понеделник, 3 ноември 2008 г.

Лъжата на Ахмед Доган или Няма "етническа карта" в бг политическата колода


Причина за този ми спомен е коментар в сайта afera.bg по повод текста ми "Наш Аамет...", който ме удиви:

Автор: БС2003 Дата: 31-10-2008 18:42
За първи път чувам твърдението, че БСП (тогава още БКП)е имала отношение към организирането на протестите срещу решението на Политбюро за връщане на имената.Ако това е вярно, БСП ми се вдига в очите. Но се съмнявам...Доколкото си спомням, в тези протести около Парламента участваше и отец Петър/Камен Гарена, дето нарече Станишев с нецензурна дума в Кърджали (п-ч).Беше страшен студ.Сред протестиращите имаше една хубава дама с кожено палто.Къде ли е сега около 20 години по-късно?Може да има и внуци, да са живи и здрави.

Удиви ме безпаметността. Очевидно авторът не е в младежка възраст (за да помни участниците, е бил преди 19 години поне 15-тинагодишен) и фактът, че истината за ония събития така се е изпарила, е донякъде плашещ. Защото това означава, че манипулацията може да бъде повторно проиграна - и то със СЪЩИТЕ манипулирани хора - същият човек, който явно е бил на площада, за да помни кучия студ и Камен Гарена с кожооблечената дама, та същият човек може по същия начин да бъде изманипулиран. Това е плашещото. Че някой днес може да се заиграе с подобна манипулация. Какъвто ти "някой"..., за същите "някои" от тогава говоря.

Ако от мен зависеха учебните програми, мисля, че знам какво и как трябва да се напише в учебниците, за да не бъркат главите на децата както с остарели и зловредни митове, така и с пресни политически инсинуации. Но при случаи като този коментар разбирам, че проблемът отдавна не е само и далеч не е само в учебниците - той е в днешния политически елит, който има интерес да насажда страхове от така наречената "етническа карта" (в израза се има предвид карта за игра, която Доган може да разиграе, сиреч вълнения на етническа основа). Няма такава карта. И у нас никога не е имало. Поне досега.

Да, разбира се, заслуга на Доган е, че той не си мръдна пръста, за да създаде основание за такова разиграване. Но от една страна, не е ясно, ако си го бе мръднал, дали би могъл да го направи - при нагласите и ценностите на българските турци; и също така при още съхранената тогава машина на държавна репресия. Аз лично не мисля, че през 1990 г. имаше каквито и да обективни основания за вълнения от страна на българските турци. Ако такива бяха се появили, те нямаше да са резултат на действията на Доган и новосъздаденото ДПС, а от действията на руските спецслужби. За наша радост, по неясни ми докрай причини, те предпочетоха да не задействат кавказкия сценарий на Балканите.

Та като се говори за "заслугите на Доган за етническия мир", хубаво е да се оценява контекстът, в който не само се появява, а изобщо съществува тази лъжа - а контекстът е ясен: "Доган можеше да направи и да няма мир". Както казах вече, това е силно преувеличение, но от втора страна: това е нагло и недемократично. Все едно някой да иска похвала от обществото, че не е грабил и убивал.

Та стигам до най-важното: защо мисля, че никакви етнически вълнения не можеше да има в БГ, камо ли по босненски сценарий в началото на 1990 г.? Ами защото бях в Кърджали точно по времето, когато там уж "кипеше" и се вихреха "бесни" националистически митинги - първите дни на януари 1990 г., а от Кърджалийско и Разградско идеха автобуси в София, пълни със "спонтанно" протестиращи българи. От предаването "Добър ден" на Българско радио ме пратиха на място и това, което видях, меко казано, ме шашна. В центъра на града има два площада (единият е пред театъра, другият беше по встрани) и на тях по цял ден течаха митинги - единият националистически, другият - турски, и сякаш някой беше дал платен отпуск на целия град да ходи по митинги - и градът ходеше. Тук съм длъжна да напомня, че в началото на януари 1990 г. икономиката бе държавна и планова и подобен "платен отпуск" за градски митинги не означаваше нещо друго освен държавно подстрекателство към безредици.

