоследък не само у нашите жалки медии, но и у световни издания Обамамания.
"Промяна, в която можем да вярваме", предполага противодействие на извратеността на пазара. Днес от ключово значение е да се отговори на системата, която разрушава околната среда и хиляди животи, причинявайки безработица, лоши условия на труд, ниско заплащане, бедност, липса на здравни грижи.
Обяснявайки се в любов към пазара, Обама назначи начело на своя икономически екип Джейсън Фърман от Brookings Institution, протеже на Робърт Рубин. Същият този Рубин бе един от секретарите на хазната при управлението на Бил Клинтън, а в момента е председател на изпълнителния комитет на Citigroup и съпредседател в Съвета за външни отношения (СВО). Citigroup е едно от най-големите банки в света, СВО е частна think tank организация, която се смята за стожер на елита.
Фърман е един от най-изтъкнатите защитници на Wal-Mart, определяйки тази гигантска корпорация-вампир за "история на нарастващия успех‛. Заплаха за него са критиците на Wal-Mart, които не могат да му простят репликата, че ‛усилията, вложени в това Wal-Mart да увеличава заплати и социални придобивки", нанасят "косвени щети" върху икономиката. Wal-Mart е собственост на фамилията Уолтън.
Едно проучване на дарителите на Обама установи, че 21 милиардери са дали за кампанията му възможно най-големия размер на дарение. Сред тях са Уорън Бъфет, най-богатият човек в света, който в момента също е икономически съветник на Обама, както и Бил Гейтс, вторият по богатство. Милиардерът Пени Притцкер, собственик на хотелската верига Хайат, е човекът, организирал събирането на даренията за кампанията на Обама. Това е още по-очевидно в кампанията на Маккейн, която сред своите дарители има поне 27 милиардера и е събрала 57% от общия си размер чрез дарения в размер над 1000 долара.
Обама назначи нов екип от топ съветници по външната политика – неговата ‛Старша работна група‛. 13-те членове (11 мъже и 2 жени) са "отличниците" сред управляващия елит. Девет от тях са заемали високи постове в администрацията на Клинтън, а четирима са били служители в Сената или в Белия дом в качеството си на ‛умерени‛ или консервативни демократи. Осем от тях в момента са членове на СВО (един от тях е директор на СВО, а друг е бил негов член в продължение на 25 години). Тук е мястото да припомним репликата на Обама, че ‛Aз не съм срещу всички войни, аз съм само срещу тъпи войни", добавяйки, че иска да води ‛прагматична‛ външна политика, различна от ‛строгата идеология‛ на администрацията на Буш.
Всички съветници на Обама са въодушевени от идеята за корпоративна глобализация на световната търговия. Начело на листата в старшата работна група на Обама е бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт, която, запитана от страна на ООН за смъртта на половин милион иракски деца, загинали вследствие на американските санкции по време на администрацията на Бил Клинтън, отговори: ‛Мисля, че това бе много тежък избор, но цената си струва.‛ Друг в листата е Лий Хамилтън, съпредседател в комисията за Ирак, препоръчала американската военна инвазия в Ирак. Трети човек е Уилям Пери от Министерството на отбраната при управлението на Бил Клинтън, контролирал бомбардирането на Сърбия.
Представяйки членовете от екипа си, Обама изнесе войнствена реч пред Американо-израелския комитет за обществени дела. В хода на тази реч той заяви какво има предвид под промяна във външната политика: "Опасността от Иран е сериозна, тя е реална и моята цел ще бъде да елиминирам тази опасност. Ще направя всичко по силите си да попреча на Иран да добие ядрено оръжие, всичко… При преговори винаги ще разполагам с опцията ‛сплашване с военни действия‛, за да защитя нашата сигурност и сигурността на нашия съюзник – Израел… Ако трябва да използваме военна сила, ние по-скоро ще имаме успех и ще бъдем подкрепени и у нас, и в чужбина, при условие, че сме изчерпали дипломатическите си ходове. Това е промяната, която ни е нужна във външната политика, промяна, която ще възстанови американското влияние и власт‛.
Друг интересен пример от политиката на Обама е, че той подкрепя законопроекта на Буш, свързан с подслушването на телефонни разговори, който дава право на телефонните корпорации да нарушават конституционните права на много (но неизвестен брой) американци. Според този законопроект се предвижда подслушване на комуникациите между САЩ и други страни за целите на разузнаването и всичко това – без съдебно разрешение, което е било изисквано, когато в сила е бил законът 1978 FISA.
