събота, 4 декември 2010 г.

Кумчо Вълчо (продължение от Peter StJ )


Peter StJ написа много интересен коментар в постинга ми за затворените мъжки общества, - какъв е смисълът им и защо на жената не й е мястото там, който според мен е брилянтен (макар че бих поспорила с някои тези, особено за женската роля в обществото). Според мен коментарът му ще е по-интересен за повечето хора от постинга, към който е, затова го представям отделно:

Автор: Peter StJ:

По повод необходимостта на мъжете да принадлежат на равна група: подозирам две неща; едното е малко по смислено от другото за това ще започна с него: и сега, (а още по вероятно и преди хилядите години, за които говорте) мъжете стават по-смели, ако имат подкрепата на групата. Най-баналния пример е кварталното сбиване, винаги се инициира от мъжа с по-голяма подкрепяща група, мозъка изчислява че има по-голям шанс за победа така или дори да се обърка нещо, нещата няма да отидат твърде на зле. Това много лесно оправдава 'тумбите кочове'. Ако изключим физическия фактор отново остава психологическия такъв и дълбоко насаденото "какво може да направи един човек сам". Разбира с епо традиция човек не е същото като жена, в патриархалните общства и до ден днешен женат е просто придатък на мъжа, нещо като колата, телефона и прочее аксесоари, просто иска малко повече грижи и внимание, от колкото да речем кучето. Достатъчно е да видим мъжкото отношение към успелите жени и всякакви коментари на тази теза се обезсмислят.

От друга страна имаме и повяващото се макар и по-късно чувсто на неудовлетвореност от това че нищо не постигаш в живота, нищо значимо във всеки случай. Всеки има някакви стремежи и мечти и представа как ще се стекат нещата когато е младеж/юноша, но най-често нищо такова не се случва и макар повечето запитани да отговарят че са точно на мястоот където искат да са в живота си, най-често лъжат за да не излязат слабаци и loosers. Принадлежността към нещо по-голямо, някаква група (най-често в групата единствения който знае какво прави е лидера, но това е друга тема), нещо което да дава спокояващото чувство на принаджленост и осмисляне на съществуването. Отново в нашето общество висш стремеж на жената е отгледжането на децата. Извинявам се, ако обиждам феминистката у Вас, но за жалост (или пък не) наблъдавам това многокатно в делника си ( а може би не контактувам с правилните жени?) - супер амбициозна, самостоятелна, на ръба да успе жена изведнъж се отдава на майчинството и запитана след година и половина (когато вече детето е на ясла) смята ли да продължи напред - "мнее, аз искам да съм си домакиня и майка". При все че мъжа, когото са избрали за баща на децата си е далеч не толкова успял, колкото е била тя преди това. Не знам дали е жертва това от страна на жените или наистина това искат или и двете, но е факт. Плюс това мисля че така само се разваля хубавата жена, аз си падам по такива, горди, силни, успяващи в мъжкия свят мадами. Ама на... пустия му биологичен часовник:)

1 коментар:

Апостол Апостолов каза...

Някои от тези неща се учат дори в армията. Едно от основните правила на армейската тактика е следното: нападай едва тогава, когато си си осигурил поне трикратно превъзходство.