"Бленуващите кристали"

Разтварям се в удивително чувство на радостно спокойствие по причина на Калин. Така се чувствам, когато се докосна до нещо голямо човешко и в този досег усетя, че съм заедно с множество - а може би безброй? - други човеци. Преживяването ми е от изключително духовно естество, ако бях вярваща, щях да го нарека религиозно. По правило подобни преживявания ми се пораждат от музика (тук съм писала за това - "Какво е гоа"), сравнително рядко писано слово може да ме възвиси така, но днес бе от тези редки случаи (защо не са повече?...)

Получих мейл от Калин, че Човешката библиотека публикува "Бленуващите кристали" на Тиъдър Стърджън. Знаех, че е sci-fi класик, но не го бях чела. Много неща не съм чела, кой ли пък е чел всичко, хм... Обаче за мен Калин е нещо като гарантирана марка за качество и затова гуглирах "Стърджън" и, разбира се, попаднах на е-библиотеки с негови произведения, прочетох два разказа, след което директно захапах "Кристалите..." (в предишен превод "Сънуващите кристали"). Току-що го привърших. Бързо чета.

Сега ще си поръчам книгата от "Човешката..." едно защото от публикуваните откъси ми се струва, че преводът е на много по-добро ниво, второ - за възможността да изпитвам удоволствието от разгръщането на страниците. Аз съм компютърно-интернет маниак (нетипично за възрастта ми, но факт), обаче що иде реч до истински книги, екранът не може никога да ми даде това толкова лично и еротично усещане, което носят разлистваните страници. "Истински" очевидно означава такива, които се връщаш да препрочетеш.

Като професионален филолог ясно виждам слабостите в "Кристалите...", но те избледняват пред невероятната поезия, думата "поезия" за роман в случая е умишилена. Рядкост са таланти като Стърдъжн, умеещи с обикновени думи да сътворят толкова красота и нежност. Съжалявам, че не съм добра в английския, предполагам в оригинала чувството от четенето е по-силно...

И нещо конкретно от сюжета... По принцип не обичам да преразказвам нито книги, нито филми - смятам, че една творба не може да бъде ПРЕдадена адекватно, следователно и не бива да бъде ПРЕдавана. За всеки читател/зрител тя е уникална, тоест магията е в срещата. Всеки чете "Зен и изкуството...." или гледа "Матрицата" по уникален начин, както никой друг и затова нито той може да предаде напълно своите усещания, така и не може да възприеме напълно нечий други. Досегът с истинската книга или филм е като любовен акт - освен, че е изчерпващо интимен, той е невъзможно да бъде описан.

В случая няма да разкривам сюжетни ходове, а ще спомена само темата - Съня. Защо и какво става през тази загадъчна една трета от живота ни? Живота на кого? Съня на кого? С този въпрос естествено препращам към Виктор Пелевин, или към Кастанеда... Или поне към "Осъзнатите сънища" на Стивън Лаберж. Ако човек се опита да си отговори сериозно кое му дава основание да смята, че преживяването в съня е по-малко реално от това не в сън, ще му е много трудно. Даже не мисля, че има достатъчно обоснован отговор.

Благодаря на Калин за радостта, която ми достави :-)