През 2007 и в началото на 2008 Обама силно се противопоставяше на програмата за следене на Буш, като твърдеше: ‛Повече никакво незаконно подслушване на американски граждани… повече никакво престъпване на закона, в случаите, когато е неудобен… повече никой не трябва да бъде оставян да потъпква основните граждански свободи на американския народ – нито президентът на САЩ, нито телекомуникационните компании, които участват в президентската програма за следене без съдебни разрешения‛.
На 9 юли 2008 Обама пусна своя глас в Сената в полза на законопроекта на Буш за телефонните подслушвания. Сенаторът Ръс Фейнголд нарече това подкрепено от демократите законодателство и постъпката на Обама ‛капитулиране‛ пред Буш.
Завоят на Обама надясно привлече значителна подкрепа в редиците на републиканците и неоконсерваторите, което води до появата на понятия като Обамакон.
Някои наблюдатели коментират кандидатурата на Обама по следния начин: "Политиката е изкуство да накараш хората да повярват, че са на власт, докато в действителност те не са. След социалноикономическия крах, причинен от глобализацията и от някои погрешни външнополитически ходове, управляващите посегнаха към симпатично тъмнокожо лице, което да поставят начело на империята. Но реалната промяна, в която може да се повярва, би била краят на империята и краят на войните за по-голяма корпоративна плячка, не просто промяна на политическите мениджъри. А тази промяна тепърва предстои.‛ "
Боя се, че зад привлекателната физиономия на "чернокожия новобранец" ни намигва същата стара курва, от която ни се повдига. "Намига" в смисъл "Как я смятате - като имате нови курви, нов КАКВО ще правите?"
Супер се извинявам за циничния език, но по амерички казано - it's a metaphor - това е метафора. Ако някой намери начин да направи българският лаф за новия бардак и старите курви на приличен западноевропейски език, да заповяда...
понеделник, 3 ноември 2008 г.
Господа юнкера, Аамет (и вся остальная непьющая сволочь* )
Този текст е само за хора възрастни, които имат знания и опит както за времето преди 1989 г., така и за тогавашната доминираща интелигенцията култура, а именно безкритично приемаща всичко руско [изключително интересно би било днес да се прочетат тогавашни слова и писания на днешни върли русофоби, по съвместителство демократи, ама айде това упражнение за друг път ;-)
"Наш Аамет" се е формирал изцяло в тази култура , което става ясно от досието му на агент от Държавна сигурност, публикувано вече втори брой във в."Гласове" на Явор Дачков, и докато не съм сканирала култовите пасажи, документиращи предаността на "наш Аамет" към марксизма-ленинизма, комунистическата партия и служещата на тях Държавна сигурност, бих си позволила да го поздравя - той няма проблеми нито с руския език, нито с познаването на руската култура, с една култова и за неговото студентство песничка, та шеговито и несъвсем поздравявам юнкера Аамет:
[видео]
[край на видеото]
Както се казваше в един среднотъп американски филм - it's a metaphor ;-)
* П.П. За по-младите (или по-необразованите възрастни) - това е лаф на поручик Ржевски от белогвардейските вицове, който вдигал наздравица "Господа офицеры, медсестры, и вся остальная непьющая сволочь!"
Мдаа-а-..., по комунистическо време си разправяхме и такива вицове напровала ;-)
"Наш Аамет" се е формирал изцяло в тази култура , което става ясно от досието му на агент от Държавна сигурност, публикувано вече втори брой във в."Гласове" на Явор Дачков, и докато не съм сканирала култовите пасажи, документиращи предаността на "наш Аамет" към марксизма-ленинизма, комунистическата партия и служещата на тях Държавна сигурност, бих си позволила да го поздравя - той няма проблеми нито с руския език, нито с познаването на руската култура, с една култова и за неговото студентство песничка, та шеговито и несъвсем поздравявам юнкера Аамет:
[видео]
[край на видеото]
Наша жизнь - не игра,
Собираться пора,
Кант малинов
И лошади серы.
Господа юнкера,
Кем вы были вчера?
А сегодня
Вы все - офицеры.
Господа юнкера,
Кем вы были вчера?
А сегодня
Вы все - офицеры.
