Финансовата криза 1. Очаквах я.

Не блогвам редовно от доста време, защото от четене и мислене не ми остава време. Чета за финансовата криза и обмислям прочетеното. А второто особено яде време и мисловен ресурс - дистинкцията "време - ресурс" иде да рече, че един час анализ на информация те изсмуква поне като 4-5 часа възприемане на информация. Ако изобщо мисленето може да се измерва количествено.

Защо този лукс с мисленето? Защото не се доверявам на твърдения дори от суперавторитети (за "нашенски" не споменавам изобщо, визирам корифеи като Алън Грийнспан) , а се опитвам да съпоставям данни и да анализирам аз, и дългогодишният ми опит като разследващ журналист ме е убедил, че именно по този път се постигат най-добри резултате. А конкретно в този случай именно суперавторитетите проспаха тази криза, а аз (колкото и самомнително да звучи), именно защото никога не се доверявам сляпо на авторитети, очаквах нещо подобно.

Ето какво съм писала на 15 март 2006 г., когато не само нямаше идея за криза, но и признаци нямаше - имам предвид, че още не беше почнал да пада пазарът на недвижимостите в САЩ (имам предвид, че още нямаше спад на ръста на цените на недвижимите имоти):

"Нещо се мъти на глобалния финансов пазар

От 23 март Федералната резервна система (това е Централната банка на САЩ) престава да публикува данните за паричния агрегат М3 - т.нар. широки пари. ФЕД спира публикуването и на данните за евродоларите, репосделките и срочните депозити над 100 000 $. Според европейския аналитичен център Laboratoire europeen d’Anticipation Politique Europe 2020 (LEAP/E2020) по такъв начин САЩ подготвят глобална системна криза, свързана с обезценяването на долара. Отказът от публикуване на данните за общото количество доларова маса циркулираща в света (М3) означава, че ФЕД се ориентира към монетизация на дълга, на обикновен език - печатане на долари...

...Не споделям също катастрофизма на LEAP/2020 в краткосрочен план, т.е. не смятам, че крахът на петродоларовата световна валутна система ще се състои сега. Според мен ще има трусове, ролята на щатската валута като монополно платежно средство в най-голямата по обем търговия в света – с нефт и газ, ще бъде подкопана значително, но ще остане водеща; обаче САЩ няма да могат да продължат да финансират до безкрай чрез държавни ценни книжа огромния си дълг; оттук следва спад в стойността на долара и на международното му търсене с дългосрочен ефект за външната търговия, икономиката като цяло и военната политика на САЩ. Големият срив ще е някъде през 2010 -2015 г., когато в САЩ започнат да излизат в пенсия първите бейби-бумъри (поколението родено 1945-1964 г.) и започнат да теглят пенсионните си застраховки. Американската финансова система просто няма как да издържи натиска на милионите пенсионери, които ще изтеглят от спестяванията си от нея..."

и моя реплика в коментарите към поста:

"Зад проблемите с доверието на чуждестранните кредитори на САЩ и с натиска на пенсиониращите се бейбибумъри стоят фундаментални фактори, а именно, че трайно се установи тенденцията САЩ да консумират повече стоки и услуги, отколкото произвеждат. Цяла една нация живее назаем - назаем от останалия свят и назаем от бъдещите си поколения. Това е фундаменталният проблем на американската икономика, който изисква радикални решения, които управляващият истаблишмънт засега не дава вид, че е способен да формулира и предложи."

Целият текст с коментарите --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2006/03/blog-post_15.html

А ето какво пиша на 6 април 2008 г., когато кризата на пазара на второкласните ипотечни (subprime mortgage) облигации е вече факт, но още никой няма идея (или ако има, то си трае) за системен риск:

"Спукването на ипотечния балон в САЩ (довело до глобалната финансова криза, унищожила от ноември миналата година около 150 млрд. активи от световната банкова система), e всичко друго, но не и изненада за непредубедените наблюдатели. За съжаление техните гласове досега бяха пренебрегвани както от администрацията и Федералния резерв (Фед), така и от мейнстрийм медиите. Нещо повече, властите и Фед укриваха данните за надуващия се финансово-кредитен балон от широката публика. Това ставаше по два начина - чрез манипулиране на индекса на потребителските цени (Consumer Price Index - CPI) и чрез скриване на информацията за широките пари (М3)....

...Очевидно е, че МЗ измерва нещо важно, което обаче американските граждани и останалият свят не бива да знаят. Коя е тази толкова важна тайна? Ами общото количество долари, циркулиращи в света. По този начин не може да се разбере например количеството пари, които САЩ създават, за да финансират нарастващия си дълг. Според някои наблюдатели това решение на Фед може да се сравни само с едностранното решение на Никсън през 1971 г. да премахне конвертируемостта на долара към златото. Оттогава американската валута започна да се обезпечава единствено от доверието на останалия свят в нея. Скриването на М3 породи въпроса дали САЩ не крие от света ускоряващата се доларова печатница, помпаща инфлация в световната икономика. Като сравним компонентите на паричното предлагане в САЩ и в Еврозоната, ясно се вижда ускоряването на печатницата...

...В САЩ откъм 2000-2001 г. МЗ започва ускорително да нараства спрямо М2 и минавайки психологическата граница от 1 трилион "изчезва" от официалните публикации. В Еврозоната подобна разтваряща се ножица няма."

целият текст --> http://semkiibonbonki.blogspot.com/2006/03/blog-post_15.html

Самомнително или не (пет пари не давам), но е очевидно, че съм имала основания да си задавам въпроси и да търся отговорите им. Една от големите трагедии на консуматорското общество е, че хората, дори умните, спират не да търсят отговори, а изобщо спират да задавт въпроси. Мисля, че това, което ни очаква в близките месеци и години, ще сложи край на това блажено одисеевско изкушение*. Всъщност се надявам на това. Защото другият вариант е много, прекалено много хобсиански**.

------------------------------------
* Одисей и сирените
** Хобс и неговия възглед за обществото

(Въпрос основно към мен си, но ако някой има какво да каже, ще ми окаже сериозно влияние):

Трябва ли да обяснявам нещата със звездичките? Инак казано: за кого пиша този блог? Трета версия на питането: защо пиша този блог?