Баба Яга e много по-млада от вълка и чисто славянска

Само това установих засега - Баба Яга е персонаж само от славянския фолкор и митология. Според някои учени има съответствия и при прибалтийските народи. Което е логично от лингвистична гледна точка - в лингвистиката съществува понятие балто-славянски езици. Лексикалните и структурни сходства са навели учените още от 19 век да предполагат единен произход на славянските и на балтийсшкте народи (латвийци, литовци).

Но славянският произход и имало ли е изобщо славяни по времето, когато нашите учебници твърдят, е друг въпрос. В случая за мен е интересно, че Баба Яга не е праиндоевропейски персонаж.

Митологичният женски протославяно-балтийски архетип клони към/търси родство с праиндоевропейския архетип на вълка - изключително интересна в този аспект е книгата "Women Who Run With the Wolves" от Clarissa Pinkola Estes (за съжаление няма свободен текст, който да линкна). Още самото заглавие - "Жената, която тича с вълците" носи идеята за присъединяване, за присламчване, гаменски казано, към вълка - архетип на праиндоевропейския воин. Според авторката във всяка жена има дива, природна сила - носител на добри инстинкти, страстна творческа енергия, но тези женски дарби по рождение са подтискани и деградирани от мъжкодоминираното общество. Концепцията на автолрката е крайно феминистка - и понеже не само не я споделям, но смятам, че не е стабилно обоснована, няма да я разгръщам. Важното е, че дори една крайна фиминистка свързва архетипния женски образ със стремежа да се изравни с архетипа на мъжа-вълк.

Интересна е интерпретацията на руски изследователи, които смятат Баба Яга за посредник в преминаването към отвъдния свят (на руски "тридевятое государство") Това е чисто славянска митологична характеристика - Баба Яга принадлежи едновременно на двата свята - света на мъртвите и света на живите. Големият руски фолклорист и антрополг Пропп, обръща внимание на много важен детайл: След кяато познае героя по миризмата му (Яга по принцип е сляпа) и разбирайки неговите цели, тя разпалва банята (типично руската баня - нещо като сегашната сауна) и в банята героят се "напарва" (руска дума, не намирам лексикално бг съответствие - в съвременния контекст на сауната се презатопля и преизпотява) - извършвайки по такъв начин ритуално измиване/пречистване. След това Баба Яга го нахранва, което представлява обредно, "погребално" угощение, недостъпно за живите, за да не се промъкнат те случайно в света на мъртвите.

А искайки след банята да яде, героят с това показва, че не се страхува от тази храна, че има право на нея, че е истинският "герой". Т.е., пришълецът/натрапникът чрез изпитанието с храната доказва на баба Яга както искреността на намеренията си, така и че е истински "герой" за разлика от лъжегероите самозванци (които тя изяжда). И след това героят временно умира за живите, т.е. влиза в другия свят, светът на мъртвите. Там, разбира се, го очакват други и много препятствия, които трябва да преодолява - но той се справя, и се връща вече в ново качество в нашия свят.

Пропп е писал за Баба Яга и ролята й в историята на героя доста преди знаменития труд на Джоузеф Кемпбъл "Героят с хиляди лица", в друг превод "Хилядоликият герой", оригиналът - "The Hero Wth A Thousand Faces" - срамота е, че този фундаментален труд още не е преведен на български. Но поради идеологическата каменна изолираност на съветската наука от световната - гениални съветски учени и достиженията им, както и обратно - остават непознати взаимно, като в различни светове. Използвайки понятията на митологията - едните са в с света на мъртвите, другите в живия свят.

Междудругото, според мен това е и трагедията на Лев Гумильов - но това освен, че е съвсем встрани от темата, е толкова интересно (трагично-интересно), че си струва отделно да се пише.

Да се върнем на Баба Яга. Неизвестно защо протославянските народи произвеждат женски антагонист-съпътник на праиндоевропейския мъж-воин. Една интерпретация е защото елементите на матриархата все още са били останали повече у тях. Други интерпретации, свързани с някакъв вид тяхна непълноценност, няма да излагам, защото според мен са по-скоро идеологически, отколкото научни.

Ако някой читател има нещо интересно да допълни, коригира или опонира - ще се радвам.