Господа юнкера,
Кем вы были вчера
Без лихой
Офицерской осанки?
Можно вспомнить опять,
Ах, зачем вспоминать,
Как ходили
Гулять по Фонтанке.
Можно вспомнить опять,
Ах, зачем вспоминать,
Как ходили
Гулять по Фонтанке.
Над гранитной Невой
Гром стоит полковой,
Да прощанье
Не дорого стоит.
На Германской войне
Только пушки в цене,
А невесту
Другой успокоит.
На Германской войне
Только пушки в цене,
А невесту
Другой успокоит.
Наша жизнь - не игра,
В штыковую - ура!
Замерзают
Окопы пустые.
Господа юнкера,
Кем вы были вчера?
Да и нынче
Вы все холостые.
Господа юнкера,
Кем вы были вчера?
Да и нынче
Вы все холостые...
Булат Окуджава
Както се казваше в един среднотъп американски филм - it's a metaphor ;-)
* П.П. За по-младите (или по-необразованите възрастни) - това е лаф на поручик Ржевски от белогвардейските вицове, който вдигал наздравица "Господа офицеры, медсестры, и вся остальная непьющая сволочь!"
Мдаа-а-..., по комунистическо време си разправяхме и такива вицове напровала ;-)
Лъжата на Ахмед Доган или Няма "етническа карта" в бг политическата колода
Причина за този ми спомен е коментар в сайта afera.bg по повод текста ми "Наш Аамет...", който ме удиви:
Автор: БС2003 Дата: 31-10-2008 18:42
За първи път чувам твърдението, че БСП (тогава още БКП)е имала отношение към организирането на протестите срещу решението на Политбюро за връщане на имената.Ако това е вярно, БСП ми се вдига в очите. Но се съмнявам...Доколкото си спомням, в тези протести около Парламента участваше и отец Петър/Камен Гарена, дето нарече Станишев с нецензурна дума в Кърджали (п-ч).Беше страшен студ.Сред протестиращите имаше една хубава дама с кожено палто.Къде ли е сега около 20 години по-късно?Може да има и внуци, да са живи и здрави.
Удиви ме безпаметността. Очевидно авторът не е в младежка възраст (за да помни участниците, е бил преди 19 години поне 15-тинагодишен) и фактът, че истината за ония събития така се е изпарила, е донякъде плашещ. Защото това означава, че манипулацията може да бъде повторно проиграна - и то със СЪЩИТЕ манипулирани хора - същият човек, който явно е бил на площада, за да помни кучия студ и Камен Гарена с кожооблечената дама, та същият човек може по същия начин да бъде изманипулиран. Това е плашещото. Че някой днес може да се заиграе с подобна манипулация. Какъвто ти "някой"..., за същите "някои" от тогава говоря.
Ако от мен зависеха учебните програми, мисля, че знам какво и как трябва да се напише в учебниците, за да не бъркат главите на децата както с остарели и зловредни митове, така и с пресни политически инсинуации. Но при случаи като този коментар разбирам, че проблемът отдавна не е само и далеч не е само в учебниците - той е в днешния политически елит, който има интерес да насажда страхове от така наречената "етническа карта" (в израза се има предвид карта за игра, която Доган може да разиграе, сиреч вълнения на етническа основа). Няма такава карта. И у нас никога не е имало. Поне досега.
Да, разбира се, заслуга на Доган е, че той не си мръдна пръста, за да създаде основание за такова разиграване. Но от една страна, не е ясно, ако си го бе мръднал, дали би могъл да го направи - при нагласите и ценностите на българските турци; и също така при още съхранената тогава машина на държавна репресия. Аз лично не мисля, че през 1990 г. имаше каквито и да обективни основания за вълнения от страна на българските турци. Ако такива бяха се появили, те нямаше да са резултат на действията на Доган и новосъздаденото ДПС, а от действията на руските спецслужби. За наша радост, по неясни ми докрай причини, те предпочетоха да не задействат кавказкия сценарий на Балканите.
Та като се говори за "заслугите на Доган за етническия мир", хубаво е да се оценява контекстът, в който не само се появява, а изобщо съществува тази лъжа - а контекстът е ясен: "Доган можеше да направи и да няма мир". Както казах вече, това е силно преувеличение, но от втора страна: това е нагло и недемократично. Все едно някой да иска похвала от обществото, че не е грабил и убивал.
