събота, 29 ноември 2008 г.

Пак за агентите-журналисти: Избор имаше. Дори тогава.


Достатъчно високопарни неща по принцип изписах тук. Не се отмятам от тях, но ми се струва, че общественото съзнание е дотам болно - не просто от забрава на миналото, а тотална забрава на ценностите. Изрази като "не е редно" и "не е почтено" кънтят на кухо - за което голяма роля изигра и нашего брата, журналиста. Сега са на мода оправданията - един не знаел, че е агент, друг се гордеел, че бил служил на България... Някак незабелязано остана нещо важно, което бившата колежка и настоящ член на Комисията по досиетата Катя Бончева каза:
"Четейки документите, безспорно оставам с впечатлението, че ДС е подпомогнала много кариери. Някои хора, благодарение на ДС, най-вероятно са спънали други хора, които по чисто морални причини не са се огънали и не са се съгласили да сътрудничат"
За тези, спънатите ми е думата. За това как талантливият журналист и писател Иво Беров бе тормозен от Държавна сигурност, която не позволяваше да бъде назначен на щатна работа в радиото, макар че бе много по-добър от редица днес известни имена. По случайност знам от бивша наша шефка (работех заедно с Иво като нещатен репортер в радиото) колко проблеми й създаваха заради Иво, а тя го защитаваше - читавите шефове в радиото си защитаваха качествените хора. На въпроса ми "ЗАЩО? (в смисъл "защо го спират"), отговорът й бе брутално ясен за онова време - "има нещо в досието". В онова време не бе прието след такъв отговор да се пита повече.

И друг случай. Нери..., великата Нери Терзиева, която до 1989 г. всячески спъваха да се развива по една единствена причина - че е туркиня. Така поне знаех тогава. Даже съм чувала, че Живко Желев е имал проблеми заради нея - че я държи за репортерка в популярното си тогава предаване, и чест му прави, че не е отстъпил пред натиска. Сега съм сигурна, че е имало и по-важна причинта - отказала ИМ е да сътрудничи. Защото знам други колеги-турци, които успешно градяха кариера, мога само да се догаждам защо.

Е, понякога и мен ме обхваща гнилият либерализъм "защо да ги съдя [агентите-журналисти], времето беше такова" - в такива моменти се сещам за Иво Беров и Нери Терзиева и се изпарява всякаквото ми разбиране на тънката душевност на агента. На тия двамата (не са ми приятели, а просто колеги, които твърде уважавам) не им позволиха да правят това, което могат, осакатиха ги професионално - как няма да съдя ония, другите и техните босове?

Няма коментари: