Финансовата криза 2.Защо фалират банките?

Исландският икономически модел бе изцяло нежизнеспособен икономически модел. Защото бе базиран изключително на финансовия сектор, в една изключително малка и изключително отворена икономика. Къде е болното място? В това, че не може при горните условия едновременно да имаш собствена стабилна валута, и да бъдеш привлекателен финансов център.

Именно тук е причината за краха на исландските банки. По принцип не съществува такова нещо като "абсолютно сигурна банка", дори ако всичкитеи й активи покриват задълженията й. По причина, че активите (т.е., вземанията) й са винаги по-дългосрочни, отколкото задлжънията й - на това се базира цялото банково дело (банков бизнес). Простичко казано - как печели банката (числата са произволни):

- приема депозити на 1 милион души от по 10 лв
- раздава кредити на 1000 души по 1000 лв
- за взетите назаем пари (депозитите) плаща 5% лихва, а за дадените от нея назаем пари иска 7% лихва. Т.уе.-, по депозитите тя плаща 5%, а по кредитите иска 7% .
- двата процента разлика формират печалбата на банката

Това е груба, принтципна схема. В случая е важна от гледна точка на матуритета, т.е. времевото структуриране на паричните потоци. Този, който е взел кредит, го погасява по схема - т.е. в течение на оптределено време прави периодични вноски, които по предвариткелно определен план покриват съответни части от главницата по кредита и от лихвите.

Обаче!

Този, който си е дал парите на банката (вложил е пари, има депозит), не е обвързан с никакъв времеви график - той има право всеки момент да си изиска парите обратно. Именно тук е принципният банков риск - ако всички вложители си поискат парите по едно и също време, и най-добрата банка ще фалира. Подобна ситуация се нарича "банкова паника" и рецептите за справяне с нея са хм..., абе трудна работа.

Важното за българския читател (който е преживял на гърба, по-точно на джоба си, тези общотеоретични обяснения) е, че за България като цяло и за българските банки в частност подобна опасност няма и няма как да има. И тук според мен управляващите правят поредната си грешка в медийната комуникаця. Те се люшкат между истеричната "необходимост" да опровергават "поредните гнусни клевети" на опозицията и на обективните изисквания на управлението на държава, заплашена от криза. Като добавим, че изборите са след по-малко от година, сиреч управляващите се съобразьяват и с това - е ясно, че не можем да очакваме каквато и да е консистентна икономическа политика. Да го кажа просто - трябва да се молим тия, дето ни управляват, да не осерат пейзажа. На сравнително приличен език - най-добре нищо да не правят.

За мое съжаление, заявените и подпечетани с партийното мнозинство в парламента намерения за харчене на бюджетния излишък се разминават принцино с идеологията, която изложих. Което лично за мен означава, че е най-добре за всеки случай да се подготвя финансово за лоши вариеанти. В най-добрия случай - "твърдо приземяване" на икономиката, в най-лошия - аре...., тук възгледите ми стават прекалено особени.

Както и да е. Ние още не сме усетили кризата. А и не знаем всъщност какво значи това "световна финансова криза". Утре ще опитам до го разкажа.