Та стигам до най-важното: защо мисля, че никакви етнически вълнения не можеше да има в БГ, камо ли по босненски сценарий в началото на 1990 г.? Ами защото бях в Кърджали точно по времето, когато там уж "кипеше" и се вихреха "бесни" националистически митинги - първите дни на януари 1990 г., а от Кърджалийско и Разградско идеха автобуси в София, пълни със "спонтанно" протестиращи българи. От предаването "Добър ден" на Българско радио ме пратиха на място и това, което видях, меко казано, ме шашна. В центъра на града има два площада (единият е пред театъра, другият беше по встрани) и на тях по цял ден течаха митинги - единият националистически, другият - турски, и сякаш някой беше дал платен отпуск на целия град да ходи по митинги - и градът ходеше. Тук съм длъжна да напомня, че в началото на януари 1990 г. икономиката бе държавна и планова и подобен "платен отпуск" за градски митинги не означаваше нещо друго освен държавно подстрекателство към безредици.
Обаче безредици нямаше. Митингите течаха доста вяло - и на двете трибуни имаше някакви хора, която явно си заработваха парите - обаче вдъхновени тълпи нямаше. Хората го бяха удари на сеир - непрекъснато се движеха два мощни потока между двата площада, хората ходеха на единия да чуят какво казват там и после на другия, и после пак обратно. Това нещо най ме шашна. Нагледно видях как някой е организирал две паралелни представления, а кърджалийци, пуснати в "отпуск", ходят да зяпат ту едното, ту другото - ама не се впрягат да участват.
Като радиожурналист говорих с много хора - и турци, и българи, и никаква, ама съвършено никаква нагласа за безредици не срещнах. Имаше сеирджийско-очаквателна нагласа - нещо става, нещо правят "тия, дето ни управляват", и я, чакай, да го видим. Разбира се, не пропусках темата за възродителния процес и това, което усетих, беше болката - повече при турците, но и при българите. Обикновените хора съжаляваха за това, дето властта им го е стоварила и им е развалила обикновения живот. Тогава за първи път научих, че мюсюлмани и християни са си ходили взаимно на религиозните празници, по комшийски, и са "си подавали" - така се казва даването на ритуална храна, примерно българите дават на турските си съседи яйца и козунаци за великден, пък те забравих какво им дават за рамазан байрям. След възродителния процес вече турците трябвало да се пазят, обаче ми казаха - пак си "подавали" за погребение. Което за мен бе знак, че съвместният живот е жив, не е бил убит от държавното насилие. Щом при смъртта комшийството е оцеляло...
Обаче през януари 1990 г. въпросната Държава сякаш не само не се интересуваше от съвместния живот, а като че сама провокираше насилие. Рейсовете към София тръгваха - чии рейсове, с чий бензин? - пълни с хора, кой ги бе освободил от работа? - защото както припомних, икономиката, т.е. предприятията бяха държавни. Конкретни отговори тогава събрах много - кои директори на кои предприятия бяха дали бензин, рейсове, бяха пуснали хората, даже им бяха дали и командировъчни за София. Но зад конкретиката и досега ми бяга точният отговор - кой на ниво областни комитети на БКП Кърджали и Разград организира напрежението? Инспирирано съвършено изкуствено, твърдя го като очевидец. Вероятно отговорът е свързан с тези в ЦК на БКП, които спечелиха дивиденти от софийските "националистически" митинги. Перестройчиците, хората на Москва, които осъществиха преврата на 10 ноември - Петър Младенов, Андрей Луканов и присъединиля си Александър Лилов.
Разбира се, трябва да отбележа, че много сериозна причина за тогавашната липса на какъвто и да потенциал за самоорганизация сред турското население бе изселването на почти 300 000 турци през лятото на 1989 г., при което почти цялата турскоговореща интелигенция напусна България. При това то бе предшествано от един процес на целенасочена екстрадиция, проведен от Държавна сигурност през 1988-89 г., при който около 2000 турци - активисти на правозащитното движение, бяха изхвърлени от страната. В резултат на двата процеса българските турци за години напред се оказаха лишени от свой елит, оказаха се стадо, очакващо и търсещо водач. Тази целеносочена елиминация на елита на българските турци през 1988-89 г. трябва винаги да се има предвид, когато си задаваме въпроса за възхода и почти 20-годишното безразделно господство на Ахмед Доган. Всеки, който имаше образование, даващо му и минимален шанс за успех в Турция, си събра багажа през лятото на 1989 г. Е, пред останалите на Аамет не му бе трудно. Поне за първите 20 години.