Обаче безредици нямаше. Митингите течаха доста вяло - и на двете трибуни имаше някакви хора, която явно си заработваха парите - обаче вдъхновени тълпи нямаше. Хората го бяха удари на сеир - непрекъснато се движеха два мощни потока между двата площада, хората ходеха на единия да чуят какво казват там и после на другия, и после пак обратно. Това нещо най ме шашна. Нагледно видях как някой е организирал две паралелни представления, а кърджалийци, пуснати в "отпуск", ходят да зяпат ту едното, ту другото - ама не се впрягат да участват.

Като радиожурналист говорих с много хора - и турци, и българи, и никаква, ама съвършено никаква нагласа за безредици не срещнах. Имаше сеирджийско-очаквателна нагласа - нещо става, нещо правят "тия, дето ни управляват", и я, чакай, да го видим. Разбира се, не пропусках темата за възродителния процес и това, което усетих, беше болката - повече при турците, но и при българите. Обикновените хора съжаляваха за това, дето властта им го е стоварила и им е развалила обикновения живот. Тогава за първи път научих, че мюсюлмани и християни са си ходили взаимно на религиозните празници, по комшийски, и са "си подавали" - така се казва даването на ритуална храна, примерно българите дават на турските си съседи яйца и козунаци за великден, пък те забравих какво им дават за рамазан байрям. След възродителния процес вече турците трябвало да се пазят, обаче ми казаха - пак си "подавали" за погребение. Което за мен бе знак, че съвместният живот е жив, не е бил убит от държавното насилие. Щом при смъртта комшийството е оцеляло...

Обаче през януари 1990 г. въпросната Държава сякаш не само не се интересуваше от съвместния живот, а като че сама провокираше насилие. Рейсовете към София тръгваха - чии рейсове, с чий бензин? - пълни с хора, кой ги бе освободил от работа? - защото както припомних, икономиката, т.е. предприятията бяха държавни. Конкретни отговори тогава събрах много - кои директори на кои предприятия бяха дали бензин, рейсове, бяха пуснали хората, даже им бяха дали и командировъчни за София. Но зад конкретиката и досега ми бяга точният отговор - кой на ниво областни комитети на БКП Кърджали и Разград организира напрежението? Инспирирано съвършено изкуствено, твърдя го като очевидец. Вероятно отговорът е свързан с тези в ЦК на БКП, които спечелиха дивиденти от софийските "националистически" митинги. Перестройчиците, хората на Москва, които осъществиха преврата на 10 ноември - Петър Младенов, Андрей Луканов и присъединиля си Александър Лилов.

Разбира се, трябва да отбележа, че много сериозна причина за тогавашната липса на какъвто и да потенциал за самоорганизация сред турското население бе изселването на почти 300 000 турци през лятото на 1989 г., при което почти цялата турскоговореща интелигенция напусна България. При това то бе предшествано от един процес на целенасочена екстрадиция, проведен от Държавна сигурност през 1988-89 г., при който около 2000 турци - активисти на правозащитното движение, бяха изхвърлени от страната. В резултат на двата процеса българските турци за години напред се оказаха лишени от свой елит, оказаха се стадо, очакващо и търсещо водач. Тази целеносочена елиминация на елита на българските турци през 1988-89 г. трябва винаги да се има предвид, когато си задаваме въпроса за възхода и почти 20-годишното безразделно господство на Ахмед Доган. Всеки, който имаше образование, даващо му и минимален шанс за успех в Турция, си събра багажа през лятото на 1989 г. Е, пред останалите на Аамет не му бе трудно. Поне за първите 20 години.

Между другото една изключително неприятна за днешния националист Румен Воденичаров подробност е участието му в онези, инспирани от комунистическата партия-държава на;ионалистически напрежения: в помашките краища не се намираше местен помак и за цвят, който да го изтъпанчват на митингите, та Румен бе основният, който обикаляш да буни помаците да идват в София "за имената". Откак се преквалифицира от демократ в националист не съм го чула да обяснява онези си думи из онова си пътуване, а би било интересно...

Моето обяснение на цялата история е следното: БКП (още не бе БСП) по своя си стар, конспиративен табиет прие решението за връщане на имената на 29 декември 1989 г., т.е. в навечерието на новогодишните празници, за да няма време за осмисляне и реагиране. Защо бе необходима тази липса - ами дори заради речта на другаря Лилов пред актива на Държавна сигурност на 6 януари, в която той едва ли не обвини Държавна сигурност за възродителния процес. БКП невинна - Държавна сигурност виновна. И би било поучително днес някой историк да извади оная реч на Лилов от 29 декември 1989 г., за да се види точно по какъв начин новите властници са се отърсвали от отговорността. За БКП лидерите трагедията на стотици хиляди български граждани, на които силом смениха имена и самоличност, бе само карта, която цинично разиграваха във вътрешнопартийния си пасианс. И в разиграването пътьом "врътнаха импас" и на демократите чрез "турчина" Доган.