Между другото една изключително неприятна за днешния националист Румен Воденичаров подробност е участието му в онези, инспирани от комунистическата партия-държава на;ионалистически напрежения: в помашките краища не се намираше местен помак и за цвят, който да го изтъпанчват на митингите, та Румен бе основният, който обикаляш да буни помаците да идват в София "за имената". Откак се преквалифицира от демократ в националист не съм го чула да обяснява онези си думи из онова си пътуване, а би било интересно...
Моето обяснение на цялата история е следното: БКП (още не бе БСП) по своя си стар, конспиративен табиет прие решението за връщане на имената на 29 декември 1989 г., т.е. в навечерието на новогодишните празници, за да няма време за осмисляне и реагиране. Защо бе необходима тази липса - ами дори заради речта на другаря Лилов пред актива на Държавна сигурност на 6 януари, в която той едва ли не обвини Държавна сигурност за възродителния процес. БКП невинна - Държавна сигурност виновна. И би било поучително днес някой историк да извади оная реч на Лилов от 29 декември 1989 г., за да се види точно по какъв начин новите властници са се отърсвали от отговорността. За БКП лидерите трагедията на стотици хиляди български граждани, на които силом смениха имена и самоличност, бе само карта, която цинично разиграваха във вътрешнопартийния си пасианс. И в разиграването пътьом "врътнаха импас" и на демократите чрез "турчина" Доган.
Какъв турчин е Аамет, бога ми? По кръв - сигурно, но не кръвта прави етническата принадлежност. А етническата принадлежност на "наш Аамет" е една - гледано дете на комунистическата партия и нейният железен юмрук (Държавна сигурност), което дете правоверно продължава и гарантира интересите й при новото капиталистическо общество. В този смисъл "наш Аамет" е много повече партийно дете от Станишев (който апропо съвсем не бе предвиден априори за издигане, просто имаше шанса, че оцеля в безвремието неоцапан, некорумпиран и невпиянчен)
Тия дни в."Гласове" на Явор Дачков публикува втората част от поредица за работното дело (така се казва, а не "досие") на агента Доган в ДС, от което става безпощадно ясно, че тойн никога пет пари не е давал за възродителния процес. Аз го знаех отдавна, но не бях виждала толкова черно на бяло негови думи. Май трябва да сканирам и публикувам интервюто, щото Явор си спря онлайн изданието. С две думи: Аамет от години наред не само е знаел, но е и одобрявал политиката на ЦК на БКП за силова асимилация на турците и помаците. Точно това го знаех и по тази причина смятам, че цялата история с неговото участие в турското съпротивително движение е пълна поставовка на Държавна сигурност. Защото не може през 1976 г. ти да одобряваш бруталните действия на Държавна сигурност в с.Корница, където загиват хора, или тъпотиите на Варненското ОУ спрямо мюсюлманите, а пък изведнъж 10-тина години по-късно да решиш, че си против. Не нам, Аамет! И под "не нам" нямам предвид "българите", а имам предвид "българските граждани - българи и турци". Не прави българските турци на малоумни!
Още повече, че за 20 години възникна нов турски елит - и този елит на българските турци е съвършено светски и европейски ориентиран. Да, трябва да призная, че създаването на този елит в голяма степен се дължи именно на Доган, и може би той възприе тази политика (на целенасочено отглеждане на кадри) именно защото бе наясно със съвършения интелектуален геноцид върху българските турци, осъществен от ДС.
Но този елит, създаден и благодарение на неговата воля и разум, вече е факт сам по себе си и започва да се еманципира. Тези млади образовани хора не са наплашените слабограмотни очукани от труд люде, които в началото на 90-те припознаха услужливо подадения им "наш Аамет" за водач. И ако Доган е действително мъдър (както твърдят Валерия Велева и останалата купчина апологети), може би ще усети, че наближава времето му за оттегляне. С почести. Но ми се струва, че Аамет е поел прекалена доза "марксизъм-ленинизъм" в юношеските си години (както самият той сочи в работното си дело в ДС) - дотам, че не може да уцели момента на отказа си.
Абонамент за:
Публикации (Atom)