Какъв турчин е Аамет, бога ми? По кръв - сигурно, но не кръвта прави етническата принадлежност. А етническата принадлежност на "наш Аамет" е една - гледано дете на комунистическата партия и нейният железен юмрук (Държавна сигурност), което дете правоверно продължава и гарантира интересите й при новото капиталистическо общество. В този смисъл "наш Аамет" е много повече партийно дете от Станишев (който апропо съвсем не бе предвиден априори за издигане, просто имаше шанса, че оцеля в безвремието неоцапан, некорумпиран и невпиянчен)

Тия дни в."Гласове" на Явор Дачков публикува втората част от поредица за работното дело (така се казва, а не "досие") на агента Доган в ДС, от което става безпощадно ясно, че тойн никога пет пари не е давал за възродителния процес. Аз го знаех отдавна, но не бях виждала толкова черно на бяло негови думи. Май трябва да сканирам и публикувам интервюто, щото Явор си спря онлайн изданието. С две думи: Аамет от години наред не само е знаел, но е и одобрявал политиката на ЦК на БКП за силова асимилация на турците и помаците. Точно това го знаех и по тази причина смятам, че цялата история с неговото участие в турското съпротивително движение е пълна поставовка на Държавна сигурност. Защото не може през 1976 г. ти да одобряваш бруталните действия на Държавна сигурност в с.Корница, където загиват хора, или тъпотиите на Варненското ОУ спрямо мюсюлманите, а пък изведнъж 10-тина години по-късно да решиш, че си против. Не нам, Аамет! И под "не нам" нямам предвид "българите", а имам предвид "българските граждани - българи и турци". Не прави българските турци на малоумни!

Още повече, че за 20 години възникна нов турски елит - и този елит на българските турци е съвършено светски и европейски ориентиран. Да, трябва да призная, че създаването на този елит в голяма степен се дължи именно на Доган, и може би той възприе тази политика (на целенасочено отглеждане на кадри) именно защото бе наясно със съвършения интелектуален геноцид върху българските турци, осъществен от ДС.

Но този елит, създаден и благодарение на неговата воля и разум, вече е факт сам по себе си и започва да се еманципира. Тези млади образовани хора не са наплашените слабограмотни очукани от труд люде, които в началото на 90-те припознаха услужливо подадения им "наш Аамет" за водач. И ако Доган е действително мъдър (както твърдят Валерия Велева и останалата купчина апологети), може би ще усети, че наближава времето му за оттегляне. С почести. Но ми се струва, че Аамет е поел прекалена доза "марксизъм-ленинизъм" в юношеските си години (както самият той сочи в работното си дело в ДС) - дотам, че не може да уцели момента на отказа си.

2 коментара:

loxs каза...

Не знам дали нещата които пишеш за Доган са верни, но нещата които пишеш за нас, българските турци, са 100% верни. Вярно е, че няма абсолютно никаква нагласа за каквито и да е проблеми на етническа основа.На мен лично изобщо не ми дреме за Доган.
Поклон.

Nekonventsialen каза...

Аз също съм живял повече от половината от живота си впрегнат в колата на социализЪма и помня Медито с първите му публични появи (като безлично недохранено селско учетелче)и да си кажа в самото начало бях подведен,че вероятно турския етнос в Родината ни вече си е излъчил водач.Но много скоро ми се проясни,че това са театрални приоми на Бкп и Кпсс.За още невярващите,че този Аамет(Медито) е актьол от пошъл скеч ,моля да се обърнат към Марин Маринов,който пръв го е поел и образовал в практики на ДС.Няма съмнение,че всичко това (създаване на политическо движение уж на българските турци) е взаимствано от широкия опит на КГБ. Както и целия уж възродителен процес чиято цел не е интегрирането на етноса в обществото(българските мюсулмани си бяха интегрирани не по -малко от българското население от селата),а да се наблюдават реакциите на страните от западния блок и арабските страни ,както и тези на Турция и Гърция и се анализират .Която и да е държава,и най-лошо управляваната ако целеше интегритет би провела този процес по друга методология-не е сложно,правено е и се прави по света.